"Защо ми увеличават винетката - те имат ли представа какво е в нашия край? Всеки ден пътувам между Свищов и други градове - пътищата са ад. Работа няма, а те увеличават минималната заплата. Кой ще ти плаща 420 лв. тука? Всички ще минат на 4 часа, това ще стане", казва Калоян от Свищов. Покрай винетките той на един дъх се възмущава и от други важни решения на кабинета, които според него нямат връзка с реалността на мястото, където живее.

Калоян се ядосва с основание - според последното изследване за регионите на Института за пазарна икономика едва 28% от пътищата в област Велико Търново са в добро състояние, въпреки че има подобрение с около 2 пункта спрямо 2013 г. Във Враца обаче могат само да завиждат, защото при тях добрите пътища са едва 20%. Изследването показва устойчивост в разпада на страната на две части - южна, по-развита, и северна, все по-изоставаща. В последната година и половина повечето области се възстановяват икономически, макар и с различно темпо. Това обаче не важи за Ловеч, Видин, Враца и Силистра. Друго деление на страната, което отдавна никой не оспорва, е на София и останалите. Когато от ИПИ извадят столицата от уравнението, всички показатели очаквано стават далеч по-неблагоприятни.

Свободното падане на четирите области от Северна България продължава и тази година и животът в тях се влошава.



Заетостта е на критични нива - под 40%



от жителите в тях имат препитание. Всъщност само в две области у нас повече от половината население работи - в столицата 57% и в Благоевград малко над 50%. В останалите е между 40 и 50%.

Малко над 22% е безработицата във Видинско през миналата година (най-високото ниво за последните девет години), а в Силистра е дори по-високо - 22.4%. Това е два пъти над средното за страната. Според данните на агенцията по заетостта за първата половина на тази година във Видин нещата се влошават - безработицата се покачва с близо 2 пункта, докато добрите новини са за Силистра, където намалява с около 5 пункта.

По-детайлната разбивка е по-тъжна - според данните на финансовото министерство за миналата година 2/3 от всички общини у нас са били с много висока безработица, тоест над 25% от средното за страната. Без изненада област Видин има 11 общини в този списък, а община Ружинци е абсолютен рекордьор с малко над 67% безработни. И положението не се подобрява, а напротив. Във Врачанско не им отстъпват - макар и с девет общини, Хайредин е със 77% безработни хора. Според данните на агенцията по заетостта спрямо 2013 г. безработицата в тази община се е увеличила с цели 27%. В Благоевградско има осем кметства с над 25% по-висока безработица от средната, като Белица е с 67%, а Якоруда с над 52%. Бургаските Руен, Средец и Сунгурларе също неизменно са в списъка от 2011 г. насам. Русе е с осем кметства, като в Борово и Вятово е малко над 40%. В областите Монтана, Плевен, Пловдив има по десет общини в черния списък. Тези данни разбиват на пух и прах всякакви хвалби за възстановяване на пазара на труда и показват задълбочаващия се проблем, че безработицата е наследствена, структурна и държи в капан огромна част от хората.



"Тези, които са без работа, няма изгледи да си намерят",



коментира Явор Алексиев от ИПИ. Очевидно са необходими целенасочени усилия в тези места, а не спуснати "отгоре" неефективни програми. Блед опит от страна на социалното министерство са регионалните програми за заетост, но те са с твърде малък обхват, за да направят качествена разлика.

В същото време работодателите от общините с много висока безработица страдат от липса на хора. "Колкото безработни ни намерите, толкова ще наемем" - това каза наскоро представител на фирма от Септември, след като взе наградата на агенцията по заетостта за най-много наети хора без работа в община с висока безработица. В тази община към октомври всеки пети е без работа, но работодателите изпитват недостиг. Според друга фирма, която наема хора от уязвимите групи на пазара на труда (основно роми), липсата на елементарно образование и грамотност е все по-голям проблем. "Това, с което се сблъскваме, е много ниско ниво на грамотност въобще, дори и да са завършили някакъв клас. Ние не държим да работим с такива хора, но бизнесът ни е такъв, че можем да си позволим да ги наемаме - ръчен труд, шием калъфи за подлакътници на автомобили. Тези хора нямат шанс при работодатели, които изискват по-голяма технологичност", обясняват от фирмата. Според този работодател все повече млади хора са безработни -



"двама от седем не могат да четат и да пишат.



Говорим за това елементарно ниво на грамотност".

Столицата единствена може да заслужи определението "много добро икономическо и социално развитие" и това е така от 2012 г. насам. София дърпа напред редица показатели, но без нея в Южна България не само не се разкриват нови работни места, но и се губят. "Ако извадим столицата от сметките, средното ниво на безработица в страната през 2014 г. би било с около 1.3 пункта по-високо, а заетостта - с 2 пункта по-ниска", пишат в изследването си от ИПИ. Пазарджик заедно със Сливен и Видин са с най-неблагоприятните показатели за бедност и условия на живот - около 1/3 от хората в тези области живеят под прага на бедността за областта. Средно за страната 43% от хората живеят в материални лишения. В Ловеч обаче в тази ситуация са 71% от хората, в Пазарджик са 59%, в Разград са 57%. Над половината от живеещите в Шумен и Велико Търново (по около 52%) живеят в материални лишения. Според данните най-ниските заплати вземат в Силистра - 3289 лв. се падат годишно на човек от домакинството. Ловеч, Кюстендил, Пазарджик и Софийска област също не минават границата от 4000 лв. В същото време в столицата годишният доход е три пъти по-висок от този в Силистра.

