|
- Димитрий Романович, има ли някакъв символ в това, че точно на 3 март и точно в България се срещате с президента Путин за първи път?
- Мисля, че е логично да се видим на Шипка, но само колкото да си кажем здравей и довиждане. Програмата е много богата. В моята програма не е записано, че трябва да се срещна с този, този и този човек. Единствената среща, за която бях сигурен, е тази с министър-председателя - той е мой братовчед, а аз съм негов кум. Ясна е и срещата ми с българския президент Георги Първанов.
- И все пак трябва ли да се търси някакъв символ в тази ваша среща на върха?
- Разбира се, да се срещна с президента на Руската федерация е от голямо значение за мен. Срещали сме се с президента Елцин в Петербург, когато погребвахме царското семейство. За нас това беше голям момент в живота - след толкова години да се срещнем с президента на Руската федерация. В речта си той каза изключителни думи, добре подбрани. Най-важното, което каза, е, че "това, което направихме, не беше добро за императорското семейство". И за нас това беше много важно, защото го каза руският президент. За нас това показва, че днес на историята се гледа по нов начин. Ние, Романови, вече не казваме: тогава те направиха това... Никой не желае да говори за това, защото е неприятно. А сега срещата с президента Путин е много щастлив момент за мен, защото се виждам с главата на Руската федерация.
- Има ли нещо специално, което искате да кажете на Путин?
- Когато хората са на върха - когато са крал, кралица или президент, - е необходимо да ги оставим те да кажат първи. А ние да се стараем да отговаряме. Традицията е, че вие не трябва да питате пръв.
- Вие приветствате силната президентска власт в Русия. Сякаш изпитвате симпатия към нея?
- Абсолютна симпатия. Но все ми задават някакви политически въпроси - какво мисля за бъдещето на това и онова или пък за войната в Ирак... Аз не отговарям на тези въпроси. Защото аз съм председател на благотворителния фонд "Романови" в Русия, който се занимава с хуманитарна работа. За последните 9 години бях не само в Москва, но и в Ярославл, Кострома, Петербург, Волоколамск, Яркутск, в Сибир, два пъти в Екатеринбург, бях в Украйна, в Киев, в Казахстан и през септември в Узбекистан. Нашият фонд има право да помага на всички, които се нуждаят социално. На първо място помагаме на деца, на второ място на хоспитализирани деца, на ветерани от войната, а след това и на останалите. Но винаги контролираме как се използват помощите.
- Защо все пак смятате, че Русия се нуждае от силна, демократично избрана президентска власт?
- Ако тук беше по-големият ми брат Николай, той навярно щеше да говори какво мисли за политиката. Той харесва президент, който има възможности - както Ширак например, който има право да каже така и така ще направите.
- Питам ви, защото искам да узная дали Романови вече са се простили с идеята за връщане на монархията, или пък силния президент го приравнявате със силния цар?
- Ние не казваме не на монархията. Ние казваме подобно на брата на Николай II - Михаил, който бил по-малко от 24 часа император на Русия. Великият княз Михаил Александрович е казал: ако руският народ, когато може, свободно и демократично реши, тогава аз ще направя всичко възможно, за да помогна на Русия като нов цар. Но руският народ е този, който е длъжен да реши за това, когато има нова конституция. След 5, 10 или 20 години - тогава мен няма да ме има, аз съм на 76 години сега, - кой може да бъде император на Русия, кой знае? Монархията е система, в която традицията се предава от баща на син. Трябва да има подготовка за монархия в Русия. Ако изведнъж един от нас се появи и предяви претенции - Иван Романов или Пьотр Романов, това е нелогично днес. Но вратите са отворени. Аз не вярвам в това, защото е необходимо да има продължение, да има традиция. А традицията е прекъсната. И не в монархията е въпросът - Русия трябва да има преди всичко добри специалисти в областта на търговията, политиката и т. н.
- Твърдите, че след Русия България ви е най-скъпа. Защо?
----------------------
- Абсолютно. Защото исторически кой ни е най-близък? Не намирам друг - Кралство Финландия винаги са ни били приятели и все още помнят Александър II, има паметник там, но България е нещо съвсем друго. Моят прадядо Николай Николаевич-старши е воювал именно за да освободи България. Бил е главнокомандващ, фелдмаршал. Бил е в Сан Стефано. Политиката наистина е била да се превземе Константинопол, но резултатът е, слава богу, че България е била освободена и е започнала свой живот след 500 години робство.
-------------------------------
- Има ли разкази за това, които се предават в семейството ви?
- Не, няма. Аз предимно чета и пиша исторически книги, специално за Балканите. Пиша за ордените и медалите и историята на страните. Черна гора е третата ми близка страна, защото баба ми беше черногорка, а тя е сестра на бабата на Симеон. Ние сме втори братовчеди. Когато бях за втори път в Черна гора, все едно че съм си у дома.
