|
| Александър Вершбоу |
- Сигурността в Европа се промени драматично през 2015 г. и началото на 2016 г. Няколко месеца преди срещата на върха на НАТО във Варшава ситуацията трябва да бъде оценена отново. Какви решения да очакваме на предстоящия форум на най-високо равнище в полската столица?
- За първи път в историята си НАТО е изправена пред сериозни заплахи, идващи от две посоки едновременно. Агресивната Русия, която оспорва международното право и суверенитета на своите съседи, и от друга страна - нестабилен Близък изток и Северна Африка. Знам, че и двете са от голямо значение за България, която се намира в пресечната точка на тези заплахи.
Те ще бъдат поставени от НАТО много високо в дневния ред на срещата във Варшава през юли. С наближаването на срещата ние подобряваме нашето разузнаване, ранно предупреждение и интеграцията на нашите сили. Във Варшава съюзниците ще вземат решения, които ще засилят допълнително нашата колективна отбрана и възможности за възпиране. Ще направим оценка на дългосрочните последици от кризата в отношенията ни с Русия и ще обмислим следващите стъпки. Очаквам съюзниците да предприемат стъпки за справяне с предизвикателства като хибридната война и кибератаките, както и да се потвърди ангажиментът на НАТО в Афганистан.
- На срещата на върха в Уелс през 2014 г. беше приет План за готовност за действие, който беше представен като най-голямото укрепване на колективната отбрана на НАТО. Как алиансът планира да увеличи военното присъствие по източния си фланг?
- Вече изпълняваме редица мерки за гарантиране сигурността на страните членки от източния фланг на НАТО, като част от първоначалния ни отговор на агресията на Русия срещу Украйна. Те включват полети на АУАКС и повече патрули на НАТО в Черно море. В момента Силите за отговор на НАТО са три пъти по-големи - над 40 хил. войници. В тях е включена и група с повишена боеготовност - Spearhead Force, която може да бъде дислоциирана в рамките на 48 ч.
За да противодействаме ефективно на руската агресия, трябва да излезем извън рамките на мерките, договорени на срещата на върха в Уелс. Затова през февруари министрите на отбраната от НАТО се споразумяха за увеличаване на изнесеното присъствие в източната част на алианса. Вече има създадена верига от малки щабове - един от които в София, които се използват за планиране, обучение, ако е необходимо и за подкрепление. На срещата на върха във Варшава ще се споразумеем относно мащаба, обхвата и състава на това присъствие. Силите, които са част от него, ще бъдат разположени на ротационен принцип и ще са многонационални. С нашето изнесено присъствие, всеки, който реши да наруши границите на НАТО, ще се изправи пред боеспособни сили на алианса от другата страна, които ще са американски, европейски и национални.
- Има ли координация между плановете на НАТО и САЩ за засилване на военното присъствие в Източна Европа?
- САЩ обявиха, че ще похарчат 3.4 млрд. долара през 2017 г. за изпълнение на тяхната Инициатива за гарантиране на европейската сигурност. Това четирикратно увеличение на финансирането ще подпомогне в дългосрочен план изграждането на изнесено напред присъствие с повече американски войници, повече учения и оборудване в Европа, включително и тук - в България.
По-конкретно, САЩ ще продължат да допринасят за сигурността в Черноморския регион чрез поддържане на Черноморски ротационни сили близо до Констанца (Румъния) за обучение с български, румънски и други съюзнически и партньорски сили. Базирането на системата за противоракетна отбрана AEGIS на румънския бряг също допринася за стабилността и сигурността в региона, като защитава съюзниците срещу потенциални заплахи от балистични ракети от Близкия изток.
- Какви мерки трябва да вземе НАТО срещу хибридната война?
- Хибридната война е комбинация от дезинформация, тайни операции, икономически натиск и кибератаки, които са подкрепени от конвенционална военна мощ. През декември НАТО одобри стратегия за противодействие на хибридните заплахи. Задълбочаваме обмена на разузнавателна информация, ускоряваме взимането на решения, повишаваме нашата киберзащита, както и засилваме координацията си с ЕС. Ние ще продължим да се противопоставяме на дезинформацията от страна на Русия. Нашето послание е ясно: НАТО е отбранителен съюз. Ние ще се противопоставим на усилията да се делят и да бъдат отслабени нашите отворени общества чрез използването на пропаганда.
- Какво трябва да се случи в отношенията между НАТО и Русия, за да бъдат възстановени?
