Понякога ние, простите граждани, се изкушаваме да се държим като Нострадамус - самият той прост гражданин като нас, и да предсказваме бъдещето. Ето, сега ще се опитаме да предскажем коя ще бъде българската номинация за генерален секретар на ООН.

Темата е актуална, защото в края на 2015-а всички правителства получиха писмо от ООН с покана да номинират свой кандидат за най-високия пост в световната организация. Номинациите трябва да са известни още в началото на тази година, така че съвсем скоро предстои да научим избора на нашето правителство. После по устав кандидатурите ще се разгледат от Съвета за сигурност, в който членуват Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция. Съветът за сигурност е този, който предлага кандидат на Общото събрание. Той не може да е гражданин на нито една от държавите в СС (извинете за абревиатурата, чисто съвпадение), но пък всеки член на СС може да наложи вето върху него. Генералният секретар се избира за пет години и няма ограничение в броя на мандатите, но досега никой не е бил на поста повече от два пъти.



Изборът на българското правителство е труден



Очевидно той ще бъде между Кристалина Георгиева и Ирина Бокова. Кого ще изберем? Както стана ясно по-горе, много важно е да се съобразим с настроенията в СС. За съжаление, там сме между Русия и Щатите като между чук и наковалня. Няма да сбъркаме, ако кажем, че докато Ирина Бокова определено е по-желана от Русия, то Кристалина Георгиева се радва на повече симпатии в Европа и Америка. Наред с това обаче тя има връзки и в Москва - оглавявала е офиса на Световната банка, говори езика и има контакти. Твърди се даже, че имало сигнали от страна на руснаците, че няма да наложат вето, ако бъде издигната. Поне така се казва в анализ на американското списание "Политико", разпространен от БТА в последните дни на миналата година.

Ето защо по-вероятната кандидатура на България е Кристалина Георгиева, прогнозира изданието. Основанията са няколко. На първо място са социологическите проучвания, според които Кристалина Георгиева се радва на повече одобрение в сравнение с Ирина Бокова и сякаш тя е избраницата на "народа". Освен това не е тайна, че именно тя, а не Бокова, е по-близка до сърцето на министър-председателя. Не на последно място на Кристалина Георгиева, за разлика от Ирина Бокова, няма да ? се наложи да обяснява комунистическия си произход от една от върхушките на провалилите се в края на 80-те години тоталитарни режими в Източна Европа. Затова ако сега, в началото на 2016, се организира залагане, почти всички ще заложат на прогнозата, че Кристалина Георгиева ще бъде българският кандидат за генерален секретар на ООН. И ще изгубят парите си.

Българският кандидат за генерален секретар на ООН ще се казва Ирина Бокова.

Така мислим ние, простите граждани. На пръв поглед изглежда скандално. Ама как така! Нали ни управлява уж дясна коалиция? Нали Кристалина Георгиева беше гордостта на Бойко Борисов? Нали тя беше най-рейтинговата обществена фигура в България с одобрение над 60% (какво конкретно одобряват анкетираните, е съвсем друг въпрос - надали и самите те могат да кажат)? Срамота е начело на ООН да застане рафиниран комунист с помощта на управляваща партия от ЕНП! Къде отива този свят?!

Да, наистина никак не е все едно за България дали Ирина Бокова ще стане генерален секретар на ООН, или Кристалина Георгиева. Работата е там, че няма да стане нито едната, нито другата. Някак си



непропорционално е страна като България да триумфира



така по високите постове на световните организации и едва ли ще бъде допуснато. От тази гледна точка нещата вече изглеждат съвсем различно. Въпросът не е "Кой българин ще стане шеф на ООН?", а "Кой българин ще се опита да стане?". И като никой не стане, Бойко Борисов няма да е виновен, че начело на световната организация през следващите пет години ще стои комунист, а само че е предложил да бъде така. Което е малка вина. Междувременно предложението ще му донесе важни ползи.

