"Авджии на групов лов за чакали". С това заглавие от "Стандарт" може да повърнем и да продължим прелета. Според дописката ловците щели да се концентрират върху чакалите, защото последните унищожавали "полезния дивеч - яребици, фазани, кеклици, зайци и дори малки сърнета". Принципно, претенцията на всички цивилизовани ловци е, че оправят баланса между видовете, щото природата е глупава и има нужда от корекции. Това ги различава от бракониерите, но прелитащият - природа! - еднакво се отвращава и от едните, и от другите. Истинският звяр е ловецът.
"Бездомните кучета в София 2 пъти по-малко - вече са 3844", пише междувременно "24 часа". Успореден процес - "котките обаче са се увеличили за последните 2 години".
Никъде не пише, че чакалите, бездомните кучета или котки са озверели. Обаче хората, особено някои... "Вотът на недоверие озвери политиците" ("Труд"). Вестникът разказва как "министър и депутат били на косъм от бой" и как "на руски Москов препоръча на социалистите да пият по-малко" - но това не е точно зверщина, таралянкането е присъщо човеку. Или пък как депутатите се разправяли дали актуалния здравен министър е "политически сирак, има ли нерви, озъбени физиономии и плюнки, както и колко трябва да се пие".
"Москов към опозицията: Как да разберете реформата, като ходите само в Правителствена" - "24 часа" за местоозверяването, където уж съединението правело силата. "Червеният Таско Ерменков и здравният министър стигнали до физически контакт", обяснява същият вестник, а "Стандарт" - "Вотът на недоверие на косъм от ръкопашен бой".
И това е прието да се определя като озверяване или зверство, а всъщност животните (по инстинкт) се бият само за сериозни работи - храна, жени, територия.
А двукраките политически животни обикновено се бият за пари или в краен случай - за наранена шофьорска чест.
дали актуалния здравен министър е "политически сирак,
Да поръчам ли да ти изсвирят нещо? Обичаш ли «Сираченце останало»?“
Това беше любимата песен на плешивия старик и наистина след малко цигулката и акордеонът проточиха плачливата мелодия, при което очите на дядката се насълзиха и той запя с треперлив глас: „А щом като пораснало, за майка си питало, за майка си питало…“
От една съседна маса някой се обади:
— Маъни тиа работи. Оди копай гробища. Чувай си го за дамазлък. Разкарай се с това сираченце.
Това беше любимата песен на плешивия старик и наистина след малко цигулката и акордеонът проточиха плачливата мелодия, при което очите на дядката се насълзиха и той запя с треперлив глас: „А щом като пораснало, за майка си питало, за майка си питало…“
От една съседна маса някой се обади:
— Маъни тиа работи. Оди копай гробища. Чувай си го за дамазлък. Разкарай се с това сираченце.