Всички области, които успяват да привлекат чужди инвестиции, се намират на юг от Стара планина.



Бургас е шампион по привлечени чужди инвестиции



- между 2008 г. и 2013 г. те са нараснали четири пъти. Това обаче се дължи основно на инвестицията от над 1 млрд. долара на "Лукойл Нефтохим Бургас", както и заради сферата на аутсорсинг услугите и многото колцентрове, коментират от ИПИ. Сред другите области, които успяват да привлекат чужди инвестиции, са Пловдив, Софийска област, Стара Загора и Пазарджик. Като една от пречките пред чуждите инвеститори от ИПИ посочват липсата на кадастър - по-малко от 1/5 от страната е покрита от кадастрални карти. И ако в София и Ловеч обхватът е съответно 96% и 74%, то във Видин, Кърджали и Търговище е под 10%. Силистра пък се очертава като най-непривлекателната област за чужди инвеститори. Там получават и най-ниските заплати в страната.

В последните 7 години в регионите са инвестирани 3.5 млрд. лв. за ремонт на пътища, обновяване на забележителности, подобрения на градския транспорт, нови пожарни коли, нов облик на градските центрове. Още над 1.6 млрд. лв. са предвидени за градско развитие на 39-те големи и средни градове до 2020 г. от европейските пари. И това са само целенасочените пари за региони, без да броим средствата по другите европейски програми. Тези пари обаче са довели до задълбочаване на различията между градовете, което показва, че регионалната политика не е ефективна. У нас се случва точно обратното на това, което е целта на Европа - изравняване на качеството на живот на различите региони, а не съсредоточването на всичко в един център. Очевидно е, че никой не мисли как да направи тази политика по-ефективна въпреки многото и категорични данни, че наливането на пари не помага. Писането на стратегии - също. Последната - за развитието на Северозапада - също не обещава нищо добро.



ДЕМОГРАФИЯ

Видин, Габрово и Кюстендил са областите, в които населението застарява най-бързо - в тях на всяко дете до 14 години се падат вече по повече от двама възрастни на и над 65 години. За сравнение - в столицата на всеки пенсионер на и над 65 г. се падат по над четирима души в трудоспособна възраст. Монтана е сред областите с най-тежки демографски показатели. За 14 години - от 2001 г. до 2014 г. - населението там е намаляло с 26%. По-силно изразено обаче е обезлюдяването във Видин, Враца и Разград. Смолян се откроява като областта с най-ниската раждаемост у нас за м.г. с минус 6.4 промила.



ФЕНОМЕНИ

Габрово се очертава като област с доста противоречиви характеристики. Въпреки че икономически Габрово стои добре, от години е първенец по усвоени европейски средства на човек, безработицата е сред най-ниските, а доходите остават високи спрямо средните, демографската картина се влошава все повече. Повече хора напускат областта от заселилите се. Габрово е на второ място след Смолян с най-ниската раждаемост. Населението намалява и застарява бързо - възрастните хора над 65 г. в областта са близо два пъти и половина повече от децата (до 14 г.). "Голямото предизвикателство пред Габрово е да задържи младите хора. Те обаче не искат да работят в производството, тоест в работа, на която нямат достъп до "Фейсбук" по цял ден", коментира Петър Ганев при представянето на изследването. Габрово е с една от най-лошите демографски картини (само Враца, Видин и Ловеч са по-зле), но пък е от областите с добра инфраструктура (заедно с Русе).



СЪДЕБНАТА СИСТЕМА

Икономистите откриват ясна връзка между развитието на областта и ефективността на съдебната система - колкото е по-добре икономически развита областта, толкова по-неефективен е съдът, а престъпността - висока. С най-бавна и неефективна съдебна система са столицата, Бургас, Варна и Благоевград. В Благоевградско например са с най-висок дял на висящите наказателни дела в Окръжния съд въпреки ниската действителна натовареност на съдиите, посочват от ИПИ. Бургас пък е сред областите с най-висока престъпност в страната. Изключение правят Кюстендил, Сливен и Монтана, които хем не са икономически развити, хем оценката за сигурност и правосъдие са много ниски. Областите Кърджали, Смолян, Силистра и Ловеч се характеризират с ниска престъпност и относително ефективна местна съдебна система, но със слабо икономическо развитие. Между 2011 г. и 2013 г. намалява действителната натовареност на наказателните съдии в окръжните съдилища - от 10.8 дела на месец на 8.3 дела на месец. Това може да се обясни с намаления брой регистрирани престъпления заради ниското доверие в полицията и съда, както и с намаляващото население, посочиха от ИПИ. "От друга страна обаче, е трудно обяснимо нарастването на висящите наказателни дела и паралелното намаляване на относителния дял на делата, приключили в рамките на 3 месеца. Влошаването на тези показатели сигнализира за намалена ефективност на съдебната система в повечето области", коментира Светла Костадинова от ИПИ.