Победата на президентския вот в Аржентина на Маурисио Макри може да се тълкува не само като поражение за "кирхеризма" в страната, но и като началото на края на традиционния за тази част на света политически популизъм. Аржентинците гласуваха за промяна в регион, където неопопулистките лидери, спечелили си слава не толкова с управленски качества, а с риториката, на която залагат, държаха властта. Малко след това във Венецуела управляващите социалисти, водени от президента Николас Мадуро, загубиха парламентарните избори. Опозицията ще имат мнозинство в новия парламент в Каракас. И това е поредният показател за отиващия си популизъм.

Неопопулизмът обединява правителствата на покойния вече Уго Чавес и Николас Мадуро във Венецеула, Ево Моралес в Боливия, Нестор и Кристина Кирхнер в Аржентина. Харизматичните и авторитарни лидери Уго Чавес и Кристина Кирхнер успяха да подкопаят свободното и независимо правосъдие, свободата на медиите и работата на парламента, за да разширят собствените си правомощия. Те



придобиха популярност благодарение на разпределянето на благата



сред най-бедните слоеве на населението и успешно се възползваха от периодите на икономически бум, предизвикан от високите цени на суровините, изнасяни от страните - производителки на петрол (в случая на Венецуела) или селскостопанска продукция - когато става въпрос за Аржентина. Във Венецуела програмата за разпределение на благата, въведена от Чавес, се финансираше от държавната петролна компания PDVSA. В Аржентина Кристина Кирхнер със същата цел национализира местната петролна компания YPF.

Сега заради ниските цени на суровините и тежкото състояние на държавните финанси политическите проекти на неопопулистите в тези държави са заплашени от провал. Висока инфлация и безработица заплашват най-бедните хора. В Аржентина ситуацията е критична. Освен изключително тежкото състояние на държавния бюджет според независими данни инфлацията наближава 35% (официалните статистически данни се контролират от властта). Подобен стил на управление се корени в първото правителство на бившия президент на Аржентина Хуан Доминго Перон (1946-1955). "Инфлацията не ме интересува. С това се занимават икономистите. Моята работа е политиката", заявява Перон, а изказването му идеално характеризира управлението на Кристина Кирхнер.

Перон дойде на власт в първия период на латиноамериканския популизъм, който започна през 30-те години на ХХ век, а негови представители бяха Жетулиу Варгас в Бразилия и Ласаро Карденас в Мексико. По това време светът е обхванат от икономическа криза: фондовата борда в САЩ преживява крах през 1929 г. С началото на Втората световна война ситуацията се влошава. Събитията принуждават държавите от Латинска Америка да предприемат индустриализация. Варгас, Карденас и Перон създават трудово законодателство, защитаващо правата на работниците, което ги превръща в



"национални герои" в очите на голяма част от населението



в държавите, които управляват.

За разлика от Варгас и Карденас Перон слага край на олигархичния модел, който предшества неговото управление. "Затова и популизмът в Аржентина се превърна в отделно течение, наречено перонизъм", обяснява Франсиско Уефорт, един от най-известните изследователи на популизма в Бразилия. Според него Перон насажда в Аржентина антилиберална култура и налага идеята, че основната роля за развитието на страната трябва да се поеме от самата държава. Едва ли новият президент на страната Макри, който положи клетва на 10 декември, ще се откаже от този управленски курс - по време на предизборната си кампания той похвали постиженията на Перон. Новият държавен глава на Аржентина вероятно ще предприеме необходимите мерки, за да сложи



край на типичния за Кирхнер популизъм



Това може да стане чрез отварянето на Аржентина за световните пазари.

Бразилия не се различава от Аржентина, следваща примера на Хуан Перон. Либерализмът, останал като наследство от империята, се запазва и по време на правителството на Варгас. Той не е само "баща на бедните", но е и крупен земевладелец. "Той идва от Старата република, бил е министър по времето на президента Вашингтон Луиш. Това правителство разчита на участието на олигарси с по-различна гледна точка от управленската", разказва Уетфорт. Затова и учените определят бразилския популизъм като хибриден.

Правителството на бившия бразилски президент Луиш Инасио Лула да Силва е отражение на тази традиция, защитавайки както популистки, така и антипопулистки възгледи. Като разрширява социални програми като Bolsa Familia ("Семейна кошница"), той получава подкрепа от по-бедните бразилци. Лула контролира инфлацията и ефективно използва ресурсите почти по време на цялото си управление, като успява да се съобразява с пазарите. За разлика от него обаче наследничката му на президентския пост Дилма Русеф се провали с държавните финанси и за да оправдае увеличаването на разходите, тя се обърна към популистката риторика и заяви, че това се прави с цел да се защитят социалните придобивки и работните места. Днес обаче страната е изправена пред заплахата от инфлация и безработица.