В морето от различни времена,

почти незрима

сред вълни големи,

люлее разпокъсани платна

и лодката на мойто лично време.





Тя помни гордостта на 20-и век -

последните салюти на войната,

Гагарин, Елвис, Шолохов, Стайнбек,

Айнщайн и Чаплин,

стъпки по Луната...





Тя носи белези от бурни ветрове -

ту леденостудени, ту горещи...

Но плава днес

към нови брегове,

към нов свят от несигурни надежди...





21-ви век шуми със млада страст

и блъска мойта лодка самоделна...

Но аз, туземецът,

се взирам вече в Марс

и търпеливо слушам хеви метъл.



Там нейде тътне джихадистки взрив,

но няма да уплаши мойта лодка.

Векът е млад. Аз втори век съм жив.

Аз всъщност плавам вече

два живота.



Светът изрича нови имена.

И с ясен ум гадае

звездната загадка...

А мойта лодка с разпокъсани платна

все тъй ще плава

между времената.





2016 г.