След правосъдието Европейската комисия излезе със силно критичен доклад и за състоянието на икономиката в България. Страната ни постепенно излиза от кризата, но широкобхватно възстановяване все още не се наблюдава. Върху инвестициите и растежа продължават да тежат високата междуфирмена задлъжнялост, дефлацията, враждебната бизнес среда и корупцията. Постигнатият напредък в областта на ключови структурни реформи е ограничен, като значителен успех има само в системата на образованието.

Това са част от заключенията в годишния доклад на Европейската комисия за предприетите от България мерки по отправените от Брюксел препоръки за реформи. Докладът на ЕК, който анализира в детайли състоянието на икономиката, бе представен вчера от представителството на комисията у нас. На базата на критиките в доклада България трябва да актуализира и програмата си за реформи.

И 2016 г. няма да бъде лека за икономиката въпреки планирания растеж, смята ЕК. Нуждата от ограничаване на бюджетния дефицит и разходите потискат потреблението, а рисковете спират частните инвестиции. По-слабото усвояване на еврофондовете през новия програмен период също ще забавя растежа. В дългосрочен план критично за развитието на икономиката ще е решаването на структурни проблеми на пазара на труда и образованието, в краткосрочен план основните рискове идват по линия на високата фирмена задлъжнялост и проблемите във финансовия сектор.

България постига само ограничен напредък в усилията за подобряване на общия инвестиционния климат. Процедурите по несъстоятелност продължават да са бавни и неефективни и водят до загуби както за длъжниците, така и за кредиторите. Основни спънки пред правенето на бизнес в България остават бюрокрацията, корупцията и политическата нестабилност. Законодателството е нестабилно, съществуват съмнения за независимостта на съда.

На този фон дългът на фирмите извън финансовия сектор в България през 2014 г. е надхвърлил 101% от БВП през 2014 г. и изпреварва значително този на домакинствата - 23% от БВП. Комисията цитира и данни от системата Van Dijk's Orbis, според които 1/3 от наблюдаваните български компании са силно кредитирани и слабо печеливши. Тези данни са показателни, че капиталът е бил насочен към непродуктивни начинания, като и тук като най-рискови се сочат строителство, имотен пазар, хотели, ресторанти.

Сериозен риск за икономиката по линия на задлъжнялостта пораждат и дълговете на държавните предприятия. Като пример са посочени натрупаните от НЕК дългове към БЕХ и невъзможността на холдинга да привлече заемен ресурс без държавни гаранции. БДЖ също не успява да покрива дълговете си. Това крие рискове както за публичните финанси заради нуждата от ангажиране на публичен ресурс, така и за макроикономическата стабилност.

Сделките със свързани лица и концентрацията на инвестиции в надценени активи са основният риск пред предстоящата оценка на финансовия сектор, счита ЕК. Комисията отчита като плюс приетия от БНБ план за реформиране на банковия надзор, но критикува като недостатъчни мерките в областта на ограничаване на операциите със свързани лица. "Няма гаранции, че новите ограничения при операциите със свързани лица ще се спазват. БНБ предпочита да преценява всеки казус поотделно, вместо да се разчита на автоматично налагани санкции", изтъква комисията.

Свързаните лица са тиктакаща бомба и при пенсионните фондове. "Проблемите, свързани с оценката на инвестициите и произтичащата от нея променливост на нетните активи на фондовете, могат да доведат до ситуация, в която някои от фондовете ще плащат много по-малки суми на пенсионерите при еднакви вноски", се подчертава в доклада. Според експерти това може да създаде сериозни политически рискове и натиск за изплащане на пенсии от държавата. По закон рискът за натрупаните суми по индивидуалните партиди и от евентуалното им недобро управление се носи изцяло от осигурените българи. От Брюксел посочват, че властите са признали рисковете в сектора и са възложили анализ от независима трета страна на активите им, резултатите от който се очакват след юни.

Европейската комисия не приема за голямо постижение приетата единна стратегия за спазване на данъчното законодателство, тъй като тя не прави никакъв опит за оценка на предходни мерки за борба с данъчните измами и риск анализ за най-сериозните източници на потенциални данъчни приходи. Предложени мерки за подобряване на постъпленията не адресират ключови проблеми като неадекватно ползване на съвременните технологии, корупция, слабо управление, пише в документа. ЕК напомня, че административната тежест около плащане на налозите продължава да е една от най-високите. Като напредък в областта на публичните финанси се отчитат повишените приходи от акцизи, както и въведената задължителна здравна карта в областта на здравеопазването, от която се очаква да повиши ефикасността на разходите.



КОМЕНТАР

България влезе в най-тежката категория наблюдавани страни и остава държава, която подлежи на препоръки от Еврокомисията, коментира пред БНР Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите. "Ако не се предприемат значителни стъпки към реформи и за подобряване на икономическата среда, страната ни може да се сблъска за пръв път с наказателна процедура през 2017 г. и с евентуално спиране на еврофондове като част от механизма да бъде подтикната да направи по-смели крачки", счита Дацов. Според него липсата на реформи и имитацията на промени няма как да не водят до подкопаване на икономическия растеж и проблеми със заетостта. "В България остават крайностите. Няма я дългосрочната стабилност, която би трябвало да подобри устойчиво състоянието на икономиката и на хората. Препоръките са едни и същи от години, а действията, извършвани от българската държава, са много малко. Отчита се минимален напредък по всички препоръки, и то в чисто административен план, докато реализацията на мерките е или минимална, или незадоволителна", допълни той.