След нареждане свише финансовият министър Владислав Горанов вече смята, че докладът на разследващата компания за КТБ може да бъде разсекретен. |
А според прессъобщението на МФ, изпратено по-рано, Горанов си остава противник на прозрачността, но отстъпва под натиска на общественото мнение. "Общественият интерес за даване на гласност надделява, независимо от притесненията, че разсекретяването на факти и обстоятелства от доклада би могло да навреди на процеса по събиране на масата на несъстоятелността на банката", обясняват от МФ.
В края на миналата година будни депутати от управляващото мнозинство настояха докладът да бъде публикуван, но министърът отказа под претекст, че има клауза за поверителност. Тогава реформаторите Мартин Димитров и Петър Славов, Методи Андреев от ГЕРБ и Валери Симеонов от ПФ заведоха дело във Върховния административен съд срещу отказа. Те вече спечелиха друг казус във ВАС - за разсекретяване на заплатите в БНБ.
Първото заседание за тайния доклад за КТБ е било миналата седмица. Депутатът Мартин Димитров съобщи пред "Сега", че съдът е наредил на двете страни да представят своите аргументи и доказателства, за да може да се произнесе. "Обществеността трябва да знае кои са лицата, замесени във фалита на КТБ", коментира депутатът. Той сподели, че в съдебната зала представителите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) били видимо изнервени. ФГВБ изплати 3.7 млрд. лева - защитените суми на по-малките спестители в КТБ, като получи за целта и държавен заем, който трябва да се връща. Ето защо фондът има особен интерес от събирането на изчезналите милиони от КТБ, за да си възстанови поне част от разходите.
На този етап не е ясно дали "Аликс Партнърс" са склонни да свалят тайната и имат ли право да откажат на искането на министъра на финансите за отваряне на доклада. Не е ясно и какво ще последва, ако съдът се произнесе за отпадане на клаузата на конфиденциалност.
Преди дни депутатът от ДПС Йордан Цонев заяви, че партията му прави проучване за юридически "вратички" за изнасяне на данни от доклада.
БЕЗ ПРАВОМОЩИЯ
Подобно на Сметната палата и ВСС няма собствени правомощия да провери магистратите с влогове в КТБ, стана ясно от думите на председателя на Етичната комисия към ВСС Ясен Тодоров. Преди ден шефът на Сметната палата Цветан Цветков обяви, че одитната институция няма достъп до банковата тайна и само НАП е в състояние да следи доходите на вложителите. Това се оказа валидно и за ВСС, които също ще разчитат основно на НАП за проверката. "От Етичната комисия ще играем ролята на една "пощенска кутия" и на организатор на проверката. Не разполагаме със собствени правомощия. Няма как ние да седнем и да сверяваме декларации и не напразно законодателят е вменил това на други органи. Можем да помолим останалите органи за спешност, но това е всичко", каза Ясен Тодоров. От ВСС ще поискат първо от синдиците на КТБ да предоставят данни с влоговете на магистратите по години, за да може да се направи съпоставка с декларациите им пред Сметната палата. "От медиите научихме, че от НАП са се самосезирали по случая, и ще установим контакт с тях, ще поискаме, ако е възможно, да ни предоставят информация дали при техни проверки са констатирали някакви нередности. Ако Сметната палата констатира разминаване в декларациите или недеклариране, за което бъдем уведомени, ще сезираме НАП", обясни Ясен Тодоров.