България е на път да се нареди сред малкото страни в Европа, в които има данък "вредни храни". От догодина с него ще се облагат 4 групи продукти - тези, които съдържат над определена норма сол, захар, кофеин и таурин, както и всички храни с частично хидрогенирани растителни масла, или т.нар. трансмазнини. Налогът, наречен от здравното министерство данък "обществено здраве", ще варира според храната и няма да е с единна ставка. Той ще се плаща еднократно - при първата продажба по веригата, ако обложеният е производител или дистрибутор от ЕС или България, или при внос на митницата за фирми от трети държави.

Продуктите с трансмазнини ще са обложени с най-висок данък. Най-голям е за имитацията на млечни продукти - сирене и кашкавал - 78%, което значи, че за килограм поскъпването ще е с 3.10 лв. за продукт с цена 3.95 лв. 58% ще е данъкът за маргарините, които съдържат частично хидрогенирани масла, като продукт от 5.33 лв. ще поскъпне с 3.10 лв. 44% е данъкът за тестените изделия с трансмазнини - готови баници и закуски, бутер тесто. Трансмазнини има и в солетите, чипса, пуканките за микровълнова печка и в голяма част от десертите - шоколад, пасти, торти, вафли. При всички тях ставката ще е 3.10 лв. на килограм. С тези мазнини в много заведения се пържат и картофи и се приготвят панирани храни, които също трябва да поскъпнат. Здравният министър Петър Москов даде пример с порция пържени картофи от 300 г. Ако те са приготвени в трансмазнина, порцията ще поскъпне с 1.12 лв. Ако се пържени в олио, цената им няма да скочи.

Трансмазнините носят най-голям риск от сърдечносъдови болести - доказано е от Световната здравна организация, че при увеличение с 2% на приема на такива мазнини рискът от сърдечносъдови заболявания скача с 23%. За маслото например този риск се постига с ръст на приема с 15%. Трансмазнините увеличават и риска от някои видове рак и от диабет.

При солта данъкът ще е между 10 и 19%, като целта е за всички храни поскъпването да е с 1.55 лв. на килограм. "Ще се облагат чипс, снакс, сухи супи, сухи бульони, соев сос, кетчуп. При препоръчителна безопасна дневна доза на СЗО от 5 г. сол българите приемат средно 7- 8 г.", поясни Москов.

Храните със захар или подсладители ще бъдат обложени с между 3% и 31%. Така поскъпването ще е 43 ст. на литър/килограм за енергийните и газирните напитки и 81 ст. за тестените изделия, бисквитите, захарните продукти и сладоледа. Енергийните напитки с кофеин и таурин ще са обложени с 15% данък и ще поскъпнат с 1.55 лв. Храни, като бисквити например, могат да бъдат тройно обложени, тъй като съдържат и сол, и захар, и трансмазнини. Опаковка от 150 г. може да поскъпне с 97 ст.

Целта на данъка е хората да започнат да ядат и пият по-здравословни продукти, а самите производители да започнат да слагат по-малко вредни съставки в храните.

Контролът коя храна какво съдържа и в какви количества ще се възложи на регионалните здравни инспекции, като здравният министър декларира, че те имат достатъчно и добре оборудвани лаборатории, които да проверяват твърденията на опаковките на храните. "Всички тези продукти ще трябва да се излагат на специални стелажи или поне ще трябва да е ясно и видно посочено в магазините, че въпросните храни попадат под ударите на данък "здраве", каза още Москов. Ще бъдат забранени и рекламите им в детски предавания. "Само идиот би спорил за доказаната вреда от тези храни", обяви той.

"Облагаме с данък само продукти, които имат здравословна алтернатива", поясни Петър Москов. Данък няма да се налага върху хляба, месото и месните продукти, млякото, сиренето, кашкавала, маслото. Те може да съдържат по-високи нива сол, например, но няма да се облагат по социални причини. Извън новия данък ще са и плодовите сокове с повече от 40% плодове, кафето, чаят, продукти с над 40% какао, пчелният мед. Не се облагат и захарта, и солта.

"От новия данък се очакват 150 млн. лв. годишно допълнителни приходи в бюджета", обясни спортният министър Красен Кралев. 20% от парите ще се харчат за спортни площадки и игрища в училищата, 20% ще са за подобряване на храненето в школата, като ще се направи програма за насърчаване на яденето на плодове и зеленчуци. Останалите 60% от събраните пари от данък "вредни храни" ще отиват за програми за профилактика и превенция на диабет, сърдечносъдови болести, детско и майчино здраве. И в момента 1% от акцизите за алкохол и цигари трябва да отиват по подобни пера, но това не се е случило, тъй като Министерството на финансите не ги превежда на здравното.

При въвеждането на данък "вредни храни" е взет едно към едно действащият от 2011 г. в Унгария подобен налог. Но при безалкохолните напитки, които имат високо потребление в България, и трансмазнините ставките у нас ще са по-високи. Проучване на СЗО е показало, че в Унгария общо потреблението на обложените храни е намаляло с 27% за 2 години и Москов очаква това да стане и у нас. Данък "вредни храни" е действал две години и в Дания, но е отменен заради сложното му администриране. Подобен налог има и във Франция, Финландия, Ирландия, Хърватска и Норвегия, но в повечето от тези страни са обложени предимно храни и напитки със захар. Страни като Великобритания, Белгия и Румъния обмисляха въвеждането на данък, но се отказаха поради липса на достатъчно доказателства, че той намалява нездравословното хранене.

"Ще сме щастливи, ако приходите от данъка са 0 лв., защото това ще значи, че производителите са привели храните си към здравословните норми", допълни здравният министър. Всички, които имат съмнения относно смисъла от въвеждането на данъка, той нарече лобисти на индустрията. "Знам за струпан финансов и лобистки ресурс срещу този данък, не мислете, че съм наивник на средна възраст. Тук е мястото на всеки родител да избере на каква позиция застава", посочи Москов.