Давутоглу какво прави тука?

Възнамеряваме да увеличим броя на българските студенти в Русия, каза руският дипломат №1

"Възнамеряваме да увеличим броя на българските студенти, които искат да учат в Русия, в това число на пазарна основа"

Совершенно очевидно, что Будапештский меморандум был Россией растоптан. Нелёгкая всё-таки работа у Лаврова: регулярно позориться на весь мир, отрицая очевидное. Захватив Крым, вводя свои войска в Донбасс, Россия нарушила "существующие границы Украины" и посягнула на её суверенитет, применила силу "против территориальной целостности и политической независимости Украины". А газпромовские войны, начавшиеся, кстати, задолго до событий 2013-14 гг. - это разве не попытки "экономического принуждения, направленного на то, чтобы подчинить своим собственным интересам осуществление Украиной прав, присущих ее суверенитету, и таким образом обеспечить себе преимущества любого рода"? Похоже, Лавров учится врать у своего работодателя: Путин, как известно, на голубом глазу отрицал и факт вторжения российских войск в Крым, и факт их действий в Донбассе...

Путинский режим ответил открытой, прямой крупномасштабной агрессией: 24-25 августа 2014 года по крайней мере 20 000 военнослужащих РФ (под видом "отпускников" ворвались в Донбасс. Но за 10-12 дней это наступление "утонуло в крови": по крайней мере половина "отпускников" вышла из строя. Едва возрожденные украинские войска прекрасно показали свои возможности! Соглашение "Минск-1" (5 сентября) подвело первые итоги великой борьбы.
А после "Минска-1" героическая оборона донецкого аэропорта (сентябрь 2014 — январь 2015 года) и отчаянное сопротивление украинских бойцов на Дебальцевской Дуге (январь — февраль 2015 года) продемонстрировали стремительный рост военного потенциала Украины. Подписание соглашения "Минск-2" (12 февраля 2015) подвело итоги целого года борьбы (март 2014 — февраль 2015 года). Это соглашение отлично показало окончательное крушение планов Путина и Ко расчленить Украину и создать так называемую Новороссию. И это несмотря на смерть тысяч и тысяч "военнослужащих-отпускников" армии РФ и бандитов-"волонтеров" со всей России в боях в Донбассе. И это несмотря на огромные затраты Кремля на эти кошмарные проекты (по некоторым данным, до $30 млрд)! Боевой потенциал Украинской армии и оборонная промышленность Украины (Укроборонпром) неуклонно росли в течение оставшихся месяцев 2015 года; и Кремль был не в состоянии остановить этот процесс. Все эти позитивные перемены в 2014-2015 гг. произошли, несмотря на оккупацию Крыма и Восточного Донбасса и огромные потери населения и экономики.
Естественно, все это стало возможным, поскольку народ Украины объединила любовь к свободе и лютая ненависть к путинской клике. Это не пустые слова! Сверх того Украина стала моделью сопротивления для своих западных и южных соседей.

То това добре, ама що построихте Северен Поток тогава като България ви е по-скъпа от ЕС?

Трудно ще е на българчетата да учат в Русия .

Уилт 26 Януари 2016 20:05

То това добре, ама що построихте Северен Поток тогава като България ви е по-скъпа от ЕС?

С този въпрос май си объркал адресата.

Че аман от завършили в Савецкия съюз- днес видни евроатлантици и пазарници .
А утре - първи евразийци. Ръка не можем да хванем.

НИЩО НЕ ДЪЛЖИМ НА СЪВРЕМЕННА РУСИЯ

Илиян Василев

Имал съм многократно възможност да изложа тази позиция на своите руски колеги, но изглежда някои чуват само това което искат. Затова още веднъж и бавно, за да се запомни:

Съвременните поколения българи не дължат НИЩО на съвременните поколения руснаци.

В този смисъл не дължим нищо на господин Лавров, нито цент.

Той и днешните руски политици нямат наследствени права върху признателността на българите, защото не са направили нищо днес за това да ги смятаме за опора и приятели. Или ако са направили това е било с знак минус – справка много милиардните дългове по енергийните ни проекти и нищожните обеми на износа ни към Русия. Ако говорим за отношенията между нашите два народа ще бъде добре господин Лавров да види колко българи са посетили Русия, колко учат и колко работят там. Истината е, че има тотален разрив в свързаността на нашите два народа и вината не е в българите.

На практика българският бизнес престана изобщо да разчита на руския пазар и то не защото няма какво да изнесе, напротив. Изнасяме и то много за далеч по-конкурентни пазари, но политиците в Русия си мислят, че могат да управляват ръчно интереса на българските бизнесмени, да отварят и затварят вратата пред българския износ на стоки и услуги, когато си поискат и в зависимост от това дали едно или друго действие на българското правителство им харесва или не.

България не само не дължи нищо, а обратно Русия, като наследник на Съветския съюз дължи много за стореното след Втората световна война. За насилственото налагане на чужд за страната строй, който ни извади от Европа и цивилизацията за повече от 50 години и унищожи икономическия, научен и политически елит на нацията. Само инерцията и отсъствието на рефлекс за защита на интереси спрямо Русия не са накарали българските правителства да представят сметка на Москва за нанесените щети. Така както направиха други страни излезли от бившия „соцлагер“ – акцентът е на думата лагер.

