През лятото депутатите приеха увеличаването на възрастта и стажа за пенсия и ръста на осигуровките, с което управляващите получиха възможността да се хвалят, че са докарали една реформа докрай. Но не съвсем. В предизборната есен двата въпроса, които уж бяха сред най-важните в социалната сфера, са забравени - ограничаването на пробойните в осигурителната система и решаването на проблемите във втория капиталов стълб остават за по-спокойни (неизборни) времена. Така следващата година предстоят пенсионни реформи 2 и 3, но на тях вицепремиерът Ивайло Калфин изобщо не наблегна на нарочната пресконференция за приоритетите му през "новия политически сезон".

За реформата в системата на ТЕЛК-овете пък се говори отпреди Калфин. Самият той в началото на годината обеща до април да има ясна визия с мерки за ограничаване на злоупотребите с инвалидните пенсии. Вече е октомври, но двете министерства - на труда и на здравеопазването - мълчат притеснително. Нов срок за мерките няма. А след изборите ще се приема бюджет на държавата и на общественото осигуряване и реформата в ТЕЛК-овете изглежда кауза пердута. Проблемът със злоупотребите с инвалидните пенсии се признава и от експертите от Националния осигурителен институт. Няма официални оценки колко губи системата от разхищаването на средствата - работодателите смятат загубите на около 1 млрд. лв. годишно и твърдят, че около 1/3 от инвалидните пенсии всъщност



не са отпуснати правомерно



Представете си кранчето да се завърти и тези средства да отидат при реално нуждаещите се. Или бюджетът да пести по 1 млрд. лв. от дефицита в НОИ. За сравнение, сумата е по-голяма от прогнозата за приходите от увеличените с общо 2 процента осигуровки за пенсия в двете последователни години. Призивите обаче първо да се запушат пробойните и после да се вдига осигурителната тежест останаха нечути, защото е по-лесно да се накажат хората, които чинно си плащат.

Засега борбата със злоупотребите остава само пожелание - напук на икономическата логика, на препоръките на ЕК и на здравия разум. А това са близо 450 хил. избиратели, тоест българи, получаващи инвалидните пенсии. Фактите са впечатляващи - при намаляващо население, при все по-малко пенсионери инвалидните пенсии растат шеметно - за последните 15 години НОИ отчита, че инвалидните пенсии са се увеличили с почти 300% и вече са над 900 хил. От осигурителния институт признават, че получаването на инвалидна пенсия е вратичка за измъкване от затягането на условията в пенсионноосигурителната система след 2000 г. насам за хората в предпенсионна възраст, безработните и тези с различни здравни проблеми. Фактите също открояват две ясни тенденции - в годините, когато се говори за затягане на условията за пенсиониране чрез вдигане на възрастта и стажа (например 2009 г.), и при висока безработица инвалидните пенсии неизменно растат.

Почти година министърът на труда само повтаря какво иска да се случи - да има две комисии, едната медицинска, а другата социална, която ще преценява какво може да работи човек с увреждането си. Това обаче върви с орязване на права и на част от пенсиите. Което си е цяла революция, а революциите не минават безболезнено. Двете стъпки, които бяха въведени от началото на тази година - да се прекрати възможността пенсионерите да минават през ТЕЛК и да получават втора социална пенсия в размер на 25%, както и да се въведе условие за действително изработени минимални години, - явно не са достатъчни, защото този вид пенсии продължават да се множат устойчиво.

Палиативни промени бяха приети и за втория стълб - нищожно намаление на таксите, които фондовете ни удържат, и то в рамките на три години, по-широка дефиниция за свързаните лица и инвестициите в тях. Но и тук редица стъпки стоят от 2 години в бъдеще време и



отново са забатачени



в най-сигурния за това начин - работна група. Основният въпрос - за създаването на гаранционен фонд, който да осигури изплащането на пенсиите при надхвърляне на прогнозните години за получаването им, предстои да се обсъжда. Дали да е общ за всичките девет фонда, или всеки да има свой, откъде ще се наберат парите за този фонд, как реално ще се плащат пенсиите - времето идва, но законодателно тези въпроси не са решени. Не е ясно и ще се въвежда ли либерализация в инвестирането на парите за втора пенсия. Предстои да видим и какви ще са последиците от въвеждането на тъй наречения свободен избор на осигуряване. Експертите предупреждават, че в дългосрочен план тази мярка ще донесе повече главоболия и финансов недостиг на НОИ, но за това ще се мисли чак когато ножът опре до кокала. Сега в предизборната кампания поне две партии от управляващата коалиция ще се хвалят, че са направили пенсионна реформа. Нищо че след Нова година пак ще я сложат на масата.