|
| Събрано от бойците на Гръцката народна освободителна войска (ЕЛАС) оръжие в резултат на Варкизкото споразумение (12 февруари 1945 г.) между ЕЛАС и правителството в Атина, снимка - част от документална изложба по повод 70-ата годишнина от началото на нахлуването на италиански, а по-сетне и на германски войски в Гърция в началото на Втората световна война, октомври 2010 г., Министерство на външните работи-Атина. Споразумението се превръща в лична трагедия за десетки хиляди бойци на ЕЛАС, които се чувстват предадени от политическото ръководство на Гръцката комунистическа партия и сякаш предчувстват настъпващото време на бял терор срещу всеки от тях; наскоро открита филмова лента показва, според техническите възможности на онова време, разоръжаването във Варкиза (на южния бряг на п-в Атика) на бойците от ЕЛАС, мнозинството от които не могат да скрият сълзите от безсилие срещу несправедливостта на споразумението (вж. малките снимки в долния край). |
Тази гражданска война, както ще видим друг път, се отличава с епичност, която наподобява борбите на късна Византия през 1204 г. срещу варварските западни орди, освирепели от алчност; а по своята незапомнена жестокост - на отчаяната отбрана срещу дивите османски завоеватели; снимките с отрязаните глави на борците за социална справедливост и равенство и за независимост на Гърция от Запада - тези снимки са безчет. Главорезите-наемници на Великобритания, а по-сетне на САЩ, никога не получават възмездие. Не следва възмездие - нито тогава, нито след 1974 г., и за организаторите и изпълнителите на белия терор, който обхваща цяла Гърция след Варкизкото споразумение от 12 февруари 1945 г.
Гражданската война в Гърция от 1946-1949 г. показа в глобален мащаб и нещо друго, което може да обясни много от събитията, на които сме съвременници днес - Западът разбира само езика на силата, с него може да се разговаря единствено на този език. Варкизкото споразумение е сключено докато Гърция е британски протекторат всъщност - британската окупация на практика сменя незабавно германо-италианската окупация на страната през октомври-ноември 1944 г. (на някои от островите смяната завършва чак през май-юни 1945 г.). Местното колониално правителство в Атина не изпълнява нито едно от предписанията на споразумението; веднага след разоръжаването на Гръцката народна освободителна войска (ЕЛАС) започва масово преследване и унищожаване на борците за независимостта на Гърция. Убитите по време на белия терор в Гърция до 1949 г. (без участниците в гражданската война) са 1289, ранените - 6671, арестуваните са 34931, зверски изтезаваните - 31632, ограбено е имуществото на 18767 души, направен е опит за убийството на 509 души, а изнасилените жени са 165.
Всички тези жертви, а също и десетките хиляди загинали, ранени, изселени, прокудени, ограбени и безследно изчезнали във въоръжените сблъсъци по време на Гражданската война, би трябвало да лежат на съвестта на англо-американските окупатори на Гърция след Втората световна война; терорът в Гърция, който засяга особено силно и българското малцинство в Южна Македония, продължава на практика чак до свалянето на режима на черните полковници през 1974 г., а в значително по-мека форма - по отношение на българското малцинство, и след това.
* * *
По време на германо-италианската* окупация на Гърция през Втората световна война (1939-1945 г.) Гръцката комунистическа партия създава масовия Национален освободителен фронт (ЕАМ). Заедно с неговото военно крило - ЕЛАС, ЕАМ е най-мощната съпротивителна сила срещу германо-италианската окупация на Гърция. Приблизително през първата половина на 1944 г. ЕАМ/ЕЛАС е в състояние - при наличие на съответстващо политическо решение, да освободи цялата континентална част на Гърция и част от по-големите острови.
Такава задача ЕАМ/ЕЛАС не получава; същата година от Сталин в Москва Уинстън Чърчил издейства за Великобритания следвоенното владичество над Гърция, а три години след това - Великобритания отстъпва кървавото си завоевание на САЩ. Важното стратегическо местоположение на Гърция с безбройните й острови (вж. Извори) САЩ бързо оценяват и поддържат под различна форма господството си и до днес.
На 20 септември 1944 г. - т. е. преди пълното изтегляне на германо-италианските окупационни части, е подписано споразумение между гръцкото правителство и Великобритания, според което всички въоръжени части и отделни въоръжени групи на гръцка земя трябва да бъдат подчинени на върховното главно командване на Гърция, оглавявано всъщност от британския генерал Роналд Скоби (1893-1969). Така на практика колониалният статут на Гърция е предвидливо закрепен още преди края на германо-италианската окупация. С отчайваща методичност и поразителна точност в Гърция през септември-ноември 1944 г. една кървава окупационна власт е сменена с друга - също толкова зловеща, окупационна власт.