За огромния негативен отпечатък на „съветското присъствие“ е достатъчно да споменем, че наследството и текущата му сянка, спират всеки опит за полет в развитието ни. Местният отпечатък на руския олигархичен модел у нас – схемата „Кой?“ е най-голямата пречка пред развитието ни и единствената причина за нейното оцеляване са хранителните канали и свързаност с Русия.

Историческата сметка за уреждане от наши дни е при всички случаи по-актуална от далечните години на руско-турската война. Добре е господин Лавров да балансира историческите си претенции с по-актуалния прочит на съвременните руско-български отношения. Ако не знае, да пита – в Москва има още честни политици и дипломати
какво е СМЕРШ и каква е истината за „освобождението“ след Втората световна война.

У нас паметниците на руските войни, които са паднали или воювали в руско-турската война, се поддържат много по-добре от начина, по който това става в самата Русия. Там паметта за тях просто изчезва, потисната от много други войни с претенции да бъдат освободителни, водени на различни фронтове. Само в България могат да се видят паметници и улици на Скобелев, Гурко, Дондуков. Така, че не ние, а руските политици могат да се поучат от това как се тачи памет.

Господин Лавров може да бъде уверен, че колкото повече натяква и изисква „признателност на сила“ толкова повече нараства желанието на българските граждани да балансират свръхпризнателността към руските генерали с възстановяване на по-здравословни исторически пропорции и признателност към личностите – темели в националната ни история. Именно признателността към тях бе дълги години потискана като второстепенна потребност, само и само за да въздигат в култ руски и съветски генерали и политици. Достатъчно е да видите колко и кои от централните улици в София и в големите български градове са посветени на руски политици и военни, и колко на българските царе, светии, генерали, политици и интелектуалци. Да попита защо отношението на съвременните българи към руските и съветски паметници е силно различно?

Възстановяването на историческите баланси е необратим процес и се страхувам, че господин Лавров тепърва има да получава нелицеприятни новини от все по-непризнателна България към съветска Русия, без разбира се да забравяме руските войници воювали, както за свободата на България, така и против нея.

Съвременните ни исторически „баланси“ са изключително негативни за България поради неоимперската политика на Владимир Путин, която превърна дори „братска“ Украйна във вечен враг. Погледнете – на територията на бившия СССР не остана страна, която да храни истински и неподплатени с материални интереси симпатии към политиката на Кремъл.

Трудни дни очакват Русия, моите руски приятели и познати, защото им предстои да платят за удоволствието да преживеят последните дни от управлението на господин Лавров и господин Путин. Ако не друго, можеше като първи руски дипломат, господин Лавров, да прояви уважение към суверенното право на България да взема своите решения в сферата на сигурността и развитието. Кой и кога е казал, че те винаги трябва да бъдат производни или съобразени с това, което мисли поредния чиновник на върха в Москва?

Мога да го уверя, че хората у нас, за които руският външен министър пише, че обичат Русия повече от страната си ще стават все по-малко. Те са устойчиви маргинали. И най-важното послание към ръководителя на руската дипломаци – тези български политици нямат никакъв шанс днес или в бъдеще да управляват България и да променят траекторията и на развитие. Добре е в Москва да свикват с тази мисъл.

Губят почва под краката си, затова стават по-нервни. Жалко, дори в дипломацията вече няма стандарти.

http://vek21press.com/index.php/2016/01/26/russia-putin-lavrov/

Няколкото руски възпитаника май имат нещо против, българчета да учат в Русия!
Защо бе?

С този въпрос май си объркал адресата.

"На хипотетичен референдум за външно-политическото бъдеще на страната 63% биха гласували "ЗА“ запазване ориентацията към ЕС и НАТО срещу 33% - "ЗА“ преориентация към Русия и евразийския съюз около нея. Нагласите остават практически без промяна в сравнение с април миналата година. Проевропейската ориентация и подкрепа за политиката на ЕС преобладава във всички образователни и възрастови групи. Единствените, сред които желанието за външно-политически съюз около Русия доминира, са симпатизантите на БСП, АБВ и Атака. И в трите електората по около 35%-38% са за участие в ЕС срещу 59%-62% за съюз с Русия. Крайните русофили се радикализират За една година промяна в мнението и числеността на тези групи не е настъпила. Новото е в радикализацията на т.нар. „крайни политически русофили“ (около 6%-8%), които безпрекословно подкрепят политиката на Русия, до степен, че са склонни да й отдадат приоритет пред националните интереси."

А пък дори и да си учил там, това въобще не те прави руски възпитаник.

на нас, няколкото пенции с бастуни и без зъби, събрали се в червения комунистически форум на СЕГА?

Някои на цъвременна Русия нищо не дължали.

от 50 години и унищожи икономическия, научен и политически елит на нацията.

икономиките на България 1944 и 1989

Съпоставка на икономиките на България 1944 и 1989.