Връзката на бизнеса с висшите училища у нас все още е твърде слаба, и то не само по отношение на често дискутирания проблем с разминаването между нуждите на икономиката и приема на студенти. Научната дейност в университетите, доколкото я има, продължава да бъде далеч от приложение в реалния сектор. С някои изключения повечето университети у нас не могат да се похвалят дори с 10% ползваемост на научните си продукти и услуги от работодателите. Въпреки че медицината е една от силните области за научна дейност на нашите висши училища, точно при медицинските университети се забелязва най-голям спад на приложение на разработките. Голямо изключение в тази негативна тенденция е Университетът по архитектура, строителство и геодезия, който значително подобрява отношенията си с бизнеса. Тази картина за използването на научните продукти и услуги на университетите у нас показва рейтингът на висшите училища у нас за 2015 г.

Повече от половината вузове - 27 от общо 51, са влошили представянето си по показателя "ползваемост на научните продукти от работодателите" спрямо 2014 г. Индикаторът "ползваемост на научни продукти и услуги от работодатели" показва процента от шефовете, участвали в социологическо проучване, които са потвърдили, че през последните пет години тяхната организация е ползвала научни продукти от съответното висше училище. Той цели да измери до каква степен бизнесът се е възползвал от подобни научни услуги, както и дали си дава сметка за това. Работодателите са били попитани дали през последните 5 г. са използвали патенти, непатентовани продукти, включително изследвания и доклади, и консултантски услуги от преподавател в някое висше училище. Тези, които са отговорили с "да", са можели да посочат до пет университета, от чиито услуги са се възползвали.

Най-забележимо е понижението при медицинските университети, като Медицинският университет в Пловдив отчита най -драстичен срив - ако през 2014 г. 23.2% от работодателите са заявили, че са ползвали продукти и услуги от това висше училище, през 2015 г. делът им се срива до 1.89%. На следващото място по намаление се нарежда МУ-София, при който ползваемостта на научните продукти спада от 26.5 през м.г. на 9.13%. Същото се случва и с Медицинския университет във Варна, където процентът на бизнеса, възползвал се от научни услуги или продукти, намалява от 17.4 на 1.8%. При МУ-Плевен спадът е от 10.8 на 1.49%. Така повечето медицински университети се връщат на нивата си от 2013 г., което означава, че "пробивът" през 2014 г. е бил само временен.

Значително спада ползваемостта на научните продукти и на Софийския университет. При него показателят намалява от 36 на 24%. При Нов български университет понижението е от 11.07 на 6.16%. Влошава се връзката с бизнеса и за УНСС - тук ползваемостта пада от 9.52 на 7.16%. При останалите университети намалението е незабележимо, но незабележимо е и самото приложение на научните продукти. При Американския университет в България например промяната е от 1.7% към 0.

Отличникът по приложимост на научните изследвания от работодателите е УАСГ. През 2014 г. едва 3.25% от бизнеса е посочил, че е използвал научни продукти от този университет, а през 2015 г. този процент вече расте до 13.21%. Още 21 университета са успели, макар и с малко, да подобрят положението си по този показател, като сравнително по-видимо е увеличението при Югозападния университет "Неофит Рилски" (от 4.2 на 6.7%), Висшето строително училище "Любен Каравелов" ( от 0.25 на 2.48%), Аграрния университет в Пловдив (от 2.06 на 3.44%), Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" (от 0.53 на 2.03%), Лесотехническия университет (от 1.84 на 3.1%) и др.

-------------------------------

Обмисляме постоянна борса на научните идеи



Преходът от науката към реалния бизнес е проблем за всички страни, казва Кирил Желязков, главен директор "Браншови организации" в Българската стопанска камара



- Г-н Желязков, защо използваемостта на научните продукти на университетите от бизнеса е ниска?

- Трябва да направя уговорката, че нямаме сериозни, систематични наблюдения за използваемостта на научните продукти от индустрията. Не бих казал, че има някаква тенденция, която да се откроява ярко в последните 2-3 г. По-скоро това е процес, който все още няма сериозен позитивен тренд от гледна точка на устойчивост. Много са нещата, от които зависи той - от диалога между фирмите и университетите, от финансирането, от търсенето на общите интереси, от средата, която ни е необходима. Трудно е. Но това са решими неща. Ние търсим най-доброто поле, в което може да бъдем взаимно полезни с университетите.

Имах честта да участвам от името на БСК в проект, който се осъществи в Стопанския факултет на СУ. Той бе свързан с една систематична научна разработка, която да усъвършенства учебните планове и програми от гледна точка на динамиката в изискванията на бизнеса. Така за година и половина заедно с професори, доценти и студенти намерихме общ език и използвахме резултатите от научната разработка в бъдещата реална работа на преподавателите. Преходът от научното знание към реалния бизнес като цяло е проблем за всички страни. Въпросът е как от новото знание чрез иновацията да почнем да правим пари. Ние очакваме от новото знание да ни даде прехода към иновациите.

- Бихте ли дали примери за използването на научните разработки от бизнеса?

- Такъв пример е възможността да бъдат използвани научните разработки от ТУ-София в реалната практика на широк брой фирми, включени в клъстер Мехатроника, които през последните 2 г. станаха конкурентоспособни на колегите си в производството на роботизирани системи. Т.е. реално е възможно да бъде намерена такава връзка, въпросът е тя да не бъде епизодична и да се търси по-голяма институционалност и по-голям достъп до регламентирано финансиране.

Ние проявяваме разбиране към колегите от висшите училища, тъй като науката е толкова скъпоструваща, че надали можем да си позволим да поддържаме нужното ниво. Но в крайна сметка мисля, че би ни било полезно едно приоритизиране и концентриране на усилията във висшите училища, за което ще ни помогне иновационната стратегия за интелигентна специализация, изготвена от министерството на икономиката. Сигурно и ние сме длъжници, защото е разбираемо, че когато имаш интерес към определен продукт, ти би трябвало да го поръчаш, финансираш и да го получиш. Тук също трябва да търсим решения.

- Има ли фирми, членуващи в БСК, които са ползвали научни продукти на висшите училища?

- Мисля, че да, макар и единично. Но това е част от нашата политика. Ние вървим към едно много по-голямо систематизиране на възможността да популяризираме научни разработки на български висши училища и на БАН сред членовете на БСК, една перманентна борса на научните идеи. Това би помогнало за директното вливане на иновативни решения в индустрията.

- Научните разработки в кои направления биха били най-полезни за университетите?

- Не бих посочил конкретни направления. Всички са важни от гледна точка на развитието на индустрията, но някои са по-лесни за реализиране от гледна точка на финансовия ресурс. Преходът от изследване към реализация е малко по-лесен в направления като хуманитарните науки, които не изискват големи капиталовложения за разработките и внедряването им. Докато една разработка в сферата на здравеопазването, медицината е изключително скъпо удоволствие. Последната година сме свидетели на формиране на няколко консорциума, в които влизат фирми и научни институти от БАН. Един такъв консорциум възнамерява да прави научни изследвания в областта на информационните и комуникационните технологии за по-добра профилактика, диагностика и лечение на редица заболявания. Ето ви пример за добра симбиоза.

Като цяло обаче ще са ни нужни повече наблюдения в тази сфера и по-сериозна експертиза. Ниската използваемост на научните продукти не е поради нежелание на едната от двете страни. Просто трябва да потърсим механизми за по-добър диалог и по-добра информираност, тук е разковничето.