Българската еврокомисарка Кристалина Георгиева и германският финансов министър Волфганг Шойбле развиха почти едновременно сходни идеи как да се отворят джобовете на възможно най-много хора в полза на бежанците и други страдащи по света.
Шойбле предложи в интервю за "Зюддойче цайтунг" да се въведе общоевропейски допълнителен акциз върху бензина и дизеловото гориво, който да отива за охрана на външните граници на Шенгенската зона и за други разходи, произтичащи от наплива на бежанци в ЕС. Ден по-късно Кристалина Георгиева представи в Дубай експертен доклад, писан под нейно съпредседателство (заедно с един от деветимата султани на Малайзия), покрай който разви концепцията си за "доброволен" световен данък добавена стойност върху билетите за футболни мачове, концерти, таксиметрови превози, луксозни стоки и пр., с цел да се попълнят фондовете на ООН за международни помощи. И в двата случая държавите трябва да събират новите такси за целите на международни организации - според Шойбле за ЕС, а според Георгиева - за ООН. Еднопосочното им мислене е белег, че в наднационалните управленски среди е узряла идеята за глобализация на данъците, за да носят гражданите финансова отговорност както за собствените си държави, така и за света. Тъй като става дума за бюджети на междуправителствени организации, каквито са ЕС и ООН, правителствата се натоварват с ролята на бирнически служби към тях.
Антиглобалистите биха скочили:
"Казвахме ли ви докъде ще се стигне?" Но това не пречи да се проследи логиката на двамата данъчни новатори. И Шойбле, и Георгиева съзнават, че стъпват на плаващи пясъци, и се застраховат, че не предлагат задължителни непреки данъци за ЕС и ООН, а търсят държави, които сами да се задължат, т.е. правителства, които да поемат отговорността за убеждаване на своите граждани, че допълнителните "европейски" или "световни" данъци са за тяхно добро.
"Ако средствата в националните бюджети и в европейския бюджет не са достатъчни, нека се споразумеем, например, да вдигнем акциза върху всеки литър бензин до определено равнище", заявява Шойбле пред германския вестник и добавя, че ако не се съгласят всички страни от ЕС, може да бъде формирана коалиция на добра воля. У нас сме свикнали с термина "коалиция на желаещите", в каквато участвахме по вътрешно убеждение за демократизиране на Ирак. Що се отнася до предлагания
световен "данък солидарност",
"това са няколко цента, взети от билетите за спортни срещи, за концертите, за спектаклите, от луксозните стоки, от воаяжите, а защо не и от пътуването с такси", казва Георгиева, цитирана от френския "Фигаро". Тя обаче уточнява, че "във всеки случай става дума за жест на доброволна основа", пише вестникът за нейната пресконференция в Дубай, дадена в присъствието на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун. Българите, които при социализма плащаха до 3% данък "Самооблагане" (от 1951 г. за селското население вместо трудова повинност, а от 1958 г. и за градското население), знаеха какво представляват данъкоподобните приходи на държавата. Те също бяха целеви и по презумпция бяха замислени за доброто на всички граждани, но беше трудно да се каже колко са доброволни и колко - "доброзорни". Тогава всички гласуваха масово за кандидатите на Отечествения фронт и за техните мероприятия, пък после излезе, че са ги подкрепяли не само по вътрешно убеждение.
Сега обаче няма нито национален, нито европейски, нито световен тоталитаризъм, за да се смята, че под страх от репресии някой ще се ентусиазира да бъде обложен с допълнителен данък. По принцип за данъци не се правят допитвания до народа (освен в Швейцария) и затова подобни решения се вземат на високо равнище чрез механизмите на представителната, а не на пряката демокрация. Следователно няма да се хвърлят много сили за агитиране на гражданите, а ще се преговаря с правителствата. Кристалина Георгиева се позова на
положителен пример:
микроданъка върху самолетни билети, въведен в Камерун, Конго, Мавриций, Мадагаскар, Мали, Нигер, Франция, Чили и Южна Корея. Към тях се добавя и Норвегия, която заделя част от таксите си върху въглеродните емисии. Между 2006 и 2011 г. така са събрани за борба срещу малария и СПИН 1.6 милиарда долара, като върху цената на всеки самолетен билет икономична класа е добавян 1 долар, а върху билетите в бизнес и първа класа - до 40 долара.
