|
Дядото изглежда притеснен, когато ни кани да влезем в апартамента. Решен е обаче да ни докаже, че тук има всички условия, за да се чувства внукът му добре. Вътре обаче няма никой, няма го и детето. Започваме да го търсим навсякъде, но напразно. "Гошко, покажи се, дядо, моля те", повтаря професорът и проверява всички тайни кътчета, където се крие детето от онези, които идват да го видят сякаш е циркаджийско маймунче. Нали година и половина от телевизии и вестници го снимат като експонат. Багажът на Гошко, който се състои от 8 куфара, още не е разопакован съвсем. Би могъл да бъде даже в някой от куфарите, проверяваме и там. Накрая като подплашено зверче детето изскача от банята и се мушва под масата. Върху нея е личният му лаптоп, подарен му от попечителката леля Марджи. Така Гошко нарича Мария Грация Петеу, която временно се грижеше за него в Италия. Обяснява ми разпалено за Марджи, след като ни изследва достатъчно внимателно що за гости сме, преди да ни приеме. Първото нещо, което направи, излизайки изпод масата, бе да донесе две свещи от кухнята, аранжирани в стъклени чашки и да ги запали. "Защо?" - питам го. "Защото
така става по-топло в къщата, а и тя изглежда по-интелигентно,
обяснява детето първо на италиански, а после и на български. Настоява веднага да ми покаже играта на лаптопа си "Kill Osama Bin Laden". После звъни по джиесема и дълго си говори с Марджи.
Дядото е откровен до болка. Готов е да признае всички грешки и реалности в семейството си, освен една - той даже не допуска в себе си мисълта, че един ден може да го няма и Гошко да остане сам самин, така както всъщност е бил и в Италия. Детето има баща - сина на проф. Георги Демиров, - който живее във Вашингтон, но там има друго семейство и се грижи за доведената дъщеря на третата си съпруга. През последните 4 дни, откакто детето е в България, е звънял 3-4 пъти, настоявайки веднага да си дойде, за да го отведе в САЩ. Това обаче засега не може да стане. Първо, защото италианският съд постанови, че бащата не може да получи детето, тъй като срещу него има дело в Триест за упражняване на сексуално насилие над сина му. Обвиненията за това са отправени от майката приживе. Когато ми даваха детето, от Италия ме предупредиха да не става междудържавен скандал, ако използваме това като заобиколен ход и дадем детето на бащата, обяснява дядото. И второ, самият той смята, че
бащата няма морално право да вземе сина си
Има няколко грешки, които не мога да му простя, казва Демиров. Навремето той е бил успешен педагог химик, все още пази топлите признания на учениците си, но признава, че не е успял да възпита както трябва единственото си дете Димитър.
Не мога да му простя, че заряза учението си в университета, (учеше химия) и се отдаде на спорта, разказва професорът. До 20-годишната си възраст Димитър не бил прочел нито една книга. "Свърза се с лоша компания, техните ценности бяха секс и жени. Започна да вярва, че може всичко да постигне в живота по лекия начин", казва още Демиров.
Второто нещо, което не мога да му простя, е, че така лекомислено разруши брака си, обяснява дядото. Той и с една дума не упреква бившата си снаха, майката на Гошко. Упреква сина си, защото той си позволявал да я унижава, като водел любовницата си при детето и нея. Никоя жена не прощава това, казва 80-годишният човек.
Накрая и двете жени му отмъстиха
- едната, като направи така, че да му забранят да вижда сина си, а другата, като го заряза, защото разбра, че след като не уважава съпругата и детето си, как би уважавал нея.
Трето нещо, което не мога да му простя и за което много ме боли, е, че синът ми не се интересува от Гошко, не дава и лев за него, обяснява Демиров. Всички дела в Италия за връщането на детето той е водил със свои средства. В момента търси 1000 евро заем от приятели, за да плати таксата за Италианския лицей в Горна баня, където се кани да запише внучето си.
---------
Всъщност историята на Гошко е достойна за роман или сценарий.
Малко след развода на родителите му майката решава да замине за Италия с детето, където да търси късмета си. Бащата подписва, че е съгласен 7-годишният Гошко да напусне България. Според дядото майката отишла в Италия, за да се лекува от рак. Грешка било, че тръгнали само с 500 долара. Живели са в невероятна мизерия там, признава Демиров. В същото време болестта на майката се усложнява, тя прекарва 6-7 операции на дебелото черво, през повечето време е под наркоза заради ужасните болки. Разбирам, че болките, а и фактът, че Димитър не се интересува от нея и детето са я озлобили и тя е подала декларация-заявление до съда с обвиненията към бащата, казва Демиров-старши. Декларацията е подадена на 31 юли 2000 г. Съдът за малолетни в Триест постановил синът й да бъде предоставен за грижи на общината в Триест и забранил извеждането на детето от страната, докато приключат следствените действия срещу бащата. Детето също свидетелствало за сексуален контакт с бащата преди години. На тези работи не вярвам - казва дядото, - това, че бащата целунал по дупето детето, когато било на 3 годинки е несериозно, всички целуват бебетата си.
