България ще преполови обема от 8 млрд. евро нов външен дълг, планиран за периода 2015 - 2017 г. Страната ни възнамерява да изтегли от външни пазари нови 2 млрд. евро. С това емитираните на международните пазари обеми по тригодишната програма за управление на външния дълг ще надхвърлят 5.1 млрд. евро. Според Закона за държавния бюджет през 2016 г. правителството може да вземе до 3.9 млрд. лв. Общият размер на новия дълг - и вътрешен, и външен, за годината не бива да надхвърли 5.3 млрд. лв. Финансовото министерство е решило емисията да се проведе от четири посреднически банки - JP Morgan, Citibank, Unicredit и BNP Paribas, избрани в състезание на общо 21 институции.

Високите нива на дълга през 2016 г. се оправдават от залагането на солиден буфер заради предстоящата оценка на активите на финансовата система. По време на дебатите за приемането на бюджета стана ясно, че близо 2 млрд. лв. от новия дълг няма да се ползва за покриване на дефицит и плащане на стари падежи, а ще се вземе като застраховка при нужда от ликвидна подкрепа за банки и инвестиционни посредници. За разлика от предходни години мотивите към бюджета за тази година не съдържаха разбивки какви точно плащания ще се покриват с новите заеми.

Прегледът на статистиката от последните три години показва рязък скок в общото ниво на дълга, като основната причина е трупането на дефицити по бюджета и фалита на КТБ. По данни на финансовото министерство към края на 2013 г. държавният дълг е възлизал на 7.218 млрд. евро, от които 3.215 млрд. евро вътрешен дълг и 4.002 млрд. евро външен дълг. В края на 2014 г., след ударното взимане на мостови заеми за покриване на свръхдефицита и предоставянето на средства на Фонда за гарантиране на влоговете, общият държавен дълг скочи на 11.3 млрд. евро. Част от тези краткосрочни заеми бяха с падеж 2015 г. и бяха покрити с новата тройна емисия облигации на международните пазари с общ обем от 3.15 млрд.евро, пласирани през март миналата година. Така 2015 г. приключи с общ дълг от 11.613 млрд. евро.