Всички помнят онази реплика на знаменития герой от едно българско класическо произведение: "Ти, господине мой, тури ме в която щеш околия и ми кажи когото щеш да ти избера. Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара! Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева." И всеки път преди избори си казваме, че нищо не се е променило, само дето репертоарът на потомците на господин Балкански е значително обогатен - не само околийският с жандармите, но и данъчните служби, проверките за хигиена, разрешителни и лицензи, медийните внушения, припомнянето на дългове, изваждането на тефтерите с вересии, прегледът на служебните правоотношения и прочее, и прочее, за да се стигне до далеч по-битови средства за убеждение като пукане на гуми и чупене на прозорци. Това е едната страна. Другата опира до парите. Ако днес си тръгнал само с 1000-2000 лева, никоя околия няма да вземеш.



Бизнес начинанието е много по-мащабно,



изисква крупни инвестиции в електоралния ресурс, а оттам и бързи очаквания за възвръщаемост през властта.

Всичко това, наред с още много подобни неща, се помни от предходни избори и се знае, че сега се случва пак. Изненадани няма. Все по-гротескно и неуместно изглежда обаче задължителният надпис по плакати, билбордове и клипове: "Купуването и продаването на гласове е престъпление". Да оставим настрана очевидния още от времето на въвеждането му факт, че политическото лицемерие тук е облечено в сбъркана граматика. Все едно да кажеш "Иван и Стоян е добър ученик". Но и натрапчивото позоваване на закона във вихрушката от беззакония, съпътстваща кампанията, е декларация за безпомощност на държавата, всекидневно самопризнание, което според Вишински е царица на доказателствата. Щом купуването и продаването на гласове са престъпления, държавата да ги санкционира. Иначе какво се получава, тя принуждава толкова много кандидати да повтарят, че вършат престъпление, и то толкова често и на толкова много места, че в очите на обществото престъплението да се превръща в най-нормална практика. Същото като с кампанията срещу контрабандата. Когато държавна институция дава пари, за да призовава хората да спазват правилата, тя самата признава, че не може да наложи спазването им, и разчита не на съда на закона, а на съда на съвестта. Със същия успех могат да тръгнат кампании "Моля ви, не извършвайте убийства, не е окей" или "Влизайки с взлом в чужд имот, вие карате невинни хора да се чувстват дискомфортно".

Гледаме истинско изобилие от репортажи за порочни изборни практики, обичайната лавина от жалби и сигнали, а хората доста откровено си споделят онова, което непосредствено виждат. Но промяна няма, защото



логиката на изборния процес не позволява промяна



На местен вот по учебник контролираното гласуване нараства. Първо, защото кандидатите за кметове и съветници работят с местни клиентели, зависят от тях, а и онези са зависими от своите представители за достъп до общински ресурс. И второ, защото много по-малък брой гласове е необходим за обръщане на резултата - отколкото при национални избори с многомандатните райони. Машината е проверена, отработена и функционираща вече поне 15 години. В западните общества съществува едно понятие "тайна на Пулчинела". Това е тайна, която абсолютно всички прекрасно знаят, но за която никой не говори публично и един външен наблюдател никога не би я научил. Системата за купуване на избиратели у нас е точно такава. Купувачите и прекупвачите са известни - поименно и с биографии. Механизмът им на работа може да се възпроизведе от всеки точка по точка, с местата и схемите. Ние обаче се правим, че в кварталното ни кино такъв филм не прожектират. Способни сме да дискутираме дни наред, във всички сутрешни и следобедни блокове на телевизиите съдбата на двама или трима заловени дребни пласьори на гласове, обикновено от малцинствата. След което телевизиите отиват тържествено в циганските махали. Масовката се събира. И хората вече напълно откровено ни обясняват пред камерите: "Ние пари ще вземем винаги когато ни дават". Уточняват цената. Недоволстват от високата комисиона, която инкасира посредникът или тарторът. Кой и как дава тези пари, нас не ни интересува. Важно е само да чуем, че се дават. Оттам нататък въпросът отпада. И запис да ни пуснат на кандидат за кмет на областен център, в който разказва как точно си купува избора, ще се направим, че не сме го видели.

Хората взимат парите не само от бедност или лоша демократична култура. Взимат ги и защото прекрасно съзнават, че



електоралният пазар не е дефект на системата,



а същност на самата система. У нас така се прави. Друг модел на организация на избори не е измислен. И така тръгва домино ефектът на гражданската корупция. Той еднакво засяга и кандидати, и избиратели. Ако ти си кандидат на партия, веднага разбираш, че повечето твои конкуренти пазаруват или контролират гласове. Ако и ти не го направиш, ще загубиш просто защото си баламата, който е влязъл в игра, без да е чел правилата. Има и иновации. В днешните сложни демографски времена понякога избиратели просто не достигат - било защото в населеното място са ограничено количество, било защото конкуренцията ги държи под ботуш или вече ги е изкупила. Тогава се налага да внасяш избиратели отвън. Миграцията на адресни регистрации бе установена публично още в първите два-три месеца на годината. Който кандидат смята, че кампанията започва на 25 септември, май наистина ще се окаже балама. Аналогично стоят нещата, ако не си кандидат, а само избирател и трябва да предпочетеш някой кандидат. Хората около теб имат мотив да гласуват, те го правят в замяна на едни 30, 50 или 100 лева. А ти отиваш до секцията само срещу голи обещания, които не можеш да осребриш нито в бакалията, нито при данъчните. Кой е баламата?

Достойна за съжаление в цялата красива картина е столицата. Тук масово си пускаме бюлетината без пари. Което не значи, че се разминаваме без контролиран вот. Навярно има държавни служители, които са притеснени от това кой държи хляба и кой ножа. Навярно има шефове на компании, които имат свои интереси в общинското управление, а освен интереси имат и служители с избирателни права. Навярно има изпълнители на обществени поръчки, които силно държат да продължават да изпълняват такива и в бъдеще.



Но няма кой да ти даде и 30 лева



Впрочем, нека София си страда, едва ли някой извън пределите ще изпита съчувствие.

Системата, стъпила на тези принципи, ще проработи и на тези местни избори. Ще има готовност да се задвижи и за следващите, когато и каквито и да са те. И така ще бъде, докато не се появи политическа сила с достатъчно мощна подкрепа, която прояви воля за нещо простичко - спазване на закона. Правилата ги има, трябва само да се задействат. Ще чакаме да го направи някой, който има влиянието, но няма мрежите или откаже да играе на този терен, ако му е неизгоден. През това време партиите ще си въобразяват, че печелят подкрепа, докато всъщност и те затъват в състояние на безпомощност. Финансовата и персоналната лоялност не са като политическата и институционалната. Налични са само докато ти е дебел портфейлът и има с какво да упражняваш натиск.

Всичко друго са европейски ценности. "И ний сме били малко-много в Европа и знаем тия пущини, изборите..."