За характера на тази власт май ще е достатъчно да се подскаже, че нито един от едрите гръцки собственици, които си взаимодействат цялостно и по взаимна симпатия с германо-италианските окупатори, не е наказан за колаборационизъм; и това отличава краят на Втората световна война в Гърция от края на тази война във всички други европейски държави.
Сред предпоставките за Гражданската война ще трябва да отделим непременно личната мотивация на бойците от ЕЛАС - за почти всички от тях е ясно, че пощада от колониалното правителство в Атина те няма как да чакат. Декемврийските събития в Атина (декември 1944-януари 1945 г.) - яростно военно противопоставяне между силите на ЕАМ/ЕЛАС, в сътрудничество с всички членове и симпатизанти на Гръцката комунистическа партия, и британските въоръжени сили, с участието на гръцките им съучастници, показват ясно на всички, че милост от новата колониална власт не бива да чака никой инакомислещ.
* * *
В края на Втората световна война Гърция, която е отчайващо бедна и с огромни неизплатени международни заеми още от края на ХIХ в., е в добавка ограбена подобаващо и в резултат на германо-италианската окупация на страната. Изтощени от глад и недоимък - основна храна за практически всички гърци са топчетата от стар хляб, споен с няколко капки зехтин и повечко зелени подправки, гърците наистина нямат сила да продължат борбата срещу новите окупатори. Започналата през март 1946 г. Гражданска война е предварително обречена; и тук няма да можем да не се съгласим с Йосиф Сталин (вж. Извори). Желанията, стремежите към справедливи обществени отношения трябва все пък да са съобразени с действителността, за да имат успех. Иначе се превръщат в утопия, която не може да е от полза никому.
Извори
"[08. 12. 1944] Изпратих на [Вячеслав] Молотов запитването на члена на Политбюро на Гръц[ката] комунистическа партия Петрос Русос [(1908-1992)], пристигнал в София, в ЦК на Българската компартия, може ли да се окаже помощ на Гръцката компартия срещу въоръжената интервенция на Англия.
[09. 12. 1944] Съобщих в София, че в днешната обстановка гръцките другари не могат да разчитат на активна намеса и помощ оттук [от Москва]. Посъветвах също така ЦК на Българската компартия да не се ангажира непосредствено със започването на вътрешна борба в Гърция.
[10. 01. 1945] Стал[ин] се обади: ["] . . . Аз съветвах в Гърция да не започват тази [въоръжена] борба. Хората на ЕЛАС [Гръцката народно-освободителна войска] не трябваше да излизат от пр[авителст]вото на [Георгиос] Папандреу [(1888-1968)]. Те се захванаха с работа, за която не им стигат силите. Изглежда те са разчитали, че Червената армия ще се спусне до Егейско [Бяло] море. Ние това не можем да направим. Ние не можем [също] да изпратим и в Гърция свои войски. Гърците извършиха глупост.
Югославяните искат да вземат гръц[ка] Македония. Искат също Албания и даже части от Унгария и Австрия. Това е неразумно. Не ми харесва тяхното поведение. [Андрия] Хебранг [(1899-1949)] изглежда е разумен човек и разбра какво му казах, но другите в Белград не разбират.
[10. 02. 1948; стенографски запис на съветско-българо-югославска среща в Кремъл на най-високо равнище][: "] . . . С[талин]: . . . Ако гръцките партизани бъдат бити, вие ще почнете ли война? [Едвард] К[арде]л [(1910-1979); по това време е заместник министър-председател на Югославия]: Не. С[талин]: Аз изхождам от анализа на наличните сили на партизаните и противниците им. В последно време започвам да се съмнявам в победата на партизаните. Ако не сте уверени, че партизаните ще победят, трябва да се свие [гръцкото] партизанско движение. Американците и англичаните се интересуват много от Средиземно море. В Гърция те искат да имат база и няма да пожалят средства, за да запазят там такова правителство, което да ги слуша . . . Ако се свие партизанското движение, [САЩ и Великобритания] няма да имат повод да ви нападат. Не е тъй лесно да се почне сега война, ако те нямат тоя повод, че вие организирате в Гърция гражданска война . . ."
Из дневника на Георги Димитров (1882-1949)
______________
* Въпросът за българското участие в тези събития е значително по-сложен и крайно нееднозначен, поради което той не може да бъде засегнат по никакъв начин сега; този въпрос се нуждае от нарочно и обстойно разглеждане.
За Петрински 
