|
| Представители на Кралската шведска академия на науките (вдясно) обявяват пред журналисти в Стокхолм избора на проф. Ангъс Дийтън за носител на наградата за икономика. |
"За да се създаде такава икономическа политика, която стимулира по-високите доходи и намалява бедността, е необходимо да бъде разбран потребителският избор на отделния индивид. Ангъс Дийтън повече от всеки друг е допринесъл за укрепването на това разбиране", се посочва в съобщението на банката.
"Като свързва частните индивидуални избори и колективните ефекти, неговата научна работа помага да се трансформират сферите на микроикономиката, макроикономиката и икономиката на развитието", посочват от Кралската шведска академия на науките.
Премията в областта на икономическите науки, известна още като Нобелова награда за икономика, е учредена през 1968 г. от националната банка на Швеция и се връчва от Кралската академия съгласно принципите за отличаване на постиженията в други области, както е завещал Алфред Нобел.
В началото на своята научна кариера през 80-те години Дийтън разработва система, която обяснява как търсенето на определена стока зависи от цените на всички стоки и от индивидуалните доходи. Този подход и по-късните му изменения са се превърнали в стандартен инструмент за оценка на реално прилагани политики. В серия публикации от края на миналия век Дийтън обяснява как съществуващата тогава теория за потреблението не може да обясни взаимодействието между доходите и потреблението. Според него учените трябва да разглеждат как всеки индивид адаптира потреблението си спрямо собствения си доход. В по-скорошните си изследвания Дийтън подчертава как използването на надеждни показатели за потреблението на едно домакинство може да помогне за различаването на механизмите зад икономическото развитие. Дийтън описва също и как умелото използване на данните за домакинствата може да хвърли светлина върху въпроси като връзката между доходите и приема на калории, като степента на половата дискриминация в едно семейство.
ПРОГНОЗА
Контролът върху изкуствения интелект от страна на корпорациите може да обрече останалите слоеве от обществото на нищета, предупреди Стивън Хокинг. Известният учен отново коментира една от любимите си теми - изкуствения интелект и роботите, като не пропусна да предупреди за опасностите, които крият те за човечеството. Британският физик коментира темата за технологичната безработица - ситуация, при която технологичните промени водят до спад в търсенето на работна сила. В бъдеще основната част от производството може да бъде напълно автоматизирана и изпълнявана от роботи. Възможни са два сценария на развитие. При първия ще се подобри животът на всички хора за сметка на труда на машините. Във втория сценарий собствениците на корпорации, които контролират създаването на умни системи и роботи, ще застанат на върха на света, докато останалите слоеве от обществото ще потънат в нищета. Отчитайки сегашната ситуация, Стивън Хокинг прави извода, че човечеството по-скоро се развива по втория сценарий.