Фондът за гарантиране на влоговете получи зелена светлина да изтегли два заема от международни банкови институции на обща стойност 1.,2 млрд. лв. Парламентът вчера одобри споразумения със Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, с които България дава държавни гаранции за поемането на два заема от по 300 млн. евро. Самите заеми ще се сключат между Фонда за гарантиране на влоговете и финансовите институции и държавата ще отговаря по тях само ако фондът не е в състояние да ги обслужва. Ратифицирането на споразуменията породи сериозна дискусия в парламента, но много от въпросите на опозицията останаха без отговор.

Както "Сега" писа, заемите се взимат при различни условия. Заемът от 300 млн. евро от Световната банка ще се усвоява в зависимост от изпълнението на определени изисквания. Едно от тях е фондът да си върне от фалиралата КТБ поне 400 млн. лв. Главниците по този заем ще се плащат от 2022 до 2026 година. Целта на кредита е да захрани фонда, който бе изпразнен след кризата с КТБ и в момента разполага с малко под 500 млн. лв. Заемът от ЕБВР ще се тегли на максимум 3 транша, като е допустимо фондът да използва цялата сума за предсрочно покриване на получения от държавния бюджет заем от 1.7 млрд. лв. заради кризата с КТБ.

Липсата на яснота възможно ли е фондът да бъде захранен по алтернативен път, без да се теглят заеми, бе основна критика срещу вносителите. "Ние създадохме законова възможност фондът да тегли заеми, но на това не следва да се гледа като на една от поредните, а като на една от последните възможности. Нямаме информация какви средства събра фондът, колко от парите, платени след краха на КТБ, очаква, че ще може да си върне. Има и други алтернативи за захранване на фонда - с извънредни вноски от банките. Основният ангажимент по поддържане на фонда е тяхно задължение, а не на държавата", коментира Янаки Стоилов от БСП. Сходни критики отправи и Радан Кънев от ДСБ.

Спорове предизвика и липсата на яснота каква част от новите заеми ще се използва за връщане на вече взетия от държавата заем от 1.7 млрд. лв. "В мотивите се изтъкват противоречиви цели - хем се твърди, че заемите се взимат, за да се укрепи фондът, хем се казва, че част от парите ще се използват, за да се връщат на бюджета. Какво се оказва - от нас се иска с нашите пари да гарантираме, че ще си получим нашите пари. Колко пари ще върне фондът и кога", изтъкна Румен Гечев от БСП. Той на няколко пъти повтори, че в договорите държавата не се явява просто поръчител, а е със статут на основен длъжник редом с фонда.

"Бюджетът няма да плати нито 1 лев за тези заеми. В момента одобряваме държавни гаранции, а не заеми", каза финансовият министър Владислав Горанов. Той обяви, че във фонда в момента има малко под 500 млн. лв., докато общият размер на гарантираните депозити е 46 млрд. лв. Горанов изтъкна, че даването на държавни гаранции само намалява лихвите - до малко над 1%, а рискът фондът да не може да обслужва бъдещите плащания е пренебрежим. "Не е в интерес на обществото безотговорното отношение към гарантиране на влоговете", допълни Горанов. С гласове и на ДПС гаранционните споразумения бяха одобрени. Шефът на управителния съвет на фонда Радослав Миленков така и не взе думата въпреки многото въпроси към него.