|
| Красимир Каракачанов |
- Г-н Каракачанов, доволен ли сте от компромисите, които успя да постигне Патриотичният фронт?
- От компромиси никой не може да е доволен. Ние имахме две неща, които бяха фундаментални за нас - задължителното гласуване и вота в чужбина. И тъй като много хора започнаха да се изказват по въпроса - някои по убеждение, други мотивирани от различни причини, - искам да обясня логиката на тези две предложения. Аз съм първият народен представител, който е предложил задължителното гласуване и съм го вкарал в законопроект още в далечната 2006 г. Когато гласуват 100% от избирателите, относителният дял на купения етнически и корпоративен вот намалява. Според всички специалисти в България между 12 и 15% от подадените гласове на всякакви избори у нас са купен и корпоративен вот. При 3 млн. гласували това прави близо половин милион купени гласове. А това много сериозно изкривява изборните резултати. Така излиза, че в България който има пари, купува гласове и участва в управлението на общини, на държавата. При 100% участие - дори да предположим, че тези 15% купен вот ще останат, тежестта му намалява.
- Има и други механизми да се пресече купеният вот - например активната регистрация. Защо се отказвате от нея?
- Ние и реформаторите го предложихме, но не се прие от останалите партии с всевъзможни аргументи.
- Това не беше ли обсъдено на срещата ви с премиера?
- Не, активната регистрация не беше обсъдена. Имаше други теми, основно за задължителното гласуване и вота в чужбина.
- Впрочем и там вие, депутатите, приехте доста рестриктивен подход - да се гласува само в дипломатическите ни мисии. Защо?
- Ще ви отговоря така - излязоха разни дежурни протестиращи, които протестират против всичко и срещу всички, и ми извадиха едни аргументи: ама така отнемаме правото на българите да гласуват, това не е европейско. Айде тези, които приказват, да проверят европейската практика. Първо, няма европейска страна, която да позволява навсякъде по света да се откриват секции който където желае. Второ, има страни като Германия, която разрешава в чужбина да се гласува само в нейните дипломатически представителства. Трето, има страни като Франция и Италия, ако не се лъжа, които имат закон - ако не си плащаш данъците, нямаш право да гласуваш. Т.е. практиката в Европа е точно обратната на тази, за която някои хора приказват. И въпреки всичко аз и колегите ми от Патриотичния фронт нямаме нищо против да се гласува в чужбина. Проблемът е на едно място - Турция, където изборите не се провеждат според българския закон и никой няма възможност да контролира изборния процес. Това са фактите. Нашият изборен закон не важи на територията на Турция.
- Е, той не важи на никоя чужда държава.
- Да, така е. Но в деня за размисъл и за гласуване, когато в България нямаш право да правиш предизборна агитация, това се случва в Турция. Няма как да санкционираш тези медии и тези хора, които агитират за една или друга политическа партия. В самите изборни секции се говори на чужд език - на турски. Там дори и да пратиш наблюдател от България, той няма да разбере нищо от разговора. А когато се чуят записите от тези разговори, направени от журналисти, става ясно, че в секционната комисия им казват за кого да гласуват. Става дума за една-единствена партия. Освен това се оказва, че има немалко секции, в които са гласували 1300, 1500 души, което технически е невъзможно. Това показва, че някой просто попълва протоколите с каквито му отърват резултати. Организирането на изборите в Турция не се прави от българските политически партии, включително и от тази, за която гласуваха досега - ДПС, а се прави от изселническите организации. А те са на бюджетна издръжка на външното министерство на Република Турция. Публична тайна е, че се ръководят от турските тайни служби. Изселническите организации са инструмент във външната политика на Турция.
- Звучи като в политически трилър. Не преувеличавате ли и защо покрай сънародниците ни в Турция ощетявате останалите?
