Окончателното приемане на нов училищен закон безспорно беше една от добрите новини на миналата година. Хубав или не, законът все пак придава предсказуемост на системата. Добрите новини в образованието обаче често имат свойството да се превръщат бързо в лоши. По всичко личи, че така ще стане и с иначе заредената с очакване новина, че започва фундаментална подмяна на учебниците за първи и за пети клас с нови. Всички искаме нови учебници за тези два ключови етапа на средното образование. Но не и по начина, по който изглежда това да се случи.

От миналата година е ясно, че въвеждането на нови програми и книги ще става в много сгъстени срокове. Експертите отдавна предупреждават: "Притеснени сме от кратките срокове, може и да не успеем с новите учебници за 15 септември". Издателите също бият тревога: "Времето няма да ни стигне. Който бърза, допуска грешки". Министър Тодор Танев обаче уверява с олимпийско спокойствие: "Няма страшно! При всички случаи ще има буквари за първолаците". И дори стига по-далеч: "Няма абсолютно никакъв проблем да се започне и в първи, и в пети клас по старите учебници, но при спазване на новата програма". На недоумяващите как ще стане това министърът тази седмица подхвърли гениална идея - петокласниците ще ползват за някои часове учебниците за седми клас, понеже по част от предметите материалът от седми клас "слиза" надолу.

И бъдещата картинка придобива следните очертания: Тръгва средностатистическият петокласник на училище. Мъкне на гърба си тежка раница, препълнена с 4-5 учебника за 5-и клас и още няколко за 7-и клас. Дотук добре, все някак си ще се добере до школото. Хаосът обаче настава, когато започнат учебните часове. Отваря нашият герой учебника по история, но се оказва, че е сбъркал -



днес ще се учи по другия учебник



за 7-и клас. Изважда той учебник номер 2, започва да чете. Не може обаче да разбере това понятие, онзи пасаж... Нормално, написаното е по силите на 13-годишен, а не на 11-годишен. Госпожата може да обясни, но може и да пропусне. А нашият герой остава с горчивото усещане, че нещо не е наред с него - щом като не схваща нищо от прочетеното. И загубва мотивация да учи по този предмет.

Пети клас неслучайно е известен като "страшен". Той е време на много промени за децата - преминаването от един учител към много, нова организация на учебния материал, свободното време и времето за учене. Допълнително идват тромавите текстове в учебниците, сложните термини, километричните домашни. Според педагозите именно в този период значително се увеличава броят на децата, които изпитват затруднения при обучението и адаптацията към новите условия на организация на учебния процес. Сложен е животът и на един първокласник. Затова експериментите точно с тези две години от обучението не са никак препоръчителни - системата има нужда от помощ, а не от нови травми.

Според министър Танев положението е "по-особено" само при историята за 5-и клас, защото съдържанието по този предмет се преструктурира най-сериозно - цели глави за античността, средновековието и създаването на държавите се местят от седми в пети клас. Ако обаче си припомни подписаните лично от него нови учебни програми, министърът ще види, че



"особена" е ситуацията



и с доста други предмети. По география например децата трябва да започнат да изучават в 5-и клас детайлни данни за континентите Африка и Антарктида, а сега те са в учебниците за 6-и клас. По математика според новата програма се включват признаците за делимост на 9 и 10, както и що е то лихва и как да се прилага това понятие в задачи - теми, които не съществуват в сегашните учебници за този клас. По български език и литература пък например се махат редица произведения, а се включват нови, но да речем, че децата ще ги свалят от интернет, живеем в дигитални времена. Подобни проблеми изникват и в първи клас, където учениците ще учат азбуката по нов начин, ще учат да боравят с кръгли числа до 100, а не само до 10 и т.н.

Вярно е, че заложените в училищния закон срокове за подготовка на новите учебници са изключително кратки. Още при обсъждането на закона обаче беше известно, че дори времето за подаване на проекти на учебници от издателствата да се съкрати от 12 на 7 месеца, както и бе прието, пак няма как те да са напечатани и разпространени до първия учебен ден. Тогава обаче от МОН не се оплакаха, че времето е малко, с което поеха ангажимента да се справят с невъзможна задача. Дори да бяха побързали с писането на новите учебни планове и програми, успешното завършване на новите учебници пак си беше на кантар. Новата заповед на министъра - да оценява проектите на учебници поетапно в хода на подаването им, а не накуп на 9 август т.г., когато е крайната дата, също



едва ли ще доведе до чудеса



Ясно е, че не може за 35 дни да се отметне количество работа колкото за цяла година - изчакване за евентуално обжалване, утвърждаване на спечелилите проекти, печатане на учебниците, оценка от учителите за пригодността им (да не забравяме, че вече по един предмет може да има неограничен брой учебници, а не както досега до три) и едва след това печатане и разпространение до школския праг.

Когато човек види, че нещо не става така, както го е замислил, по-уместно е да си признае, че е сгрешил. И вместо да замазва, предлагайки очевидни нонсенси, да опита да поправи подценяването на проблема. Примерно - като внесе час по-скоро предложение за поправка в закона, с което се отлага с една година ученето по нови програми и съответно по нови учебници за първолаци и петокласниците. Решението може и да е крайно. Но подобни мащабни промени в образователното съдържание не са правени от десетилетия, така че детайлното изпипване на всяка новост определено си заслужава усилието (или отлагането) с цел по-качествен продукт. Иначе бързата работа като нищо ще стане срам за майстора. И родителите на още няколко поколения деца ще имат изобилие от примери като "Кума Лиска стана миска", с които да се разсмиват през сълзи.