|
| В когото е ножът, в него е и дюнерът. |
- Защо имате ръкавица само на лявата ръка? - попитах.
В днешно време всички трябва да сме бдителни и подозрителни.
- Намерих си я - рече човекът. - Малко стяга, но иначе топли. В тоя скапан ден поне една ръкавица да съм на кяр!
- Какво толкова му е на деня? - попитах.
- Изключително скапан - каза човекът. - От сутринта като са ме гепили едни обосновани подозрения... Пих от хаповете, с които се успокоява жената - не помагат, страхотна нерва ме друса.
- И какво подозирате обосновано? - продължих да поддържам светския разговор. - Или кого?
- Всички - каза човекът. - Подозирам, че на правителството не му пука за мен. И на министерството. И на службите. Какви ги говоря - и на Меркел не й пука за мен. Даже обосновано подозирам, че изобщо не знае за съществуването ми. Като логично следствие - не й пука! Което, както и да го погледне човек, е подозрително. Все пак - и аз съм европеец! Затова след обстоен размисъл стигнах до заключението, че моята сигурност си е лично моя и няма защо да чакам някой да ми я осигурява...
- И като как така? - полюбопитствах.
- Излязох сутринта за цигари, гледам, до будката изключително подозрително клечи някакво хлапе, държи съмнителна чашка в ръка и вика - чичо, дай двайсет стотинки. Не бях много сигурен дали е достатъчно изключително подозрително, но все пак взех решителни и конкретни мерки за осигуряване на сигурността в махалата - заших му един зад врата и му обещах, че ако го видя още веднъж, да му строша и двата крака.
- И никой нищо не ви каза?
- От магазина ми изказаха благодарност и ме черпиха с кафе - хлапето им пречело на оборота. После на спирката гледам - още един изключително подозрителен тип. Дебел не колкото вас, но извънредно съмнително дебел - ей така, обиколката му голяма само на корема, а отзад няма никой! Обиколих го два пъти, след което го сритах тук-там, отпред-отзад, колкото да го обезопася, а когато падна на тротоара, седнах самоотвержено върху него, побих го малко и извърших граждански арест на заподозряно лице.
- А хората от спирката?
- Първо се разбягаха, после като видяха, че онзи си е просто дебел и няма нищо под палтото, дойдоха да ме снимат и да ме хвалят за проявената гражданска инициатива! На такива като вас разчитаме, казаха, хора бдителни и практикуващи безкомпромисни действия!
- Стига, бе!
- Няма стига! Живеем в опасна среда! Тези, които оживяват, разбира се! Защото само след десет метра, на ъгъла, вече се натъкнах на истинската заплаха - някакъв пече дюнери и докато чака поредната невинна жертва, дялка с ей толчав нож месото по шиша. Вие виждали ли сте с какви ножове са въоръжени тия хора! Отивам аз при него и викам - ей, приятел, дай тоя нож, че да знаеш колко си ми подозрителен, а той пита - голям, малък или среден и с какви сосове. Прави се, че не разбира! Съвсем обосновано го заподозрях, скочих през тезгяха и профилактично му резнах малко от ухото с ножа, защото го дърпаше и не си го даваше. После пред барачката му си намерих ръкавицата - кой знае от кой нещастник е останала като единствена материална следа на тоя скапан свят... Стана ми мъчно за него, затова се отбих тук за едно... И какво да видя - всички маси подозрително заети, само при вас има място... Как ще ми обясните, че само при вас има свободно място? Според мен - няма начин това да е чиста случайност и стечение на обстоятелствата... Да имате да ми кажете нещо?
Това вече беше прекалено, да не говорим за подозрително, но нали съм кротка натура, почтен консуматор на бира с картофки, човек на добре премислените действия и враг на емоционалните изблици, преглътнах обидата с достойнство и половин халба.
И чак след това го вдигнах. Във въздуха, с контролиран взрив - в днешно време човек трябва да е изключително предпазлив и внимателен.
За верността на гореизложеното се подписвам лично. Държа да отбележа, че полицията дойде подозрително бързо, но поради уважението към институцията се старая да не обосновавам излишно натрапващите се логични подозрения.