Най-напред то е елемент от политиката му към Русия. Безспорно някои злобни коментатори ще кажат, че г-н Борисов се домогва да бъде погален по главата и от московския патриарх Кирил, но всъщност той прави точно това, което трябва да прави един български премиер в областта на външната политика - проявява умерено раболепие към всяка една от заобикалящите го велики сили (Запада, Русия и Турция), като същевременно ги държи в недоизказаност. Не им позволява да си отдъхнат, спокойни за нашата безусловна лоялност. Спрямо Запада това не е особено честно, защото сами напирахме да станем членове на ЕС и НАТО, такъв беше цивилизационният ни избор, националната кауза и т.н. Затова русофилията на премиера на моменти изглежда прекалена, но какво да се прави - той е избрал ролята на "доброто ченге". "Лошото ченге" е външният му министър, той заема твърдите и решителни позиции и него обвиняват в неблагодарност към Дядо Иван.

Когато Бойко Борисов номинира Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, той ще направи огромен реверанс на Москва с риска от сериозно вътрешно неодобрение. Когато обаче Ирина Бокова не бъде избрана за генерален секретар на ООН, ще се види, че



реверансът не е бил чак толкова голям



Просто политически знак - ярък в конкретния момент, но не означаващ абсолютно нищо в перспектива.

Това е измерението на номинацията в международен план. Във вътрешен тя също има своята стойност. Ирина Бокова изгаря от мерак да бъде шеф на ООН. Това е нейното логично кариерно развитие и тя ще го преследва дори и тогава, когато отдавна ще е наясно, че няма да я бъде. А щом веднъж реши да се кандидатира за генерален секретар, тя може да направи всичко, само не и да се кандидатира за президент на България. Това е важно за г-н Борисов.

Ако Ирина Бокова загуби и теоретичната надежда за ООН (което би станало, ако не я номинират), логично за нея е да се пробва на президентските избори точно като Меглена Кунева предния път. И Бокова има същия институционален рейтинг: абстрактен, даже ирационален. Този рейтинг се определя изцяло от институцията и позицията и по никакъв начин от човека, който я заема. Нито от действията и качествата му. Щом си бил еврокомисар или още повече щом си бил ръководител на такава голяма и респектираща със своята мъглявост организация като ЮНЕСКО, ти вече си полубог! За политиците, радващи се на институционален рейтинг, априори се приема, че са умни, кадърни и достойни, макар почти никога да не са. С такъв рейтинг Бокова би могла да се представи повече от прилично на едни президентски избори - човекът от цивилизования свят, човекът извън партиите, новият проект, новото лице и т.н. дрън-дрън. Това е недопустимо за г-н Борисов.

Недопустимо е не защото Бокова ще конкурира него или издигнат от ГЕРБ кандидат за президент, а защото



ще обедини лявото пространство



Разбитото и попиляно от вътрешни предателства и идеологическа неадекватност ляво ще намери своя фокус, своята кауза и своето знаме. Кандидатурата на Бокова ще обедини както политическите субекти, така и електоратите. Това управляващата дясна коалиция не може да допусне и от тази гледна точка номинацията на Ирина Бокова е дясно политическо действие. Разбира се, ако приемем дефиницията, че дясно е всяко действие, което пречи на левицата да се консолидира. Номинирана за ООН, Ирина Бокова ще "изгори, за да свети". Русия ще е доволна че България е издигнала нейното протеже, а Щатите пък ще са доволни, че това протеже не е станало нито шеф на ООН, нито президент на България.

Що се отнася до Кристалина Георгиева, тя едва ли ще се тръшне да примре, че не са я предложили за генерален секретар на ООН. Току-виж картите се подредили така, че тя стане председател на Европейската комисия още преди да е изтекъл този мандат. Това за нея е много по-добре. И когато стане така, за пореден път самодоволно ще попитам: "Казах ли ви аз на вас?".