|
Години наред частните уроци са заседнали като тумор в гърлата на родители и ученици. Въпреки че в допълнителната платена подготовка по принцип няма нищо лошо. Напълно нормално е човек да иска да учи повече и да си плаща за това, ако има възможност.
Както се случи и със здравната реформа обаче, учителите, практикуващи на заплата и на частно, сведоха до формалност ангажимента съм към държавата. Нещо повече - те
масово приватизират
средното образование
подобно на лекарите, на които бе позволена частна практика паралелна с държавната работа в болницата. Идва пациентът на безплатен преглед, а докторът го препраща да дойде по-късно в частния му кабинет, където да му обърне внимание срещу съответната банкнота. При много учители е същото - преподава и изисква от учениците колкото за бог да прости, а който иска повече, да заповяда като частен ученик. Почти няма ученик, който да не взима платени уроци за кандидатстване във ВУЗ. Че за какво ни е тогава това средно и безплатно уж образование, като имаме още едно паралелно и платено?
За онези учители, които не могат да бъдат обвинени, че "източват образованието", най-малкото е налице конфликт на интереси. Не е нормално да преподаваш частно на същите хора, заради които ти дават държавна заплата. Вярно, учителите са с ниски заплати и така компенсират. Но резултатът си е все така социалистически плачевен - държавата ги лъже, че им плаща, те пък лъжат, че обучават децата. А всички са излъгани, че имаме безплатно - и изобщо някакво - образование.
При това положение въвеждането на ограничения върху частните уроци по идея не е никак лошо. Макар че наистина с това се посяга и върху правото на свободен избор - както на учениците за допълнителна подготовка, така и на учителите за още труд и професионална реализация. Надали обаче родителите биха спорили срещу ограничаването на това право, ако някой можеше да им гарантира, че децата им няма да се нуждаят от допълнителни уроци, за да успеят на един или друг изпит. Предложените от МОН ограничения не само не дават такива гаранции, но и раждат нови проблеми.
Какви са новите забрани и какво следва от тях?
Според последните промени в правилника за прилагане на Закона за народната просвета учителите вече няма да могат да дават уроци на деца, учещи в същото училище. Педагозите нямат право да обучават срещу заплащане и ученици, които ще полагат изпит в съответното школо. Частните уроци се забраняват и за хората, участващи в съставянето на темите за изпитите в 7-и, 8-и и 12-и клас, както и за оценителите на изпитните работи.
От тези текстове произтичат куп недомислици. Най-фрапиращата от тях е фактическото
лишаване на хиляди деца
от малки населени места
от възможността за избор да се образоват частно. В повечето села има само по едно училище. В което я има добри учители, я не. За да могат децата да се подготвят допълнително за кандидатстване в гимназия или ВУЗ, трябва или да пътуват до съседно населено място, или съответният учител да вземе възрожденското решение да ги доучва безплатно.
Абсурди следват и от втората забрана - че учителите не могат да дават уроци на ученици, които ще полагат изпит в тяхното школо. Резултатът тук е фрапиращ за софиянци. Те кандидатстват за много училища, като подреждат най-добрите на първите места. За да спазят забраната,
трябва да си намерят
преподавател от ВУЗ
или от по-неатрактивно школо, което не са посочили.
В по-малък град, в който има една-единствена гимназия пък, излиза, че нито един от учителите, работещи в нея, няма право да води частни занимания, защото повечето деца ще държат изпит в нея. От буквалния прочит на забраната излиза, че педагозите не могат да помагат и на по-малки ученици, които някой ден ще са кандидат-гимназисти. Изобщо не е ясно всъщност защо трябва да съществува такава забрана, при положение че не всички учители участват в оценяването на изпитните работи.
А за съставителите на теми и оценителите на работи има отделна забрана. Тя на пръв поглед звучи смислено, но логично възниква въпросът за заплащането. Ако даден учител се съгласи да стане проверител, няма да може може да преподава на частно на нито едно дете независимо в кой регион ще държи изпит. Това е доброволен отказ от значителни средства и е наивно да се заблуждаваме, че някой ще направи тази саможертва само за едното удоволствие да е проверител. Пък и какво гарантира, че няма да злоупотребиш и да издадеш темата, ако нямаш частни ученици?
Най-сериозното доказателство за евентуалната неефективност на тези забрани е практиката. Почти дословно същите ограничения присъстваха и в наредбата за педагогическите услуги, приета през 1988-а и отменена чак през 2000 г. Единствената разлика е, че в нея се предвижда ограничение и за съставителите на теми и оценители в университетите. Т.е.
частните уроци са били под
ограничения над 10 години -
и то в периода, в който този бизнес се превърна в процъфтяващ. За това време нито качеството се е подобрило, нито е спряла фактическата приватизация на държавното образование.
МОН не предвижда никакви нови механизми за контрол, които да гарантират, че възобновените рестрикции този път ще се спазват. Което навежда на мисълта, че частните уроци ще продължат да си съществуват тихомълком като досега. Или пък ще се използват като повод за лов на вещици в училищата. А може би идеята е да се разшири пазарът на вузовската мелница за частни уроци?
|