България остава за втора поредна година сред страните от ЕС, в които са установени прекомерни икономически дисбаланси, а банковата система продължава да крие рискове. Това обяви Европейската комисия (ЕК) в свой доклад. Страната ни попадна в най-тежката група на негативната класация през 2015 г. най-вече заради банковата криза от 2014 г. Сега, заедно със слабостите в банковия сектор, се отчита и сериозната задлъжнялост на бизнеса.
В края на миналата година ЕК реши да проследи детайлно макроикономическата среда в 18 държави, сред които и България. За шест от тях бе установено, че липсват дисбаланси - северната ни съседка Румъния, Великобритания, Австрия, Белгия, Естония и Унгария. В 7 са открити някои неравновесия - Ирландия, Словения, Испания, Финландия, Германия, Холандия и Швеция. В последната и най-рискова група освен България попадат Хърватия, Франция, Италия и Португалия.
Според ЕК въпреки значителните подобрения в банковия сектор у нас след кризата през 2014 г., той остава потенциален източник на макроикономически рискове. Оказва се, че ЕК вижда част от порочните практики, установени в КТБ и в други банки у нас. "Проблемите на качеството на активите в някои части на системата, по-специално липсата на подходяща диверсификация, кредитирането на свързани лица и сделките между свързани лица продължават да представляват значителни предизвикателства за надзорния орган", отбелязват от ЕК. Състоянието на банковия сектор се е подобрило, но по-сериозна оценка на устойчивостта му може да се направи след предстоящите стрес тестове", отбелязват от Брюксел.
Освен това ЕК подчертава, че фирмената задлъжнялост остава много висока, а продължаващата дефлация може допълнително да влоши нещата заради намаляващите приходи на фирмите. Според Брюксел една трета от българските предприятия са податливи на неблагоприятни събития, защото са едновременно силно задлъжнели и не са достатъчно рентабилни. Отбелязва се, че натрупаните в някои сектори задължения могат да се окажат трудни за връщане. Заради това е вероятно кредиторите на тези дружества също да влошат финансовото си състояние.
Очаква се през март и април ЕК да проведе допълнителни двустранни срещи с държавите за обсъждане на докладите. През април те трябва да представят своите национални програми за реформи и за стабилност (за страните от еврозоната) или конвергенция (за страните извън еврозоната като България). След тези срещи от Брюксел ще дадат и своите конкретни препоръки на всяка държава.
