Средната продължителност на един общински проект с финансиране от европейските програми е около 31 месеца, т.е. почти 3 години. "Основните причини за това са тромавите процедури по възлагането и обжалването им, некачествената техническа документация, водеща до множество изменения в предварително планираните строителни работи, недостатъчният капацитет на някои от изпълнителите". Това посочват от националното сдружение на общините в свой анализ на първия програмен период от 2007 до 2013 г.

От сдружението посочват куриозни случаи за проекти по програмата за околна среда, които се изпълняват цели 80 месеца, или 7 години. За програмата за селските райони срокът за изпълнение е 68 месеца.

Към края на 2015 г. приключилите и окончателно разплатените проекти са 3891 на стойност 4.3 млрд. лв. Това е едва 58% от договорените средства. "Това може да бъде обяснено с инфраструктурните проекти на голяма стойност в рамките на две от програмите - "Околна среда" и "Регионално развитие", по които разплащания към общините от управляващите органи се очаква и през 2016 г.", пише в документа.

И този анализ отбелязва фрапантните разлики между привлечените средства в различните общини. Някои общини са "спечелили" по 5500 лв. на човек от оперативните програми, а други по 70 лв. Средно за всички общини се падат по около 1100 лв. от еврофондовете на жител. Разбивка по общини няма, но според данните в ИСУУН в Югозападния регион са съсредоточени най-много средства - 2.4 млрд. лв., а в Северозападния - под 1 млрд. лв. Около 1 млрд. лв. са и средствата за Северния централен район.

Анализът посочва, че общините стават все по-зависими от държавния бюджет, имат ниска събираемост на данъците, въпреки че имат ниски или около средните ставки на най-масовите данъци (върху имотите и върху превозните средства), а в 1/3 от тях задълженията растат. Преди дни от анализ на финансовото министерство стана ясно, че 36 общини са на практика във фалит и те ще трябва задължително да изготвят план за финансовото си оздравяване в рамките на 3 години.

Макар собствените приходи на местните власти да са се увеличили с 4% спрямо 2014 г., все още над половината от разходите им се финансират с държавни средства, показват данните на сдружението. В 87 общини приходите намаляват, а в 13 от тях спадът е над 30%, предимно малки общини. В 117-те общини, където се отчита ръст на собствените приходи, той се дължи най-вече на имуществените данъци и на неданъчните приходи - като приходи от продажби и такса битови отпадъци. Приходите от местни данъци са 757 млн. лв., като Столичната община формира 34% от данъчните приходи на всички. 75% от общия дълг се държи от 20 общини, а дългът на Столичната община заема 45% от общия размер на общинския дълг.