Нещата се променят. Преди 12 години всички местни тарикати решиха да правят или партии, или фирми. Сега играта явно се намира на друго ниво, щото всички партийци май са се наговорили да правят нещо ново - политически клубове. Кошлуков ще прави клуб "6 април", в СДС вече си имат "14 декември", "4 февруари" и "Сенатор", клуб до клуба са се наредили вдясно от политическия център. Красота.

Едно време партиите се размножиха до 260 и по-нататъшното им делене замря. През първите две петилетки на демокрацията клубове се пръкваха рядко, но напоследък никнат като пъпки на тийнейджър.

Партийците се постараха да направят тази страна временно неудобна за живеене.

Клубарите, слава богу, още нищо не са направили.

Бивши сини депутати от 38-ото НС се събраха в клуб "Сенатор" преди известно време, за да помагат с богатия си опит на СДС и седесарската парламентарна група. Сенаторите направиха една учредителна сбирка в Пловдив, споделиха честно какво мислят за ситуацията в партията и в страната и като не бяха разбрани от своите, повече така и не се събраха. Сега май ще се събират, за да се разпуснат.

Чули, че централното ръководство на партията не харесва "сенаторите", местни пловдивски седесари спретнаха свой клуб - "4 февруари".



След акта на ритуалното родилно изпищяване и оплюване



на вътрешния враг този клуб съвсем не даде други признаци на живот. Вероятно следващото ореваване откъм "4 февруари" е планирано да се чуе нейде около изборите.

Ами граждански клуб "14 декември" - опитът на Сугарев да направи собствен прочит на сините перспективи? Спорно е да се каже откъде е миналата заразата - дали Сугарев е видял какви ги вършат сенаторите, или сенаторите са вдигнали температура, като са стояли близо до Сугарев. Важното е, че се роди още един син клуб, който вероятно скоро ще започне да претендира, че е структуроопределящ фактор в политиката на СДС.

Всъщност сините винаги са се сепарирали, дори и отцепниците невинаги да са се обявявали за клуб, съюз, сдружение или нещо от сорта. Дори съвсем наскоро някой искаше в СДС да има клубни съюзи на пенсионерите, работниците, прогонените и бежанците, учените, средната класа, младежите и жените. Но това е друг въпрос.

Заради всичко дотук хич дори не е чудно, че "клубната политика" се пренесе и в редиците на НДСВ. Националният идеал за единство (НИЕ) трябваше да се появи като парламентарна група, но пък реалното му състояние в момента е друго - клуб от независими депутати, изповядващи "царски" ценности. Веднага след като клуб НИЕ се роди, депутатите му започнаха да подпомагат всячески колегите си от опозицията в инициативите им - за бламиране на закона за приватизацията, за сваляне на Огнян Герджиков и т. н.

След като сърцата на НИЕ забиха в СДС-ритъм,



откъм НДСВ се чу, че се ражда нов клуб - "6 април"



В него влизат царските депутати Димитър Ламбовски, Ралица Агайн, Лили Кръстева и разбира се, целият клуб "Брилянтин", както отскоро иронизират в медиите депутатите Борислав Цеков, Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски (известни открай време като групата за натиск "Новото време").

Очевидно политическият клуб е хубаво нещо, иначе Юлияна Дончева нямаше да влезе в "6 април".

Клубът дава право на един политик да се разграничи, без да се отделя от организацията. Иначе казано, това е модерната дума за фракция. Практиката показва, че ако седиш в партията и - дори кротко - я критикуваш, рано или късно партията ще те принуди да напуснеш. Милите ти съмишленици ще ти резнат крилцата.

Клубът е друга бира. Той е партия в партията. Причастността към такава формация ти дава право да приказваш безнаказано и да разчиташ на гарантирана подкрепа от твоя клуб. Умните и недоволни политици винаги правят клубове, а не напускат партиите си. Защото само така могат да вдигнат вътрешнопартийните си акции. Ако напуснеш бързо, ставаш никой, дори да се казваш Христо Бисеров. Забележете, дори и Осман Октай първо реши да се бори с Ахмед Доган вътре в ДПС. Въпреки че отдавна е отвън. И направи фракция, оглавявайки я дистанционно - той отвън, тя - вътре в ДПС.

Разбира се, като във всяко нещо и при клубната политика е важно да не се прекалява. Добре е, ако сред 240-те депутати има клуб на "Левски", на ЦСКА, на Берое, на ловците, на рибарите и т. н., но едва ли в дългосрочен план е добре, ако 48 депутати са разделени на 15-20 части. Така например стоят нещата в лявата Коалиция за България. В червената група има комунисти, социалдемократи, социалисти, работници и селяни, роми и българи, противници на НАТО и врагове на Саддам и т. н. Хора всякакви. Засега стоят заедно, но това е така сигурно само защото не са минали идните парламентарни избори. После вероятно ще се разделят на клуб "Ален мак" и клуб "Полъх от Рибарица".

Клубовете трябва да се държат под око, щото вижте докъде стигна Мони Паси със своя атлантизъм. А едно време нали всичко се почна от едни клубове за гласност и преустройство, от един клуб за защита на Русе...