От 1 юни, по решение на Столичния общински съвет (СОС), еднократният билет за градски транспорт в София поскъпна с цели 60% - от 1 лев на 1.60. Новата цена тръгна напук на оспорването й от общински съветници, напук на протестите и напук на заведените съдебни искове срещу решението на общинарите. В първите два дни стана ясно, че хаосът е пълен, че така нареченият Център за градска мобилност не е организирал промяната, че тя създава неудобства, най-вече на хората, които не ползват редовно градски транспорт или идват от провинцията, или са примерно чужди туристи. Повишението бе направено и без някой да е видял смислена или поне каквато и да било финансова обосновка. И понеже новата цена бе наложена на принципа "Защото така", можеше да не е с 60 ст., а примерно с 69 стотинки. Все едно - гражданите така и така са прецакани.

Ведомството на кмета Йорданка Фандъкова се скъса да пуска реклами да си купуваме карти. Както и да обяснява, че картите са много изгодни и за тях повишение няма. Това е така, за редовно пътуващите. Но за другите е наказание. Общината свенливо пропуска да рекламира, че градският транспорт в много големи части от столицата е рехав, ако изобщо го има, неудобен, без връзка с основни направления. И че това е една от основните причини много хора да продължават да използват личните си автомобили в града. Впрочем, в първите дни на юни задръстванията станаха по-големи и това далеч не е само заради ремонтите, те си вървяха и преди. Не е и заради края на учебната година и разкарването на децата по баби и дядовци. И не е заради вечните оправдания, че хиляди коли от провинцията всеки ден пристигат в София.



Заради скапаната организация на обществения транспорт е



Но ето и по-добри примери. Настанявам се в хотел в голям европейски град, финансов и туристически център, седалище на куп международни организации. На рецепцията веднага ми предлагат и издават безплатна поименна карта за градския транспорт, за времето на престоя, но не повече от 5 дни. Важи за автобуси, тролеи, трамваи, както и за железопътния транспорт в рамките на града. А, и за едни оранжеви корабчета, също част от градската транспортна мрежа, които плават по 4-5 трасета през езерото. Целта е автомобилът ми да си седи на обществения паркинг и да не се мотае по улиците. Градът е Женева, Швейцария.

Столица на европейска държава. На рецепцията в хотела, в покрайнините на града, ми издават електронна карта срещу депозит от 2 евро, които ще ми върнат, с определен брой пътувания. Важи за цялата мрежа. Градът е Любляна, Словения.

Планински курорт във Френските Алпи. На рецепцията ми предлагат и издават безплатна поименна карта за обществения транспорт - автобуси и влакчета, за останалите населени места в долината. Автомобилът не мърда от гаража. Градчето е Шамони, Франция.

Семеен хотел. Собствениците внимателно ми обясняват схемата на градския транспорт. Билетите са за определено време на пътуване. Съветват ме да си ги купувам от местния киоск, има го на всяка спирка, защото е по-евтино, отколкото да ми ги продаде шофьорът. Градът е Дубровник, Хърватска.

Мога да изброя още немалко градове и столици в Европа. Буквално на всяка спирка на обществения транспорт там има автомат, от който да си купиш билет с дебитна или кредитна карта. Приема, разбира се, и кеш, но пък връща ресто, ако нямаш дребни.

Безплатните карти са само пример за отношение към хората, които идват в града ти за по-дълго време. Въпросът за хората, които живеят в даден град, е как общественият транспорт да им бъде удобен.



Дори не говоря за "изгоден"



От 30 май например съм наясно, че на 2 юни ще ми се наложи да отида на работа с градския транспорт. Затова акуратно събирам стотинки, които почват да ми продънват джоба и внимавам да имам точно. Ще ходя с модерно превозно средство, в което има автомат за билети, но той не връща ресто. Не ми се гледа намусената физиономия на ватмана или на ватманката и се моля автоматът да работи, защото често се случва да излезе от строя.

Ето това е онази тънка разлика, която прави смешни всякакви аргументи и оправдания на столичните общинари. В целия ми квартал, в рамките на до половин час ходене пеша няма нито един пункт за продажба на билети или на карти. От повече от десетилетие съм си наложил да избягвам да ходя с автомобил в центъра на София. При сегашните цени на билета, когато ми се налага, ми е изгодна дневната карта за цялата мрежа. За да си купя тази карта ми трябва билет, с който да стигна до съответното гише на Центъра за градска мобилност, или градска неподвижност, наричайте го както ви се иска. А какво да направи човек, който идва с кола от провинцията?



Това дори не е Параграф 22



Направо си е Параграф 69. Да не говорим за изнервените опашки от хора, които искаха да си сменят старите билетчета или талони. За неразборията около предплатените карти за брой пътувания, които могат да се презаверят на определени пунктове.

Общината все пак успя в рекета си повече хора да си купят карти. Пак след дълго и нервно чакане. Но нали на тези хора все ще им се наложи да пътуват и в друга посока освен всекидневната - до работа или до училище?

Най-скандалното с новата цена на билета за градски транспорт обаче е, че никой няма представа дали от нея ще дойдат повече приходи. Защото може да се окаже, че те ще намалеят. Не знаем къде вечно губещият Център за градска мобилност ще прахоса допълнителните пари. Мъгла пълна, тъмна и непрозрачна.

Само една светлина се появи - премиерът Бойко Борисов, той е бивш кмет на София, се втурна да защитава наследничката си Йорданка Фандъкова и да обяснява как старите икаруси, дето му били набори, изчезнали и всичко в градския транспорт било ново.



Това е нахално невярно



Из столицата и най-вече по периферните линии продължават да бродят автобуси и трамваи, които отдавна би трябвало да са бракувани. Новите трамваи, тролеи и автобуси не са платени изцяло с пари от общинския бюджет. Те идваха от проекти по европрограмите и финансовото натоварване на общината за тях е минимално. Колко от тези проекти бяха реализирани без скандал или без обжалване, е отделен въпрос. Дали тези пари нямаше да се използват по-ефективно другаде - няма кой да каже. Борисов се умилява с колко пари държавата дотирала градския транспорт на София. Споменава за 90 милиона лева. Но пропуска да каже, че това са законови доплащания за преференции за пътуване на определени категории хора, сред които и множество държавни служители. И че ги получава всяка община. И че те нямат нищо общо с цената на билета. Но имат общо с традиционното пълно безхаберие и с арогантното пренебрежение на общината към гражданите и към посетителите на столицата. То не може да се премахне само с оптимистични обещания за светло бъдеще.