Поредният опит за намаляване на броя на здравно неосигурените българи през административен натиск не даде резултат. Едва около 20 000 души са предпочели да възстановят здравните си права заради влизането в сила на по-тежък финансов режим за връщане в системата. Извън нея остават стотици хиляди българи, включително безработни, за които възстановяването на здравния статус вече е по-скъпо. Това показват данните на НАП за непосредствения ефект от въвеждането на новите правила за възстановяване на здравни права.

Както "Сега" писа, от 28 декември връщането в системата стана по-скъпо. За да получат повторно статут на здравноосигурени, хората с прекъснати права следва да заплатят всички дължими и неплатени вноски за последните 5 години. Преди 28 декември срокът, за който се плащаха вноски, бе по-кратък - за последните 3 години. Срокът бе увеличен с аргумента, че давността при публичните вземания е именно 5 години и лицето така или иначе ще продължи да дължи остатъка от неплатените вноски. В първоначалния вариант идеята на здравния министър Петър Москов бе още по-драстична - за плащане на вноски 15 години назад спрямо началото на здравното осигуряване. Това предложение отпадна, отново заради давността. При приемането на текстовете от опозицията предупредиха, че режимът няма да сработи и в по-мекия вариант и само ще направи още по-недостъпно връщането в осигуряването на хиляди бедни българи. "С това на практика казвате на един трайно безработен, че трябва да плати 1008 лв. за 5 години, за да се върне в системата", коментира тогава Хасан Адемов от ДПС.

Данните на НАП потвърждават тези прогнози. От предпочелите да се издължат при облекчен режим около 20 000 лица НАП е успяла да събере едва около 10 млн. лв. допълнително вноски. В същото време от години броят на неосигурените у нас е около 2 млн. души, като близо 1.2 млн. от тях не би трябвало да се отчитат, защото са заминали за чужбина. Според анализ на НАП, разпространен преди време, близо 460 000 души от останалите здравно неосигурените са трайно безработни и обезкуражени лица, които няма как да плащат здравните си осигуровки. Групата на хора с доходи, които могат да си позволят да плащат осигуровки, но не го правят, през 2013 г. се оценяваше на около 255 хил. души. На фона на тези числа ефектът от завишаване на изискванията за включване на системата не е голям. Редовна статистика за здравно неосигурените у нас не се предоставя, като ежемесечни данни има само за размера на събраните осигуровки.