Само да помислим какво се роди от един есемес, изпратен до/от премиера. Призиви цял Висш съдебен съвет да подаде оставка. Бойкоти на заседания на въпросния съвет. Изследване, почти като в трилър, на телефонни разпечатки. Взаимни обвинения и контраобвинения за връзки с мафия, олигархия, че и с ДПС. Констатации от авторитетни политици и анализатори за "конституционна криза", "български Уотъргейт", необходимост от операция "Чисти ръце". Основание за поява на "нов десен проект". 72 знака от телефона - и какво сътресение! Съвсем закономерно е да се постави ясно въпросът за взаимодействието между властите и формите на натиск, които могат да съществуват върху тях. Това са, уви, форми на натиск, които вече никого не изненадват, каквото и фасадно възмущение да се лее. Така е устроена системата. В друга сфера - изборната - го видяхме добре. В институциите също го виждаме.

Но ето и поредното предложение за преодоляване. От партньорите в коалицията излезе, за втори път, идеята Наказателният кодекс да криминализира диалога между политици и магистрати.



Есемесът се превръща в престъпно деяние



Разговорите стават нерегламентирани контакти между лица, които, предполага се, ще наречем "оперативно интересни". Според замисъла кметът и прокурорът на даден град например ще могат да се срещат само на публично място, при оповестена тема за обсъждане и в присъствието на независими наблюдатели. Предварително съобщен дневен ред и външна публика - звучи сякаш Иран и Саудитска Арабия ще сядат на масата за преговори. Остава да поискаме и мисии на международни организации, за да контролират диалога.

Отсега е видно, че по този начин нищо няма да излезе. Първо, какви ще бъдат резултатите? Политиците ли ще формират политическа воля, за да се самоизпратят на подсъдимата скамейка? Или магистратите ще положат усилия да осъдят самите себе си? Може, естествено, да конструираме някой нов орган със съответстващата му администрация, който да следи за тези неща - и да решава проблема с безработицата. И после, сякаш започваме да забравяме великата фраза на Иван Костов "в тази държава всички сме братовчеди". Факт. Особено в по-малките населени места. Там сегашният кмет, съдия, прокурор, общински съветник често пъти са отраснали в съседни къщи, пият си ракията от двайсет години, и изведнъж ще им обяснят, че повече нямат право да се виждат извън съдебната зала. Очевидно е колко ще тръгнат да го спазват. Колкото спазват ограниченията за варене на същата тази ракия по домовете си.

Гилдията трябва да бъде защитена от злонамерените действия на политици, настояват инициаторите.



Гилдията не може да бъде защитена,



докато има квоти на институции от други власти (по-конкретно, законодателната) във висшата й структура и докато изборът и освобождаването на водещите фигури в съдебната власт са обвързани с волята на парламента и президента. Този тип баланси са замислени, за да се предотврати друга, не по-малка опасност - от безконтролност на съдебната система, която все пак функционира като публична власт, а не просто като професионална общност. Действията на политиците нерядко са "злонамерени", но злонамерен може да бъде и друг натиск, за който по-рядко се говори, а именно натискът на бизнес средите. Без политически буфери пътят му би бил окончателно разчистен. Аргументът "той бизнесът и без това се е разбрал с политиците" е рискован. Ако отпадне потребността да се разбира с тях, и политиците ще излязат излишни, и държавната власт покрай тях.

В нормалните държави политици и магистрати не могат да седнат в ресторант и да си говорят, декларират привържениците на криминализацията. Не е точно така. Навсякъде, включително в нормалните държави, тези контакти си текат и периодично избухващи скандали ни го припомнят. Както напоследък ни препоръчва Бойко Борисов, можем и филми да гледаме по темата.

Всички споделяме крайната цел на инициаторите -



едно по-ефективно и прозрачно правораздаване,



освободено, доколкото е възможно, от външни форми на принуда и изкористяване. Въпросът е дали подобни мерки могат да го постигнат. Те няма да проработят, защото противоречат на самия характер на системата. Въвеждането им само би усилило и без това битуващото усещане за безпомощност на властта да обуздае своите апетити. Вероятно общественото мнение би ръкопляскало първоначално на такъв антикорупционен устрем, който звучи ефектно и категорично, но изглежда обречен да остане в сферата на добрите намерения.

Не това е на дневен ред. Много по-важни теми заслужават вниманието ни. Специалисти юристи от години очертават проблемите, които се задълбочават и все по-настойчиво изискват законодателни промени - огромните разлики в натовареността на отделните съдилища, разпределението на самите дела, деперсонализираната отговорност, безумно дългите срокове за вземане на решение, нееднообразността на процедурите, и т.н. Говорим само за съдебната система, и то в пряката й връзка с хората. Политическата намеса не може просто току-така да бъде отстранена. Срещу политическия натиск е необходим и граждански натиск, за да не могат управляващите да изпитат комфорта на всевластието и всепозволеността. Тогава изкушенията да се намесват там, където не им е работа, нарастват главоломно. Ние от години избираме политици, които претендират да носят цялата отговорност и да не се крият зад процедури, а после се чудим защо същите политици газят процедурата и прескачат разделението на властите.