Много е смело да направиш метауестърн, ако си от страна, чиято кинематография никога не е произвеждала уестърн, а и изобщо жанровото кино й куца. Още по-смело е да си дебютант и да се развихриш в международна продукция на границата между игралното и документалното, между реалността и фикцията, в която да играе голямата Клаудия Кардинале. Да я върнеш по снимачните площадки, където преди близо половин век със Серджо Леоне е снимала "Имало едно време на запад".

За всичко това - шапки долу за Борис Десподов (режисьор, съсценарист и съпродуцент) и Андрей Паунов (съсценарист и съпродуцент). Двамата смело правят първите си крачки в игралното кино след няколко успешни документални филма - "Коридор №8" на Борис и "Георги и пеперудите", "Проблемът с комарите и други истории" и "Момчето, което беше цар" - на Андрей.

Игралният им дебют се нарича "Имало едно време един уестърн" (английско заглавие - Twice Upon a Time in the West). Във вдъхновение за него се превръща едно призрачно градче от мукава в пустинята край испанския град Алмерия. Там някога са снимани не само уестърните на Серджо Леоне, но общо 600 филма между 1961 и 1979 г. Въпреки че златните години отдавна са отминали, местните продължават да живеят в своя полуизмислен свят на каубои, салууни, престрелки и конски тропот. За тази истинска "фабрика за уестърни" разказваше и Франко Неро при неотдавнашното си гостуване в София.

Самата Клаудия Кардинале се връща на това място със силен сантимент - и във филма, и в живота. Героинята й приютява като чистачка загадъчна българка. Мила (Диана Паскалиева) е пристигнала в Алмерия мълчаливо, криейки ревниво тайните си, водейки за ръка малко, ангелски русо момиченце. Едната от двете жени се опитва да си върне миналото, другата - да забрави своето. А мястото живее свой живот - въпреки че местният атракцион, разиграващ каубойски сценки за туристите, е пред фалит, в пустинята все още бродят индианци, които като в роман на Кастанеда достигат до прозрения за живота с древни опиати. Друго любопитно присъствие е Пепе Фонда, незаконен син на Хенри Фонда, чиято прилика с бащата е потресаваща. Многобройни са препратките към "истинските" уестърни от миналото - от съвременния каубой неудачник, който свири трели на Мориконе на хармоника върху ковчега на баща си до "къщата на Джил Макбейн", в която 47 години по-късно влиза същата, но поостаряла Клаудия Кардинале.

Като идея, мизансцен и техническо изпълнение копродукцията надхвърля всичко, което е създало българското кино напоследък. "Имало едно време един уестърн" изглежда чудесно. Не така стоят нещата по отношение на сценария. Десподов и Паунов признават, че са се оставили магията на мястото да ги води; търсили са повече духа и атмосферата, отколкото сюжета. И това са получили. Връзките между героите са хлабави, почти несъществени. Криминално-семейната интрига около Мила остава неясна, историите на местните - също, дори иконичният образ на Кардинале е "зарязан" и незавършен във финала.

Склонна съм да им простя това, защото филмът им е фенски. Кинаджийски. Сантиментален. Обяснение в любов към киното (при положение че повечето филми на български творци са обяснение в любов предимно към собствения им пъп и към държавната пара). Но дали публиката ще им го прости?