Премиера: Младежки театър "Николай Бинев"
Режисьор: Анастасия Събева
След класиката на Астрид Линдгрен "Роня, дъщерята на разбойника", с която Театър София наскоро обогати репертоара си, преди дни в Младежкия театър се състоя премиерата на "Алиса в страната на чудесата" по Луис Карол. Спектакълът с режисьор Анастасия Събева е насочен към деца над 10-годишна възраст и родителите им, разбира се. Като акцент е изведена темата за объркването и изгубването на самоличността на героинята, което намира израз в "мултиплицирането" на нейния персонаж, изигран от Диана Ростиславова и Ния Кръстева. Композиционната рамка се задава от училищната сцена, когато преподавателят по математика, чийто прототип е самият Луис Карол, покрай сложните задачи разказва на питомците си разни фантастични истории. Неслучайно тъкмо черната дъска, изписана с формули, се оказва невидимият с просто око "вход" към заешката дупка. И ако зрителят първоначално е с резерви, че със средствата на театъра би могло ефектно да се пресъздаде главоломното спускане на Алиса в страната на чудесата, със сигурност греши. Същото се отнася и за епизода, когато момиченцето добива гигантски размери, след като изяжда вълшебната сладка. За миг светлините изгасват, а в следващия публиката вижда, извисяващи се като два колоса, неколкометровите крака на Алиса - единствено тях може да побере сцената след настъпилата трансформация. Бурните аплодисменти, които съпровождат буквално всяка промяна в декора, са за Свила Величкова, майстор на сценографското оформление и костюмите. Находчиво телата на безименните градинари, които подобно на останалите поданици на злата владетелка Купа са като пионки в ръцете й, са напъхани в одежди, представляващи карти за игра - петица, осмица и десетка купа.
Струва ни се, че Шапкаря, Заека, Кралицата, Котарака, Палача са напуснали страниците на най-изкусно илюстрираната детска книжка, която някога с трепет сме разгръщали. При това са от плът и кръв, изиграни с много въображение и чувство за хумор от актьорите: Силвия Лулчева, Петко Венелинов, Александър Хаджиангелов и други.
От режисьорска страна свежест в спектакъла внасят заиграванията с Чеховата драматургия, както и рап изпълнението на близнаците Туидълди и Туидълдум.
Проследявайки приключенията на Алиса, и малки, и големи се уверяват, че не е нужно да ходим в някаква магическа страна, защото чудесата са в самите нас и в хората около нас. Че дори днес да ги няма, може още утре да се появят, стига да имаме сетивата да ги разпознаем. "Не е важен Белия заек, а пътят, който измина заради него", мъдро заключава учителят по математика, когато възпитаничката му се завръща в реалния свят.
Не на последно място, в пиесата - макар и ненатрапчиво - се откроява темата за любовта като движеща сила в живота на всекиго.
Като акцент е изведена темата за объркването и изгубването на самоличността на героинята, което намира израз в "мултиплицирането" на нейния персонаж, изигран от Диана Ростиславова и Ния Кръстева
"Акцентът" би трябвало да е върху темата за трудностите на порастването - ту по-малка от реалното, ту по-голяма..., а оттам и именно затова объркана. Докато накрая в сцената със съда - Алиса спонтанно пораства, тоест достига реалния си ръст/възраст и започва да вижда и да не се страхува да назовава нещата с истинските им имена: "Вие сте обикновени карти за игра". Поради което и приказката свършва. Обаче кой да мисли, важното е шоото да продължи.