В края на изпитния маратон в средното образование вероятно всеки ще се съгласи, че тази година драмата беше прекомерна. Първо бяха "умните" датчици и прочие мерки срещу преписвачите, с които зам. просветният министър Диян Стаматов и неговата шефка Меглена Кунева изживяха няколко звездни мига в ролята на агент 007. После дойде шокът с двойките на изпитите след седми клас, последван от също толкова трагични резултати на матурите. В опитите си да държи високо знамето на позитивизма, министерството не успя да се справи и с един съвсем излишен скандал със статистиката на слабите оценки след седми клас, след който остана впечатление, че при резултатите няма нищо сигурно и окончателно.

Покрай големите драми обаче родители, деца и оценители преживяха още не малко напрежение с изпитите след седми клас. Защо тихомълком беше подменен верният отговор на 14-и въпрос по литература? Какво да се прави с грешката в условието на 20-а задача по математика? Голяма грешка ли е голямата буква на баба Илийца? На тези въпроси МОН предпочете да не отговаря, оставяйки баталиите на ниво родители и оценители. Какво остана без отговор?

--------------

Български език и литература



Смененият ключ на въпрос №14



На следващия ден след изпита по български език и литература просветното министерство смени ключа с верните отговори. Променен е правилният отговор на въпрос №14: "Преобразувайте глаголните форми в изречението в преизказни глаголни форми". Първоначално отговорите са: "се съхранила", "се разчупвал", се режел". Към момента има нов ключ с верните отговори, според който преизказната форма на първия глагол е: "се била съхранила". Информацията за поправката обикаля специализираните образователни сайтове и форуми от седмици. МОН обаче до този момент не е счело за необходимо да я коментира явно с надеждата да остане незабелязана.

Родители разказаха пред "Сега", че отговорът "се съхранила" не е приеман от проверителите и те са давали 0 точки за него. Открит остава въпросът редно ли е седмокласниците да бъдат санкционирани в случая, след като самото министерство е допуснало грешка в отговорите.



Подчертаната част или цялото изречение



Доста деца са се препънали и във въпрос №15: "Преобразувайте подчертаната част в подчинено изречение, като запазите смисъла и се съобразите с пунктуационните правила". Тук проверителите са давали 0 точки от възможни 3, ако детето е преобразувало правилно с всички пунктуационни знаци, но не е изписало изречението в цялост. Един от тях обясни пред "Сега", че това се счита за грешка, тъй като в случая е важно да се провери знае ли детето къде се поставя запетая. Защо обаче се санкционира следният отговор ", които изобразяват жито, грозде и различни домашни животни", след като в условието на задачата никъде не пише, че изречението трябва да се изпише в цялост? Тук школите се оказват най-малко две и явно това има голямо значение. Според помагалата на голямо издателство на учебници изречението трябва да се изпише в цялост. В книжка с пробни изпити на една от водещите школи за подготовка на ученици от София обаче в отговорите се дава само подчертаната част със съответната пунктуация. Излиза, че важно е не дали детето знае правилата, а при кого ходи на уроци. И един дребен наглед детайл - според участвали в изпитната кампания софтуерът на МОН бил настроен на този въпрос да приема или 0 точки, или 3. Средно положение няма. Така при вярно извършено преобразуване на подчертаната част оценителят приравнява отговора на пълно незнание.



Баба Илийца или Баба Меца



Друга често срещана грешка е баба Илийца да се пише с главно Б. И по този въпрос имаше доста спорове. "Героиня Баба Илийца с главно "Б" няма в разказа "Една българка" на Иван Вазов. Всички героини с главно Б са Баба Меца, Баба Яга и подобни, но такава точно нямаме в изпитното съдържание за 7-и клас", казва Станислав Георгиев, председател на комисията по проверка. Родители обаче поставят под съмнение редно ли е директно да се пишат 0 точки, след като, първо, не става дума за цяло изречение, а за отговори в табличен вид и, второ, въпросът очевидно проверява други знания.

-------------------

Математика



Известният математик проф. Сава Гроздев, подготвил много деца за олимпиади, твърди, че голяма част от въпросите по математика са некоректно зададени, като само при 2-3 задачи няма никакви проблеми. Според него именно на подобни дефекти в темата се дължат многото двойки на тазгодишния изпит. Ето някои посочени от него недостатъци в материал на Нова тв с уточнението, че проф. Гроздев и посочената като авторка на темата по математика Мадлен Христова са не просто колеги, но и конкуренти, тъй като и двамата подготвят или са подготвяли отбори за олимпиади по математика:

- В първата задача от учениците се иска да изберат на кой от посочените отговори е тъждествено равен изразът "х + 1/4". Верният отговор в случая е "х + 0.25". "Проблемът е във формулировката. Един ученик, като види "х", и мисли за уравнение и вече се поражда съмнение. Задачата трябваше да е просто да се превърне обикновената дроб в десетична", коментира математикът. По думите му дори деца с отлични резултати са се затруднили с тази задача.

- Втората задача е да се избере на кое от произведенията, посочени в подточки а) 20.20, б) 20.30 (вярното) и т.н. е равна "разликата" 25.25 - 5.5. Тук проф. Гроздев коментира, че първата му реакция е била, че става въпрос за "25 цяло и 25 стотни". В следващия момент обаче схванал условието. Според него в случая е било по-уместно да се каже простото "Пресметнете стойността", за да не се объркват децата, тъй като в последваща задача "разликата" от този въпрос се превръща в "израз".

- Задача №20 е с грешка в условието. В него пише, че диаграмата представя хипотенузите на 8 правоъгълни триъгълника с катети "a" cm и "b" cm. В същото време обаче в нея са отбелязани само 7 отсечки, които са хипотенузи, т.е. правоъгълните триъгълници са седем, а не осем. И други математици потвърждават, че условието в задачата е подвеждащо особено за един седмокласник. От МОН пък се оправдаха, че задачата не е сбъркана, тя е решима и правилният отговор не се влияе от броя на триъгълниците.



И ОЩЕ



Кандидат-гимназисти разказаха за отнети точки за "стилови неточности" в преразказа. Като стилова неточност е зачетено това, че ученикът написал "момчето изохка" - проверяващият е отбелязал като стилова неточност това, че ученикът не е дописал от какво е изохкало момчето, защото имало разлика дали е от болка или от обида. Друга несправедлива според детето забележка е, че е санкционирано с точка за това, че е започнало нов ред, без текстът да е "нов момент", а според съдържанието в разказа на Михаил Вешим безспорно ставало дума за следващ момент от повествованието.

Любопитен случай разказват родители, поискали да прегледат работата на детето си. То било наказано с няколко точки на преразказа, защото той не изглеждал добре графично - детето не пренасяло думи, от което проверяващите си извадили извода, че има проблем с това.

Сериозен проблем на много от седмокласниците на изпита по математика пък е, че са получили чернови само за втория модул. Така при липса на място за упражнение се е стигнало до объркване в извеждането на задачата и грешки. Проблем имаше и с липсата на достатъчно листи за преразказа - квестори отказваха да дадат допълнително над определените страници. Така някои деца писали последните си изречения почти до ръба на листа, а при запечатването на работата в плика квесторите ги уплашили, че това може да се зачете като знак за проверяващи и целият тест да се анулира.

Над тези детайли без коментар от МОН остават големите теми - има ли корупция при изготвянето на темите? Обективно или субективно се оценяват децата? Но за тези въпроси, уви, "умни" датчици не е толкова лесно да се намерят.