Министерството на отбраната окончателно се е отказало от връщането на наборната военна служба. "Анализ на МО показва, че отбранителната способност на армията няма да се повиши, връщането на казармата е икономически неизгодно", заяви съветникът на военния министър ген. Атанас Запрянов пред "Дарик".

Анализът бе дело на специална комисия, назначена от министър Николай Ненчев в края на февруари. Това стана, след като депутати от Патриотичния фронт настояха да се върне наборната служба. Идеята стана особено примамлива за националистическите формации, които индиректно я обвързаха със справяне с опасността от наплив на нелегални мигранти. От МО пък лансираха промени в Закона за резерва, с които предложиха всички български граждани между 18 и 32 г. да се водят на военен отчет, за да е ясно на кого може да се разчита в случай на война. Още тогава обаче се разбра, че тези идеи са повече в сферата на популизма. Бюджетът няма пари да издържа едновременно професионална и наборна армия. В момента бюджетът на МО е около 1 млрд. лв. и той едва стига за заплати и незначителни капиталови разходи. Връщането на казармата би означавало да се отпуснат още няколкостотин милиона лева.

Министерството на Ненчев се е отказало и от плановете си за военния отчет на младежите, които са навършили пълнолетие. За да се избегнат спекулации, този текст отпада от проектозакона за резерва на въоръжените сили. "На военен отчет ще се водят всички български граждани, които имат военна подготовка - двете категории доброволни резервисти и втората категория - запасните. Всички останали български граждани, които нямат военна подготовка, не се счита, че се водят на военен отчет. Този запис отпадна, за да се избегнат всякакви спекулации и инсинуации около задълженията по военния отчет на българските граждани", обясни Запрянов.

Въпреки спирането на съкращенията в армията войската продължава да се топи, а задачите й се увеличават. Причината са постоянното напускане на военнослужещи, липсата на желаещи да станат войници, както и неспособността на МО да отдели повече средства за попълване на свободните места. Така армията, вместо да бъде 37 хил. души, какъвто е определеният минимум, реално е около 30 хил. души. Ако не бъдат взети спешни мерки, в края на годината най-вероятно ще приближи критичният минимум от 27 хил. души, което според военните ще й попречи да изпълнява задачите си.

Според доклада за състоянието на отбраната през 2015 г., за да изпълняват възложените им задачи, въоръжените сили трябва да са с обща численост не по-малко от 37 000 и не повече от 40 000. Данните на МО обаче показват съвсем друго. "Системното и недостатъчно ресурсно осигуряване на въоръжените сили през последното десетилетие оказа преки и косвени последици върху мотивацията на личния състав за служба в армията и доведе до силно напрежение и чувство за несигурност. Сериозни демотивиращи фактори са дефицитът на вяра, че очертаната неблагоприятна ситуация ще се промени, и усещането за липса на перспектива за професионално развитие на военнослужещите. В резултат на всичко това в края на 2015 г. текущият некомплект военнослужещи достигна до 19%", признава пред списание "НАТО и България" военният министър Николай Ненчев. Това означава, че липсват над 7000 души, за да се покрие поставеният минимум за нормално функциониране на армията. В някои формирования вече недостигът на кадри е минал критичните 20%.

Решаването на проблема със сигурност няма да стане чрез увеличаване на заплатите на военните, както поиска Ненчев. Преди дни той заяви, че ще предложи заплата от 2500 лв., но Запрянов даде да се разбере, че това едва ли е възможно. В момента войниците взимат 600 лв. "Цифрата 2500 мисля, че е казана условно и емоционално. Около 600 лв. е началната заплата на войник сега. Държавата е на пазара на труда. Трябва да предложи атрактивни условия, за да дойдат хората да служат в армията. Заплата от 600 лв. очевидно не е достатъчна и Министерството на отбраната ще има предложение за увеличение на тези заплати в разумни размери", коментира и ген. Запрянов.