Няма никакви изгледи България да стане икономически тигър и на този фон бързото нарастване на бюджетните разходи и на държавния дълг е много тревожно. Това обявиха от Института за икономически изследвания при БАН.

Учените, които вчера представиха годишния си доклад за 2016 г., разкритикуваха финансовата политика на правителство по всички фронтове - от лошото прогнозиране на бюджета до растящите разходи на правителството, "складирането" на заеми във фискалния резерв и непрозрачното им харчене. Тяхната прогноза е, че след 3% за 2015 г. тази година икономиката ни с мъка ще постигне 2% ръст, а липсата на подходящи хора за свободните работни места ще е хроничен и тежък проблем, който ще пречи на бизнеса. Експертите от БАН на практика разбиват на пух и прах оптимизма на премиера Бойко Борисов, който "заръча" 4% ръст на БВП за 2016 г.

В началото на 2013 г. държавният дълг е само около 15% от БВП, в края на 2015 г. вече е над 26%, а в края на 2018 г. ще надхвърли 30% от БВП и точно тази висока скорост на нарастване притеснява икономистите наред с неизвестните около изразходването на новите заеми. След като няма заявени големи инфраструктурни проекти, които да се финансират с тези пари, излиза, че ще се запълват текущи дупки в бюджета. Разбира се, част от новите задължения са за плащане на стари, но въпросът е докога ще продължава това превъртане, това затъване в заеми. Има логика държавата да тегли кредити, ако с тях ще стимулира икономиката, която на свой ред ще заработва достатъчно приходи за бюджета. Но "ако няма изпреварващо икономическо развитие, новите задължения водят само до финансово заробване", се подчертава в доклада.

Ако правителството продължи по този път, ще доведе българската икономика до състояние, в което дългът ще стане неконтролируем, а неговото обслужване - невъзможно, коментира доц. Григор Сарийски. "При запазване на тенденциите от изтеклите две години за един обозрим период от 5-7 г. може да се предположи, че неблагоприятният сценарий е повече от вероятен", посочи финансистът.

Сарийски припомни, че в много международни изследвания България е пример за лошо, неефективно харчене на държавните средства. В класацията на Световния икономически форум например страната ни е малко преди стотното място заради голямото правителствено прахосничество.

По данни на МФ миналата година бюджетните разходи са достигали почти 35 млрд. лева, без това да е дало някакви значими ефекти, изтъкват икономистите от БАН. Най-лошото е, че разходите се увеличават по-бързо от икономиката и ако през 2007 г. са били само 34.9% от БВП, през миналата година те вече са 40.1%.

От БАН разкритикуваха и порочната структура на харчовете. България е шампион на ЕС с най-голям дял на разходите за вътрешен ред и сигурност, а не виждаме особени успехи в борбата с престъпността, посочи доц. Виктор Йоцов. По данни на Евростат у нас разходите за полицията и спецслужбите са близо 2.8% от БВП при средно 1.8% за ЕС. В същото време "квотите" за социални политики, образование, здравеопазване като част от бюджетните разходи у нас са рекордно ниски на фона на другите страни членки.



ЕДНО КЪМ ЕДНО ОТ ДОКЛАДА



В България за обществен ред и сигурност се реализират едни от най-високите разходи - 2.8% от БВП при средно 1.8% от БВП за ЕС. Разходите за здравеопазване в относително изражение са значително по-ниски в България (5.5% от БВП), отколкото в ЕС (7.2% от БВП). От държавите в ЕС единствено в Кипър, Латвия и Румъния делът на тези разходи е по-нисък, отколкото в България. Това обаче не може да бъде оправдание за качеството на здравните услуги, тъй като в Швейцария, която е с по-добре развита здравна система от България, държавните разходи за тази функция са едва около 2% от БВП. Разходите за образование, свързани с потенциала за растеж на икономиката, представляват 4% от БВП при средно 5% от БВП за ЕС, като единствено в Румъния са по-ниски, отколкото в България. Социалните разходи в България представляват 13.4% от БВП, а в ЕС средният им размер е 19.5% от БВП. Те варират в широк диапазон - от 11.4% от БВП в Литва до 25% от БВП във Финландия. В България проблемите са свързани с ниския размер на пенсиите, ранното пенсиониране на хора от определени професии, големия брой пенсии за нетрудоспособност, недостатъчните приходи от осигуровки за финансиране на съществуващите пенсии. Тенденцията е разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи да нарастват всяка година независимо от икономическата конюнктура. В резултат техният дял в общите разходи нараства, а делът им в БВП се повишава с повече от 3 процентни пункта през периода 2007 - 2015 г.