Ако има нещо, в което родните законодатели наистина ги бива (освен лобирането и себеуреждането), това е да оплескват работата, която вършат. Най-пресният пример е ремонтът на Изборния кодекс, който месеци наред поглъща политическата енергия и публичното внимание само за да произведе една ужасяващо зле скърпена нормативна конструкция. Едва ли някой иска да си спомня и промените в конституцията заради съдебната реформа, които изядоха политическата 2015 г., оставяйки единствено възгорчивия вкус от "историческия компромис". И още преди да ни е минало главоболието от тези неприятни изживявания, на хоризонта вече се задава т.нар. закон за бурките, който



отсега предвещава поредната издънка



Всичко тръгна от главния прокурор Сотир Цацаров, който, волно или не, даде на политиците повод да наченат поредната си игричка. В началото на април той заяви, че религията не може да се използва за политически цели и затова трябва да се ограничи носенето на определени облекла на публични места. Коментарът му се поде от медии и анализатори, реагира дори правителството - вицепремиерът и образователен министър Меглена Кунева заговори, че трябва да се съчетаят "безопасност и интеграция". Не отне много време на политиците да надушат, че "има келепир в тая работа". Първи се усети кметът на Пазарджик Тодор Попов, чийто град вече три години се тресе заради т.нар. дело за радикален ислям. Не мина и месец от изказването на Цацаров и Пазарджик осъмна като първата община у нас със забрана да се носи "облекло и/или аксесоари, които прикриват лицето и пречат на идентификацията му". Инициативата се разпространи със скоростта на горски пожар - сходни предложения се направиха в София, Пловдив, Варна, Шумен, Хасково и др., приеха се в Стара Загора, Сливен и Бургас. Навсякъде основната движеща сила бяха общинари от Патриотичния фронт. Натрупали самочувствие покрай нарасналата им тежест в управляващата коалиция в парламента, националистите решиха да сложат точка на въпроса, като наложат национална забрана посредством споменатия специален закон. А ГЕРБ, която пази фронта като рохко яйце, не смее на нищо да възрази.

Всъщност това рано или късно щеше да се случи. Трендът в светска Европа е такъв - след поредицата от атентати във Франция и Белгия



на Стария континент стават все по-малко либерални



към външните прояви на религиозния фундаментализъм. А бурката се превърна в символ на незачитане и дори враждебност към европейските ценности. Париж и Брюксел отдавна наложиха забрани, частични ограничителни мерки има в Италия, Германия, Швейцария, Испания и др. Връщане назад няма, само рестрикциите ще нарастват. Балканите също не изостават - през 2009 г. в Косово забраниха забрадките в училищата, от февруари т.г. в Босна и Херцеговина не е позволено да се носи хиджаб в съдебните институции. Там вече добре осъзнават колко реални са рисковете от религиозния екстремизъм. От Косово, на хвърлей разстояние от България, към "Ислямска държава" са поели най-много хора на глава от населението в цяла Европа. Наскоро авторитетният "Ню Йорк Таймс" описа цялата схема. В началото на века от една близкоизточна петролна монархия започват да пристигат хора с милиони евро в джобовете и нови, нечувани досега интерпретации на исляма в книгите си. Възстановяват изгорените от сръбските милиции джамии и почват да привличат хората с помощи, езикови и компютърни курсове. Стига само да слушат проповедите (за върховенство на Шериата и насилствен джихад), а жените да носят покривала. Умерените имами се "превъзпитават" със заплахи или направо с физическо насилие. А през 2011 г., когато започва войната в Сирия, натам поемат и първите косовски джихадисти. Така се започва - с пари, бурки и проповеди, докато се стигне до религиозен тероризъм. И аргументи като "у нас бурки няма" или "тук такова нещо не може да се случи" означава просто да си затворим очите за проблема.

Работата е там, че, както винаги, в България



всичко се подхваща откъм погрешния край



Дали въобще щеше да се стигне до това да се обсъжда цял проектозакон в парламента, ако не беше изказването на Цацаров и обществената и политическата реакция след това? Да, ние знаем, че бурките са предзнаменование за проблем. Но какво всъщност знаем за самия проблем? Колко хора у нас изповядват радикални версии на исляма, в кои общини са съсредоточени, получават ли финансова помощ от чужбина, съпътства ли се това от призиви към войнстващ джихадизъм - това бяха въпроси, на които на обсъжданията в парламентарните комисии никой не даде категорични отговори. Всичко се върши набързо, без анализи, без много мислене. А самият законопроект изглежда така, все едно е писан на гърба на кутия цигари в нечия обедна почивка. Това пролича дори в плахите критики от страна на компетентните институции. Например от МВР внимателно напомниха на (правно некомпетентните) вносители, че у нас няма легален термин "мигрант" и очевидно забраната не може да се използва срещу такива хора, както искат националистите. И посъветваха пределно широкият кръг на лицата, по отношение на които ще се прилага бъдещият закон, "да се прецизира". Юридическата неизпипаност на проектозакона личи и в преповтарянето на разпоредби от други закони. От ПФ и поддръжниците им в ГЕРБ казват, че забраната ще се прилага и спрямо футболните хулигани. Но Законът за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия съдържа текст, който императивно не позволява на феновете да се маскират така, че да не могат да бъдат разпознати.



Незнайно кой патриотично настроен юридически ум



е решил, че забраната трябва да важи за "гражданите, населяващи територията на РБ", което комай включва всеки с паспорт у нас, бил той български гражданин или не. Да не говорим, че в рамките на закона могат да попаднат дори забрадките на бабите на село.

Въобще цялата акция е по-скоро опит на националистите да капитализират изгодната си политическа позиция, а ГЕРБ им угажда, без много-много да мисли. Съвсем като при гласуването на поправките на Изборния кодекс. Само дето този път дори опозицията не надига глас, било защото споделя смисъла на проектозакона, било защото се страхува, че по този въпрос може да не получи подкрепа от обществото. Всички най-важни въпроси - защо се прави това, сега ли беше подходящият момент, какъв ефект ще има - останаха без отговор. И така се роди поредното законодателно недоразумение.