България е огромен прахосник на питейна вода, а някои от големите ни градове са "шампиони" в световен мащаб. Според последния доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), който изследва загубите по ВиК мрежите в различни точки на планетата, най-трагично е положението в мексиканските градове Мексико Сити, Чихуахуа, Сан Луис Потоси и Тукстла, където течовете са между 45 и 65%. Тези данни обаче бледнеят пред резултатите на нашите Добрич и Разград.

В столицата на златна Добруджа доскоро по тръбите изчезваха 86%, а напоследък загубите са понамалели до 80 процента. В челните редици по пилеене на ценния ресурс е и друг район от Североизточна България - Разград, със 71% загуби. София пък е единствената европейска столица, в която половината от водата, тръгнала по ВиК мрежата, никога не стига до крайните потребители. Само преди дни концесионерът "Софийска вода" се похвали, че за 5 години е успял да свали загубите от над 60 на 49%. Това може да е добра новина, ако се сравняваме с Мексико Сити. Но цитираният доклад на ОИСР показва, че в Европа и по принцип в по-развитите държави измеренията са съвсем други. Там пише, че в Амстердам, Кьолн, Париж, както и в Ню Йорк и Сингапур течовете по ВиК мрежите са в рамките на скромните 4-8%.

В България средно за територията на цялата страна загубите на вода са около 54%, съобщи зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков. Средно за всички градове в класацията загубите са 21%, което показва, че в България отчитаме 3 пъти по-големи разхищения от световните нива. Според Българската асоциация по водите пък в съответствие с европейските норми течове над 30% в държавите от ЕС са недопустими. И по този показател страната ни е два пъти над допустимото.

Основната причина за това по системата да се губи толкова много питейна вода е остарялата мрежа. В много общини бяха изпълнени водните проекти, в други се изграждат в момента или предстои това да стане. Проблемът обаче е, че ако искаме осезаемо намаляване на водните загуби, трябва годишно да се подменят поне 2-3% от ВиК мрежите, а реално това става при едва 0.1 на сто от тръбите в цялата страна.

Още през 2010 г. президентът Росен Плевнелиев, тогава регионален министър, обяви, че България е европейски шампион по разхищение на вода. Тогава Плевнелиев твърдеше, че за пълната подмяна на ВиК мрежата са необходими към 4 милиарда евро. Сега вече се говори за 11 млрд. евро.

Огромните загуби по ВиК мрежата имат и неприятни ценови измерения - на тях абонатите дължат високите и растящи тарифи. Неслучайно добричлии плащат най-високите сметки за вода в България - колосалните загуби по тръбите се съчетават с трудното и скъпо добиване на водата - с помпи.

От месеци в Комисията по енергийно и водно регулиране се трупат заявки от ВиК дружества за увеличение на цените. Промените варират в широки граници, като "Софийска вода" предлага повишение над 20%. За бургазлии се готви скок от 14.5%, а в Ямбол може да се разминат с под 3% поскъпване. В Смолян в зависимост от метода за доставка цената ще се вдигне с между 10 и 32%, предвижда ВиК операторът. Мотивите за поскъпването на водата са обичайните - тарифите отдавна не били актуализирани и не били променяни от години.



ПРОТИВ ЛОГИКАТА

По данни на Министерството на околната среда и водите страната ни е на последно място по водни ресурси на глава от населението в целия Балкански полуостров и сме сред петте най-бедни на вода страни в Европа заедно с Полша, Белгия, Чехия и Кипър. Прогнозите са, че в световен мащаб в следващите 20-30 години водата ще стане по-ценна от петрола. На този фон пилеенето на вода е истинско престъпление.