Коравото ченге седеше зад приличното си на бункер бюро и гледаше ведро. Аз пък седях на стол и задавах въпросите си.

- Да живеем без престъпност, без наркотици, без насилие, без страх. Това искаме всички ние, обикновените граждани - казах. - Затова искам да разбера от вас кога ще изчезнат тези язви от българската държавна снага.

- Прав сте - оживи се коравото ченге. - Язвата съсипва живота на обикновения човек. Затова трябва да се взимат мерки. Трябва да се пие пектин, продават го в пакетчета, разтваря се във вода.

Прекъснах го:

- Не, аз говоря за друго.

Той кимна:

- Така е, има и друго. От баба ми знам, че при язва много помага зехтинът, пие се на гладно.

- Вие криво разбрахте метафоричния ми израз - усмихнах се смутено.

- Така трябва да е станало - замисли се той.

- Думата ми е за престъпността - поясних.

- Че така кажете! - оживи се коравото ченге. - Какво искате да знаете за престъпността?

- Кога ще се справите с нея - за повече драматизъм засвивах един по един пръстите си, - кога ще се справите с крадците, убийците, пласьорите на наркотици, трафикантите?

- Скоро - увери ме коравото ченге. - Ние взимаме мерки. Разследваме. Наблюдаваме. Анализираме. Провеждаме акции. Това иска време.

- В момента къде сте насочили усилията си? Към трафикантите ли?

- Към зъболекарите.

- Защо точно към тях?! - поучудих се.

- Отнякъде трябва да се започне. Да се хване, така да се каже, нишка и да се разплете кълбото. Решихме да започнем акцията от зъболекарите. Наречете го интуиция, наречете го случайност, но така постъпихме. Провеждаме внезапни акции - коравото ченге стана и се заразхожда из кабинета си. - Втурват се момчетата от щурмовия отряд и залягат - един под закачалката, друг зад плювалника, трети до бормашината. Питат "Какво правите тук?" Зъболекарят отговаря: "Мост правя". Тогава наши специалисти проверяват наистина ли мост се изгражда, или пък някоя престъпна структура. Ако има мост, тогава по него преминава патрулна кола с включена сирена, а зъболекарят стои отдолу под моста, както Кольо Фичето едно време е стоял под своите мостове при първото преминаване на керван по тях. После правим проверка къде води този мост, не нарушава ли граничния режим, не е ли той канал за прехвърляне на наркотици, или пък на мръсни пари, или пък за трафик на хора.

- Какво откривате при тези проверки?

Той бе максимално изчерпателен:

- Обикновено установяваме, че мостовете водят от долен десен кътник до четвърти дясно.

- А кога ще се заемете с крадците?

- И тях ще притиснем, но първо трябва да проверим балетистите, после коафьорите, следват тенекеджиите, сладкарите...

- Ами наркотрафикантите?

- Лошо им се пише на наркотрафикантите, щом проверим шофьорите, блондинките, семкаджиите, дългокраките...

Уточних:

- Тоест трябва да имаме търпение и престъпността ще бъде ликвидирана?

- Така е. Борбата с престъпността е процес, разположен във времето. Трябва търпение, да.

- Това поне имаме - казах и после с коравото ченге заговорихме за риболов.