Новата 2016 година, поне по думите на управляващите, тръгна с добри финансови новини. Нивото на изпълнение на оперативните програми за стария период се очаква да е високо. По-висок от очакваното за 2015 г. е и прогнозираният икономически растеж.

Обявеният от правителството прогнозен дял на усвояване на оперативните програми от над 95% безспорно е успех - не само на този кабинет, независимо от неизбежните уговорки за ефективността от наливането на тези средства заради ударното спасяване на пари в последния момент. На този фон настояването за максимална прозрачност за случващото се звучи като глезотия или проява на злонамерен интерес. Всъщност е точно обратното. И при европейските фондове, и при националните средства изкушенията от управлението на огромни суми са прекалено много, за да бъдат оставени на уверенията за добри намерения. Уви, прозрачността в управлението на финансите, напук на приемането на нови и нови закони, които да я гарантират, не се подобрява, а по отделни показатели има видимо влошаване. Има и напълно бели полета, зад които дебнат сенките на прикривани фактически фалити.

Общинските финанси ще бъдат първите, над които ще надвисне призракът на фалита. Още този месец финансовото министерство възнамерява да предложи промени в Закона за публичните финанси, които да позволят налагането на оздравителни програми за финансите на общините. Това на практика би означавало общинските съвети да загубят правото да управляват самостоятелно бюджетите си, да бъдат притискани да вдигат данъци и такси, да предприемат принудителни мерки и т.н.

Защо и как се оказа така, че



държавата спешно ще трябва да спасява фалирали общини,



в момента няма как да се разбере. Финансовото състояние на общините е изключително непрозрачно и това ясно се видя около кампанията за местните избори. Тогава депутатите дори бяха принудени да искат от финансовото министерство, в рамките на парламентарния контрол, информация за изпълнението на бюджетите на отделни местни управи. И докато самите бюджети все пак могат да се намерят на сайтовете на част от общините, данните за просрочените задължения и натрупаните дългове на практика са неоткриваеми въпреки задължението за водене на публичен регистър на общинския дълг. Вероятно немалко общини са натрупали дефицити и заради наложени корекции покрай оперативните програми. Но и за това няма достатъчно информация. Финансовото министерство направи сериозно отстъпление от изготвената още при бившия министър Симеон Дянков информационна система с финансови показатели за общините. Последните налични данни в тази система са актуални към края на септември 2013 г. Сега Министерството на финансите (МФ) обещава да разсее мъглата за изпадналите във фалит, като предложи законови промени и като въведе механизъм за налагане на оздравителни мерки на местните управи. Казано цинично,



изчакахме фалитите, сега евентуално ще ги осветяваме



Изцяло встрани от прожекторите са финансовите показатели, отчитани от Националния статистически институт (НСИ) за нуждите на европейската статистика. НСИ започна да предоставя данни, които досега не се даваха публично, като например натрупаните задължения на държавните предприятия. Тази информация уж е публична, тъй като финансовите отчети трябва да са общодостъпни. В същото време МФ упорито се пази да предоставя подобни данни. НСИ събира информация и за участието на държавата в капитала на държавни и частни предприятия, има допълнителни данни за дефицита на отделни държавни предприятия, считани за контролирани от държавата и включени в сектор "Държавно управление". Тази статистика е по-бавна във времето и обикновено резултатите от нея се стоварват изненадващо покрай едно или друго прессъобщение на Евростат. Такъв например бе случаят с ревизирания дефицит за 2014 г. Тогава Евростат завиши дефицита на България над два пъти - от 2.8% на 5.8% от БВП, защото прие, че към него трябва да се включи и предоставеният заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, присъединен към сектор "Държавно управление". Нищо чудно от сектор "Държавно управление" да изскочат и други "изненади" - като фалити и дългове на държавни и общински болници, на БДЖ и т.н. Ако от подобни данни ще зависят наказателни процедури срещу България или прилагане на корекционни мерки, финансовото министерство е длъжно да предоставя по-подробна информация на национално ниво. Вместо това МФ видимо разчита на факта, че данните за целите на европейската статистика се предоставят много окрупнено и изостават във времето.

Извън тези системни пропуски видимо



отстъпление има и при предоставянето на уж тривиална информация



От 2014 г. например можем официално да твърдим, че властта вече съвсем открито отказва дори да имитира спазването на програмни бюджети. Отчетът за изпълнението на бюджета за 2014 г. за пръв път бе внесен в парламента без анализ на изпълнението на програмните бюджети, които така или иначе никой не чете, не следи, а вероятно и не спазва. Неусетно от мотивите към изготвяните бюджети отпаднаха и други "подробности". Така например 2013-а е последната година, в която прогнозата за приходите от ДДС се даваше отделно за НАП и за агенция "Митници". Тогава все още беше ясно колко постъпления се очакват от ДДС в страната и от вътрешнообщностни доставки и колко от внос от други страни. Липсата на подобна прогноза спестява много неудобни въпроси къде и защо има неизпълнение и защо при митниците се получават едни резултати, а при НАП - други. През 2015 г. митниците не публикуваха дори отчет за предходната година.

Напук на протяжните обяснения, че дълг се взима за точно определени цели, информацията за неговото предназначение в бюджета за 2016 г. стана съвсем оскъдна. Таблиците с данни за очаквания ефект от различни данъчни промени стават все по-окрупнени и неразбираеми. Лоши или съвсем липсващи на ниво управляващи органи са връзките между държавния бюджет и средствата от ЕС - нищо, че бе приет Закон за управление на средствата от ЕС. 2013 г. бе последната, в която още при представянето на проектобюджета се виждаше приносът на еврофондовете по отделните приходни и разходни пера на консолидираната програма, включително и по отделните функции - образование, здравеопазване, наука и т.н. Ще видим какво ще научим и за наложените финансови корекции и санкции при приключването на стария програмен период. Продължава и голямата игра със залагане на буфери - бюджет, който никой не вижда и който кабинетът ползва като касичка за извънредни разходи.

На фона на изчезваща публична информация финансовото министерство разширява правомощията си и поема нови и нови функции. Към него минава Агенцията за обществени поръчки, разширяват се правата на централния орган по възлагане на обществени поръчки. Пак към МФ е новият фонд, който ще управлява финансовите инструменти по европейските фондове. Срещу тази пораснала власт следва да има противотежест - повече публичност. Дори и да вярваме в добрите намерения.