- Няма никакво преувеличение. Какво правим ние сега? Даваме възможност на една съседна държава, която все повече се ислямизира, която има неоосманистки амбиции, да се бърка във вътрешните работи на България. Е, ние сме против това и търсихме вариант да спрем порочната практика Ердоган да ми определя резултатите на президентски и парламентарни избори в България. Предложихме два варианта. Първият е гласуването в чужбина да се извършва по следния начин: в страните - членки на Европейския съюз, свободно да се откриват секции навсякъде, както е досега - като има 40 желаещи, открива се секция и се гласува. В страните извън ЕС се гласува в консулства и посолства. Това наше предложение е заимствано от Закона за избор на евродепутати.
- Извинете, но това е чиста дискриминация.
- Аргументът, че е дискриминация е смешен, тъй като така се гласува за евродепутати. Както и да е, това предложение беше отхвърлено. Тогава ние предложихме другия, по-радикален текст - навсякъде се гласува само в консулства и посолства.
- Не трябваше ли да постигнете някакъв компромис? Решението разбунтува българската диаспора по света. Това не ви ли притеснява?
- Ако говорим за компромис, няма нищо укоримо в това. Аргументът "мен не ме интересува какво става в Турция" издиша. Теб не те интересува какво става в Турция, защото живееш на 10 хил. км в Щатите. Когато се случи нещо в България, най-вероятно ще пратиш някаква съболезнователна телеграма. Нас, които сме останали да живеем тук, в България, би трябвало да ни интересува. Достойнството и суверенитетът на държавата са много по-важни. Като си зададем въпроса как така на втория ден започнаха някакви организирани протести и като се запитаме кой има интерес...
- Кой има интерес?
- Е, как кой - само един. Нашата южна съседка Република Турция.
- Чакайте, статистиката показва, че активността на българите в чужбина - не става дума за Турция, се е увеличила. Сега вие поставяте препятствия, които ще откажат тези хора да гласуват.
- Това не е вярно.
- Как да не е вярно? За последно Цветан Цветанов извади цифри с бройката на гласувалите наши сънародници, за да покаже, че големият губещ от тези текстове е ГЕРБ.
- Аз също имам данни и мога да ви ги покажа. При 32 секции в САЩ и Канада - там, където е имало желание, е била отворена секция, имаме 8886 гласа. В една от секциите в Чикаго, където се твърди, че имаме 100-хилядна диаспора, имаме 137 гласа. За какво говорим? Ако погледнете в Англия, при 39 секции са гласували 13 хил. човека. В Германия при близо 40 секции са гласували 14 хил. В една Италия, в която се твърди, че само в Милано има 50 хил. българи, са гласували 2500 човека.
- Дори и да е така, тези гласове са важни.
- Аз задавам другия въпрос, защото на моите аргументи непрекъснато слушам "Ама...": как гарантираме това, че Турция не ни се меси във вътрешните работи. Ей, на това искам да ми отговорят, преди да ми казват "Ама".
- Пак искам да ви напомня - срещу сегашните текстове въстанаха българите в цял свят, не в Турция.
- Аз пак ще попитам - как ще гарантираме ненамесата на Турция. Омръзна ми да слушам глупави въпроси от хора, които не ги интересува националната сигурност на България. През 2006 г. имаше 96 хил. гласа, което преобърна въобще резултатите у нас. Как ще гарантирате, че Турция няма да ни вкара втора етническа партия? Като ми отговорите на този въпрос, съгласен съм да продължим разговора с "Ама". По тази логика ВМРО и Патриотичният фронт могат да поискат отварянето на 50 секции в Македония... нали се сещате голямата част от нашите сънародници за кого ще гласуват. Що не поискат да се отворят докладите на службите? Ще видите, че става дума за над 200 души, активизирани турски агенти в България. Става въпрос за финансова помощ чрез фирми.
- Ами вие сте на власт. Накарайте ги да ги разсекретят тези доклади.
- Ами питайте и вие, журналистите.
