"Престъпление с такава подготовка не е разкривано в нашата най-нова история". Това обявиха от прокуратурата и обявиха за изяснена неуспешната стрелба с гранатомети срещу Алексей Петров от края на октомври м.г.

Представители на държавното обвинение и шефове от МВР се събраха, за да кажат, че престъплението е разкрито и че не можело да има по-добър сигнал към партньорите от ЕС от "това, че довеждаме до успешен край нашите разследвания".

Разказано беше, че организаторите и извършителите са 4-ма украинци, които трябвало да вземат 200 000 евро за атентата. Те се готвили за покушението срещу Петров повече от година и половина. "Следили са го, като са ползвали камуфлажно облекло и са се дегизирали като клошари. Установили са начина му на живот, навиците му, каква охрана има, как реагира тя. И след като са разбрали, че ползва брониран автомобил, са избрали единственото възможно оръжие - противотанкови гранатомети", разказаха разследващите. Хората от групата за убиване бяха обявени за изключителни професионалисти с военна подготовка. По думите на зам.главния прокурор Сарафов те били и "хора, които са подготвени да убиват, ходещи оръжия".

И тръгва пороят от въпроси и основателни съмнения. Как такива изключителни професионалисти, които са се готвили почти 2 години, всъщност изобщо не свършват работата. Не уцелват мишената си. Обясненията са, че били стреляли под грешен ъгъл. Нещо, което директно изключва тезата, както за професионализма, така и за военната подготовка.

Защото не е необходимо да си минал през военно училище, а е достатъчно да се запознаеш в интернет поне от какво разстояние трябва да стреляш с гранатомет, за да има взривяване на изстреляния боеприпас.

Тези "изключителни професионалисти" се оказва, че не само не са свършили работата, но и били оставили ДНК материал, следи и свидетели навсякъде. Според разследващите те оставили ДНК следи по гранатометите, както и "по други вещи". Какви са тези професионалисти, които остават следи, че и ДНК материал?

Че има и двама защитени свидетели. Тяхната самоличност е толкова тайна и защитена, че ден преди това изтекоха с по двете си имена в медиите. А пък разследващите толкова ги скриха, че само обявиха, че единият от тях е мъж, в чийто дом живели украинците.

Като се има предвид, че от четиримата украинци - "ходещи оръжия" за убиване, в момента в ареста е само един, всеки и сам може да предположи най-малкото колко застрашени всъщност са въпросните две лица.

Но всъщност това е по-стар български обичай, при който едните институции се правят на недосегаеми и много тайнствени, докато от други места тече като из решето. От една страна, много пъти е имало притеснения за използвани от властите съмнителни свидетели. От друга, пък много истински свидетели и част от агентурата на службите бяха застрелвани като кучета.

От разкритията на разследващите по случая с Алексей Петров определено прави впечатление и това, че неговите "душмани" са поредните, които са се дегизирали като клошари в дебнене на бъдещите си жертви.

Човек остава с усещането, че всеки втори килър украинец се прави на клошар. Може и така да е. Явно клошарите от времето на убийството на Луканов са най-естествената част от градския пейзаж и са за предпочитане.

Няма как да не прави впечатление и обстоятелството, че разследващите не искат да кажат какви са били точно мотивите за опита за покушение над Алексей Петров. Почнаха се някакви оправдания, че това нямало да бъде в интерес на разследването, че имало насоки, но нямало да ги споделят. Е, поне пък така ще имат възможност след време да разказват различни версии.

Всъщност, когато сега разказват как такова престъпление, с такава подготовка не е разкривано в България в най-новата история, то разследващите определено омаловажават легендарните заслуги на бившия главен секретар на МВР генерал Бойко Борисов.

Нима толкова бързо са забравили как настоящият премиер разби хърватска група за убийства в България през 2004 г. Той пуска в сайта на МВР снимки на 12 хървати, подозирани, че са участвали в престъпна група, "извършила между 5 и 8 поръчкови убийства у нас". На следващия ден фотосите бяха публикувани от всички медии с директни послания от МВР, че хърватите може да са свързани с разстрелите например на Димитър Малчев-Митко Малкия и на Милчо Бонев-Бай Миле.

В случая с хърватите се оказа, че част от тях дори не са напускали държавата си и

са отишли в хърватската полиция да питат за какво става въпрос. Стигна се дори до напрежение между българското и хърватско МВР. Наложи се Борисов да пътува до Загреб, за да изглажда отношенията. Накрая издирваните хървати бяха сведени до двама - Иван Може и Бранко Вуянович. Може се оказа известен хърватски карикатурист, след време бе съден в България, но накрая бе оправдан. После изчезна, а по едно време имаше подозрения, че е убит. Вуянович пък беше заловен в СДВР, но изведнъж успя да избяга през главния вход на дирекцията, след като оперативен работник му отключил белезниците и го изпуснал от поглед за няколко минути. Равносметката от историята с хърватите е пълен провал и на практика нито едно разкрито убийство. Дори за разстрела на Бай Миле бяха обвинени съвсем други хора, само българи, но и дори те бяха оправдани.

Малко преди това МВР и прокуратурата обявиха разбиването на друга "фабрика за убийства", която била създадена и ръководена от бивши барети. Разкритията тогава се случиха след бурен обществен и политически натиск за разрастващата се гангстерска война, обвинения за липса на каквато и да е сигурност и ред в държавата.

"Най-после в България се добрахме до нещо, което търсим от години. Сега ще оставим поне за известно време руснаците, чеченците, афганистанците и дагестанците.



Защото, както се установи, си имаме наши специалисти в областта на мокрите поръчки",



обявиха през август 2002 г. от тогавашната Върховна касационна прокуратура. Именно от тогава датира и култовата фраза "фабрика за убийства". На нея бе направен опит да бъдат приписани разстрели и готвени заговори за убийства на бизнесмени и дори магистрати. Накрая обаче и от тази работа не излезе нищо и разследването срещу въпросната група тихомълком бе прекратено. Сега е ред на украинската фабрика. На фона на критичния доклад на ЕК за прокуратурата, на контраактивността на главния прокурор, който дори изостави умерената лексика и в последните си интервюта използва доста цветисти и нетипични за него изрази, дали и тази фабрика не е изфабрикувана.