На 4 септември майката поискала от съда детето да бъде предоставено под попечителството на баба му по майчина линия и изпратено в Туркменистан, където тя живее. По предложение на социалните служби в Триест детето е предоставено временно за отглеждане на Мария Петеу до заминаването му за Туркменистан. Майката умира на 11 септември 2001 г. На 25 септември 2001 г. прокурорът дал положително становище за това детето да отиде при баба си в Туркменистан. Два дни по-късно бащата отхвърля пред съда в Триест обвиненията на съпругата си и настоява да вземе Гошко със себе си в САЩ. Като компромисен вариант предлага детето да бъде дадено на баща му Георги Демиров в София за отглеждане. На 28 ноември обаче съдът за малолетни потвърждава решението си, че детето остава за отглеждане при Мария Петеу. На 31 декември решението е обжалвано пред апелативния съд в Триест. В Италия обаче, както и в някои други страни има тази особеност, че решенията на съда за малолетни не могат да бъдат отменени от друг съд. Следва много активна намеса от страна на българската страна, за да бъде върнат Гошко в България. На 21 март 2002 г. Софийски градски съд постанови детето да бъде поверено на дядо му проф. Георги Демиров. Апелативният съд в Триест разглежда решението на СГС на три свои заседания, но използва процедурни хватки за да задържи детето. Позовава се на клауза, според която не се допуска изпълнение на чуждестранно решение, когато пред италианския съд има висящ процес по същия спор. Дядото дори убол с карфица пръста си и казал на съдията: "Господин съдия, тази кръв тече във вените на моя внук, а не кръвта на Мария Петеу, върнете ми го!"
----------
Детето става жертва на взаимни обвинения между попечителката и роднините му. От една страна, името на Мария Петеу е замесено в канал за износ на деца от Русия, от друга страна, Гошко е обработван да мисли за България като за мръсно и ужасно място. Детето вече започва да забравя българския език. Битката се ожесточава, защото за него Мария Петеу получава около 1000 евро на месец, които не иска да загуби. Връщането му става възможно едва след като въпросът беше поставен на политическа основа. С три вербални ноти посолството ни в Италия постави пред тяхното Външно въпросът за връщането на българчето. Със случая беше ангажиран дори премиерът Силвио Берлускони. В сряда външният министър Паси специално благодари за намесата на своя италиански колега Франко Фратини. Детето беше предадено на дядо му на 27 февруари. Бяха много точни - дойдоха с попечителката му точно в 9 часа в общината, разказва Георги Демиров.
Докато разговаряме с дядото, малкият Гошко прави всичко възможно, за да привлече вниманието ни. Иска да ми покаже рисунките си, касетите с италиански хумор, които си е донесло от Италия, SMS-те, които получи междувременно. Рисунките му са невероятно мъдри. "Каквото и да говорим за леля Марджи, тя се е грижела добре за детето, научила го е на дисциплина и му е създала вкус към рисуването", казва дядото. Една от рисунките спира погледа ми. Ден и нощ, слънце и луна, доброто и злото в света. И една ракета, която се връща от космоса, но още не се приземила. Не е ясно къде точно ще се приземи - дали в Триест или в София. "Не мога да ти подаря тази рисунка, защото трябва да я покажа в училището", обяснява ми Гошко. Той ту ми разказва за любимото си куче Гибли и за котката си в Триест, ту ми обяснява, че мечтае дядо му да го научи да свири като него на цигулка и да готви така добре. Двамата мъже шетат заедно в кухнята. Докато Гошко реже хляба, дядото приготви вкусна супа от карфиол за вечеря.
На масата има огромна тетрадка с над 500 рецепти
Мисля, че ще ни стигнат парите, на месец докарвам около 300-400 лева, защото давам частни уроци на кандидат-студенти. Ще дам и другото жилище под наем, обяснява проф. Демиров. Той иска да създаде комфорт за внучето си, което повтаря като папагалче, че е златният принц на дядо. В къщата всичко е овехтяло - мебелите, книгите (над 500 тома), килимите. Гошко гаси лампите и си свети със свещ - когато играе на лаптопа си или когато просто си мисли самотно за децата в Триест. За да му е по-топло и по-уютно тук.
|
|