- Срещата на Съвета НАТО - Русия на 20 април не означава, че отношенията ни са се нормализирали. Никога няма да приемем руската военна окупация на Крим. През 2014 г. решихме да преустановим практическото сътрудничество с Русия, като същевременно поддържаме каналите за комуникация отворени. Съветът НАТО-Русия е един от начините за гарантиране, че имаме политически диалог с Русия, за да се възстанови прозрачността и предсказуемостта отпреди началото на агресивното поведение на Русия. Целта на НАТО не е нова Студена война. Всички наши действия, когато става дума за укрепване на нашата колективна отбрана, са пропорционални и са в пряк отговор на агресивните действия на Русия в Украйна.
Преди 40 години Заключителният акт от Хелзинки определи принципите, на които досега се основаваха мирът и сигурността в Европа. Принципи, които СССР, а по-късно и Руската федерация се заклеха да отстояват. Принципи, които сега Русия безцеремонно отхвърли чрез незаконното анексиране на Крим и дестабилизацията на Източна Украйна.
Докато Русия не изпълнява своите ангажименти от споразумението в Минск, санкциите следва да се запазят изцяло. Русия и нейните последователи продължават да не спазват своята част от споразумението за прекратяване на огъня, изтеглянето на тежки оръжия и на чужди войски. Изпълнението на половината от мерките не е достатъчно. То трябва да се прилага изцяло. Така че като си запазваме отворени канали за комуникация, укрепваме нашата отбрана и средства за възпиране. Стремим се да се включим в диалог с Русия от позиция на силата.
Тази комбинация от сила и диалог е най-добрият начин да се върне Русия към спазване на принципите от Хелзинки и международното право. Русия трябва да изпълнява изцяло задълженията си по споразумението от Минск и да изпълни своята роля в подкрепа на мира в Украйна. Докато това не се случи, ние не можем просто така да се върнем към предишните си отношения.
- Един от въпросите на срещата на върха ще е дали страните членки са увеличили своите военни бюджети. Може ли да очакваме критики към тези, които не са изпълнили ангажимента си за увеличаване на парите за отбрана?
- През 2014 г. всички страни от НАТО поеха важен ангажимент - да спре намаляването на военните бюджети и постепенно да се увеличат разходите за отбрана, така че в рамките на едно десетилетие да се постигне целта съюзниците да отделят поне 2% от БВП за отбрана. Съюзниците се постигнали напредък в постигането на тази цел. През 2015 г. 16 европейски страни членки са изразходвали повече за отбрана в реално изражение, отколкото година преди това. Европейските съюзници са увеличили разходите си за оборудване за първи път от 2012 г. България също е постигнала напредък. Приветствам неотдавнашното изявление на правителството, че ще даде повече от 2 млрд. лв. за модернизация на военновъздушните и военноморски сили.
- Какво може да направи НАТО повече, за да спре заплахата от ИДИЛ? Сега изглежда, че алиансът стои малко настрана.
- НАТО не е първото звено, което реагира при терористични заплахи, но ние не стоим безучастно. Всички 28 страни от НАТО вече по някакъв начин участват в ръководена от САЩ глобална коалиция за противодействие на ИДИЛ. И докато алиансът, като организация, не участва пряко в тази борба, ние допринасяме по различни начини. Споделяме анализ, информация и разузнаване. Помагаме на нашите партньори на юг да се защитават по-добре.
Алиансът работи в тясно сътрудничество с партньори в региона, за да им помогне да укрепят собствената си сигурност. Стартирахме инициативи за изграждане на отбранителни способности с Ирак и Йордания - обучение на иракски офицери, например в борбата с импровизирани взривни устройства, разминиране, военната медицина и киберотбраната. Помагаме на Тунис да засили капацитета си за борба с тероризма и подобри силите си за специални операции.
- Може ли да очакваме наземна военна операция в Сирия, в която да участва НАТО?
- Наложително е да се ускорят всички дипломатически усилия за прекратяване на ужасния конфликт. Кризата изисква политическо решение, включително и политически преход към ново правителство, както е определено в Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН. НАТО напълно подкрепя дипломатическите усилия на ООН. Можем да помогнем за подобряване на ситуацията със сигурността в Близкия изток и Северна Африка чрез обучение и подпомагане на партньорите за справяне с основните причини за нестабилност. На срещата на върха във Варшава ще се съгласуват по-нататъшни мерки.