Микроданъците могат да имат успех, ако са възможно най-масови. Затова се търсят сектори, които работят с много хора. Такъв е туризмът. Според Световната организация по туризъм към ООН през 2015 година той е постигнал ръст от 4.4% до рекордните 1.18 млрд. души. Огромна маса хора се шляе за удоволствие по света и носи в джобовете си дребни пари, които би оставила без усилие в полза на нуждаещите се. Трябва само да се направи световен механизъм за събирането им.
Една от възможностите е той да се прикачи към най-масовия данък самооблагане на планетата, който и без това се събира в полза на нуждаещите се. Работната група, оглавявана от Георгиева и султана на щата Перак в Малайзия, смята, че тъй като три четвърти от помощите отиват за мюсюлмански страни в Близкия изток и Северна Африка, ислямската задължителна милостиня от 2.5% (зекят) може да служи и за хуманитарните мисии на ООН. По данни на Ислямската банка за развитие сумата възлиза от 232 млрд. до 560 млрд. долара годишно. Само 1% от нея би налял в ООН между 3 и 5 млрд. долара. Проблемът е, че Коранът забранява да се дава зекят на неверници (немюсюлмани), а ООН няма как да служи на определена религия.
Финансовата дупка
в световната организация е 15 млрд. долара, въпреки че харчи почти 25 млрд. долара годишно за хуманитарна помощ, което е 12-кратно увеличение след 2000 г. Смята се, че 125 млн. души в света имат нужда от международна подкрепа заради войни и бедствия.
Европейският съюз, който е най-големият колективен донор, също обяви, че е във финансова дупка. Според справка от 19 януари страните членки (плюс Швейцария и Норвегия, които подкрепят хуманитарните мисии на ЕС) са обещали за тази година всичко на всичко 575.15 млн. евро. От бюджета на ЕС ще бъдат отпуснати още 2.8 млрд. евро, което прави 3.375 млрд. евро. Тъй като изчислените нужди са за 5.6 млрд. евро, недостигът е 2.22 млрд евро. Най-бедната държава в ЕС - България - е обещала 250 хиляди евро, но това не е дъното, защото по-богатата Словения дава само 50 хиляди евро. И други страни с по-висок жизнен стандарт като Кипър и Латвия са по-малко щедри от България (предлагат по 200 хиляди евро).
Държавите са предпазливи, защото знаят, че ако им излезе име на щедри, трудно ще се отърват от натиск да дават все повече и повече. Пет страни осигуряват две трети от публичната хуманитарна помощ на планетата. "Светът никога не е бил толкова щедър и никога щедростта не е била толкова недостатъчна", каза Кристалина Георгиева в Дубай. Ясно е, че трябва да се търсят нови модели на финансиране, но инициаторите рискуват да останат неразбрани или
да предизвикат гняв
Така например идеята на Шойбле да се финансира охраната на външните граници на Шенген чрез "европейски" акциз върху горивата звучи зле в България поне по две причини: първо, защо тя трябва да се грижи за спокойствието в Шенген, след като не я пускат там; второ, защо да дава пари за външната шенгенска граница, след като ЕС й отказва европейски средства за оградата по границата с Турция, която е външна за целия съюз, а не само за неговата Шенгенска зона?
Сериозен дефект има и в предлагания от Кристалина Георгиева световен "данък солидарност". Неговата цел е да събуди чувството за отговорност на онези 99% от населението на Земята, които притежават според Оксфам близо половината от световното богатство. Докладът на глобалната неправителствена организация бе представен на Световния икономически форум в Давос заедно с доклада на работната група на Кристалина Георгиева. Единият документ показва недостатъка в другия. Данъчните изобретатели в ООН въобще не търсят световни резерви в данъчните убежища, обслужващи главно онзи 1% от населението на планетата, притежаващ повече от половината световно богатство. Влошеното им зрение показва, че тревогата им за страдащите може би не е достатъчно искрена, щом толкова внимават да не смутят спокойствието на онези, за които светът е тъй прекрасен.
Ясно е, че трябва да се търсят нови модели на финансиране, но инициаторите рискуват да останат неразбрани или
да предизвикат гняв
да предизвикат гняв
Само две възможности. Наистина.
Неразбиране е експертната възможност, а гневът - емоционалната.