Един от скандалните списъци около фалита на КТБ - този на влоговете на публични лица в банката, е на път да потъне зад дебелата защита на данъчната тайна. Националната агенция за приходите започна проверка на 141 лица от списъка заради съмнения за разминаване между наличните влогове и официално подаваните имотни декларации пред Сметната палата. При обичайните проверки за несъответствие на доходите с декларираното имущество резултатите от ревизиите са публични. В случая обаче НАП счита, че трябва да спазва общия ред за защита на данъчна тайна и ще предоставя само обобщена информация.

Това коментираха официално от НАП в отговор на въпрос на "Сега" за публичността на резултатите от проверките. В същото време списъкът бе публикуван именно с цел максимална публичност и падане на тайната за случвалото се в банката.

Задължението за публикуване на списъка на всички публични лица с влогове в КТБ бе въведено с промени в закона за кредитните институции, внесени с единодушие от всички партии в парламента. В мотивите към законопроекта депутати от всички партии се аргументираха, че е редно да бъде създадена правна възможност за сваляне на банковата тайна за отделни групи лица при обявяване на банка в несъстоятелност. С тези аргументи синдиците на банката бяха задължени да извършат проверка за наличните влогове на хиляди лица, заемали публични длъжности в период от 5 години преди отнемането на лиценза на банката. На свой ред Сметната палата бе задължена да състави изчерпателен списък на всички тези хора.

Резултатът от това упражнение доведе до публикуване на списъка с максималните наличности по влогове в КТБ за периода 2009-2014 г. на десетки лица. Сравнението на обявените влогове с официално публикуваните имотни декларации повдига поредица от въпроси, включително по редица влогове на представители на съдебната власт. На базата на списъка НАП обяви, че започна проверки на 141 лица.

Сега се оказва, че при тях данъчната тайна няма как да падне напълно. Юристите на НАП считат, че законодателят е следвало да въведе изрични текстове с промените в закона за кредитните институции, ако е искал да са публични и резултатите от евентуални данъчни ревизии. Такива текстове в закона няма и НАП няма право да предоставя индивидуализираща информация за резултатите от проверките и ревизиите, считат експертите.



ВЪЗМОЖНОСТ

НАП не обяснява защо в този случай не се следва логиката на специалния закон - за публичност на имуществото на лица, заемали публични длъжности. Именно този закон служи като основа за изготвяне на списъка с лица, за които следва да се обявят влогове, а проверките се опитват да открият именно несъответствие на официално декларирано и реално имущество. По закона за публичност на имуществото на публичните лица НАП е длъжна да уведоми Сметната палата в 14-дневен срок за резултатите от започнали проверки и ревизии за несъответствие, а Сметната палата на свой ред публикува информацията на сайта си в 7-дневен срок.