Обявената от премиера Бойко Борисов цел за ръст на икономиката от 4.5% през 2016 г. се приема скептично от икономистите. Според експертите няма фактори, които да предизвикат подобен ускорен растеж, а постижимото ниво е близко до това за 2015 г. - около 3% от БВП. Предпазлив по темата вчера бе и финансовият министър Владислав Горанов, който обеща да коментира прогнозата през март.

Обявеното от Борисов ниво е над два пъти по-високо от заложената при изготвянето на бюджета за 2016 г. прогноза за растеж от 2.1% и ако бъде достигнато, ще е равнозначно и на преизпълнение на заложените приходи в бюджета. Във вторник при връчването на първите договори по Оперативна програма "Конкурентоспособност" премиерът заяви, че растеж от 3% не го задоволява, а трябва да гоним поне 4.5%.

"Българската стопанска камара очаква ръст на икономиката за изминалата 2015 г. в размер на 3% от БВП. Не е е тайна, че този ръст се дължи на по-високата събираемост на косвените данъци - ДДС и акцизи. За съжаление събираме повече, но не произвеждаме повече, още по-малко пък привличаме инвестиции. Всичко това не дава гаранции за постигане през 2016 г. на същия ръст, а и на по-висок, какъвто действително ни е нужен. Липсва здрава основа за устойчив растеж дори на сегашното ниво", казва зам.-шефът на БСК Камен Колев, цитиран от БГНЕС.

На сходно мнение е и икономистът проф. Ганчо Ганчев, според когото нивото на икономически растеж ще се доближи до това за 2015 г., но трудно може да надхвърли 4%. "Икономически растеж от 4.5% за 2016 г. може да имаме при благоприятни външни обстоятелства, а в страната би трябвало вътрешното търсене да нарасне, да се ускорят инвестициите и да се подобри положението в банковия сектор, т.е. да се повиши кредитирането. Това е трудно постижимо", коментира Ганчев.

Според икономиста Калоян Стайков за ускоряване на растежа са необходими орязване на правителствените разходи и сериозни реформи в пенсионния, здравния и енергийния сектор, които надали ще се случат. Експертите смятат, че задържащо през 2016 г. ще влияе и бавният старт на новите оперативни програми.

Финансовият министър Владислав Горанов не навлезе в детайли по темата. Той не обясни защо премиерът сега е по-оптимистичен, отколкото при изготвянето на бюджета, и отложи отговора за времето, в което ще се прави новата пролетна макроикономическа прогноза. В мотивите към бюджета изрично се изтъква, че растежът през 2016 г. ще е слаб заради високата база, постигната при износа през 2015 г., и очакваното забавяне спрямо нея, както и заради по-слабото усвояване при еврофондовете.

--------ПРИХОДИ

По-висок ръст води със себе си и преизпълнение на приходите в бюджета, което лесно може се представи за успех на приходните агенции. За 2015 г. първоначално бе заложен скромен растеж от 0.8%, който впоследствие бе ревизиран и завишен - и през пролетта, и през есента. Пролетната макроикономическа прогноза ще е и първият документ, по който ще се произнесе Фискалният съвет - новосформираният независим орган за контрол на държавните финанси.