- А защо не сте идвали в България по-рано, това е първото ви посещение?
-----------------------
- Защото смятах, че е правилно да дойда на 125-ата годишнина от Освобождението. Това е специален ден, още повече че политиката в България се промени през последните 12 години. Разбираемо е, че търсех специална годишнина от освобождението от турско иго, защото преките потомци на Николай Николаевич-старши сме моят брат и аз. Символично е и е красиво поне един от двамата да бъде днес тук. Бих искал да дойда в България отново, по-спокойно да посетя Варна, Бургас. Това ще стане. Все пак аз съм пенсионер, имам бюджет, финанси. България не е далече, надявам се, че ще успея да дойда още няколко пъти.
---------------------
Особено важно за мен е и това, че моите родители са били в България през 1938 г., срещнали са се с цар Борис и царица Йоанна. Царица Йоанна е братовчедка на моя баща. За моя баща това беше място, където може да говори по руски и хората го разбират. Приятно му е било, че може да влезе в църква и да се прекръсти по нашему.
- Знаете ли за хипотезата, че две от децата на императора - Анастасия и Алексей, са оцелели и са прекарали част от живота си в българското село Габарево?
- Чувал съм за това. Има толкова много истории. Това, което е било проверено, на него може да се вярва. Всеки път когато исторически има важен и интересен момент, може винаги да се намери история, че не е убит еди-кой си, а друг. И това може да продължава 100 години, даже 200 години. Когато намериха останките на императорското семейство до Екатеринбург, откриха цялото семейство и три трупа, които не са били от семейството. Това е дълга история. Направи се в Англия ДНК-тест. Взеха проби от моя братовчед Ростислав в Лондон. Когато бях в Москва, половин година преди да бъдат завършени изследванията, ми взеха и на мен кръв. И слава богу, се оказа, че съм Романов.
- Знаете ли истината къде точно умира княгиня Анастасия?
- Тя е умряла в Екатеринбург. Погребана е в Петербург. Известно е, че Мария, по-голямата сестра, и Алексей, не са открити. Казват, че са отишли в Китай, в Монголия. Известно е, че са искали съвършено да ги унищожат. Възможно е останките им да лежат на 50, 100 или 300 метра наоколо в района.
- Значи не вярвате, че може да са оцелели и да са попаднали в друга страна?
- За тези, за които са направени ДНК-тест, е доказано, че са убити, и останките им бяха пренесени в Петербург, в Петропавловския събор. Възможно е останалите един ден да бъдат намерени, а може би не. Техниката върви напред и напред. Специалисти откриха, че в САЩ има фалшива Анастасия. Ние всички в семейството знаехме, че това не е тя. Тези, които я бяха виждали след революцията, разбраха, че не е тя. Най-важното е, че тя не говореше руски, нито дума.
- Вие сте тук по покана на нашия премиер Симеон Сакскобургготски. Казахте, че сте му кум. Спомнихте ли си сега деня на сватбата?
- Да, стана дума и за това. Той ме попита: помниш ли как се венчахме с Маргарита.
- Какво вие си спомняте от този ден?
- Това беше голям ден за семейството. Спомням си и Мария-Луиза, която знам от малка, още от Египет.
- Какъв съвет дадохте тогава на младия Симеон?
------------------
- Нито дума за съвет. Хора, които искат да постигнат нещо политическо, имат специални планове. Още преди много години осъзнах, че той просто е българин и иска някога нещо да направи за своята нация. Моментът дойде и той го прави. Още когато беше 7-8-годишен, той винаги мислеше само върху едно нещо. Никой от нас не мислеше, че ще се върне. Моите родители знаеха, че никога няма да се върнат в Русия. Но това, което винаги съм чувствал, е, че той се готви един ден да се върне за нещо важно в родината си.
---------------------
- А днес поиска ли ви съвет?
- Не, никога не бих му дал.
- Говорихте ли си за политика тези дни?
- Не. Когато бяхме двамата на службата в "Св. Александър Невски", си мислехме, че и моите родители, и неговите са някъде там и също се молят. Това беше специален момент - стоите така и си спомняте родителите, мислите идват бързо. Мислите не само за молитвата, а и за семейството, и за важните неща.
- Как мислите, кое може да направи хората щастливи днес?
- Европа се променя, туризмът е важен за България, защото дава парички. Но България има всичко - култура, забележителни места и продукти, които могат да се продават. Централна Европа е на две крачки. Там вече се продават ваши стоки, но не достатъчно. Когато започнете повече и повече да продавате, цялата икономика ще потръгне. И то след няколко години, ако продължава всичко, както се надяваме. Нужно е да сме оптимисти.
|