В последните години стана много модерно да се правят проучвания на общественото мнение с държавни пари. Министерства и агенции питат за щяло и нещяло: Харесват ли ви пътищата? Защо не инвестирате в България? Пътувате ли в страната? Какво мислите за болничната помощ? И т.н. Масовизацията на подобни анкети получи мощен импулс от еврофондовете - по всяка от оперативните програми има предвидени средства за осъществяване на "обратна връзка". А нима има по-любимо занимание за администрация, политици и "наши" фирми от усвояване на "лесни и чужди пари" като евромилионите от ЕС?

Наскоро Министерството на икономиката обяви поръчка за 200 000 лв., за да проучи мнението на бизнеса за оперативната програма "Конкурентоспособност". Парите идват от бюджета на самата програма, а участниците в анкетата трябва да кажат познават ли я, кандидатствали ли са по нея, доволни ли са? Хубаво,



но през 2013 г. пак беше проведено подобно допитване,



а от тогава насам няма съществени промени. Критиките на фирмите са добре известни и са едни и същи от години, както и препоръките. А те са: намалете бюрокрацията и корупцията, направете обществените поръчки електронни от А до Я, ускорете процедурите, стига с тези дежурни слайдове и общи презентации, давайте ясна и конкретна информация по различните схеми на оперативната програма.

Резултатите от анкетата се очакват след няколко месеца. Не е трудно да предскажем какво ще каже бизнесът. През 2013 г. се оказа, че около 40% от фирмите дори не са чували за програма "Конкурентоспособност". А на въпроса какво най-много харесват в информационните дни, организирани от икономическото министерство, част от участвалите предприемачи отговориха: "кафе-паузите". Тези данни дойдоха като леден душ на фона на милионите, похарчени за реклама на европрограмата. Тогава, през 2013 г., около 30% от анкетираните фирми имаха интерес към европарите, а 12% - конкретни идеи и проекти за кандидатстване.

Днес, след още много похарчени милиони за реклама и информационни дни, процентът на "невежите" вероятно ще е по-малък, а желаещите да получат финансиране по програмата "Конкурентоспособност" несъмнено са се увеличили. Но



проблемите с бюрокрацията и корупцията си остават



Те са известни и е ясно, че няма да се премахнат с анкети. Просто институциите трябва да впрегнат сили и воля за решаването им.

Допитването се превърна в любима дейност и на туристическото министерство. Една от последните анкети бе поръчана и проведена, за да уплътни доклада "Анализ на причините за пътуванията на българите в България и чужбина". Тя бе част от проект за 3.6 млн. лв. по програма "Регионално развитие". Имаше ли нужда от такова допитване? Всеки грамотен анализатор в този сектор веднага може да изнесе лекционен курс и да обясни в детайли на министър Николина Ангелкова какво не е наред в нашия туризъм, защо българите предпочитат да пътуват в Гърция и Турция, защо Сърбия и Македония се оказват по-любими дестинации по Коледа и Нова година, как да "дръпнем" повече руснаци, западняци или китайци и прочее. Вместо да поръчва социологически проучвания, ресорното министерство трябва да помисли как да научи персонала по хотели и заведения да се усмихва и да трепти пред клиента, как да осигури чистота, ред и вкусна храна за всички туристи - местни и задгранични, и как да прокара нормални пътища до забравени от Бога, а инак уникални туристически забележителности и красоти.

Като стана дума за шосета, и в тази област държавните институции много държат да се допитат до хорското мнение, като че ли живеят на Луната или на Марс. Агенция "Пътна инфраструктура" възложи проучване "Удовлетворени ли сте от пътищата" срещу "скромните" 490 000 лв., за да се запознае с "обществените възприятия за състоянието на мрежата и услугите, предоставяни на ползвателите на пътища". В рамките на обществената поръчка бе предвидено служителите на АПИ да бъдат обучени "как данните за пътищата могат да бъдат свързани с данните от изследването за удовлетвореността на ползвателите на пътища". Колко усилия и колко разноски, за да бъдат събрани съвсем предвидими данни за неодобрението на българите. Самото Министерство на регионалното развитие признава, че 35% от шосетата ни са в окаяно състояние.



А това е видно и без анкета за половин милион лева



"Разговор с вас" ще направи и здравната каса, която ще попита 70 000 души доволни ли са от лечението си, а пациентите ще оценяват услугите по десетобалната система. За тази година са предвидени 69 620 интервюта с пациенти на близо 340 болници, сключили договор с касата. Допитването ще обхваща случайно избрани пациенти на болници, лаборатории, джипита и др. Колко ще струва, ще се разбере, когато касата пусне търга за избор на изпълнител. Няма да гадаем отсега какво ще кажат пациентите, макар че, предвид хроничното недофинансиране на системата, отговорите са очаквани.

"Лексикон" с въпроси до бизнеса ще прави и Българската агенция за инвестиции. Срещу 300 000 лв. тя иска да разбере какво спъва чуждестранните вложения в страната, която от години се рекламира като "данъчен рай". Че нима агенцията на знае причините? Съдебната система плаче за реформа, бюрокрацията души фирмите, рушветите са всекидневие, не достигат качествените работници, а законите и наредбите се сменят като носни кърпички. Само в последните няколко седмици излязоха поне десетина международни анализа, които показват точно колко (не)привлекателна е България, сравнена с другите от ЕС и с останалия свят.

И тъй като властта периодично прави срещи с бизнеса - тя е отлично информирана за проблемите. При това самите работодателски организации правят анкети сред членовете си и винаги огласяват резултатите. Проучвания за бизнес климата, проблемите, очакванията на фирмите редовно прави и държавната статистика - НСИ.

В духа на "обратната връзка"



някои от министерствата пускат и анонимни анкети



на собствените си интернет страници, които не се обновяват особено често. Поне не струва много. Ведомството на Божидар Лукарски например пита има ли ефект от проверките на горивата, макар резултатът да се видя още в края на миналото лято, а КЗК да мъчи проверката за картел вече над шест месеца. Под анкетата се уточнява, че това не е представително проучване. Целта е обратна връзка с бизнеса и потребителите относно "въпроси, свързани с провежданите политики от страна на Министерството на икономиката". Не става ясно и колко души са гласували до момента, но 70% от тях са категорични, че ефект от ревизиите няма.

Стремежът на властта към обратна връзка е похвален. Но няма никакъв смисъл да се задават въпроси, чиито отговори са изначално ясни, нагласите на хората са очевидни и те не са спирали да споделят критиките и препоръките си. А като се има предвид, че социологическите проучвания не са никак евтини и разсъжденията върху тях, описани в доклади, обичайно са доста скъпи, излиза, че се пилеят грешни пари за безполезни дейности. И на всичкото отгоре, когато поредното допитване до общественото мнение потвърди известни вече истини, констатациите обикновено си остават в папките и нищо не се променя. И така до следващата анкета.