В България има поне 20 спестовни/взаимноспомагателни каси. Две от тях - в Дупница и Сливен - гръмнаха наскоро като класически финансови пирамиди. Те са продавали дялове на хора срещу обещания за 14 - 25% годишна доходност, изплащали са лихвата няколко години с част от внесените пари и накрая собствениците хлопнали мандалото, изчезвайки с останалите пари. Вложилите парите си там днес нямат рационално обяснение защо са повярвали на схемата, като изключим това, че жената на схемаджията била чаровна и убедителна. Още по-стряскащото е, че доста от хората наричат тези каси "банки", макар и да знаят, че не са банки. А най-лошото е, че някои от тях дори не знаят, че не са банки.

Големият урок от цялата история е, че човек не трябва да инвестира в нищо, което не разбира. И това не са мои думи - казал го е Уорън Бъфет. През целия си живот Бъфет никога не е инвестирал в компания, на чието управление не може да влияе. Това е и причината легендарният инвеститор почти никога да не е докосвал акции на технологични компании - просто са правили продукти, които той не е разбирал и вероятно дори не е използвал. Абсолютно същото важи и за тези взаимоспомагателни каси - разбирали ли са хората в какво инвестират? Не. Смятали ли са, че могат да управляват тези каси, ако им бяха директори? Със сигурност не. Значи не е било добра идея да инвестират в тях - според Уорън Бъфет, а той разбира от инвестиции.

Все пак нека да кажем какво точно са тези каси. Това са



част от кооперации, регистрирани по Закона за кооперациите.



В член 36 на закона се урежда, че по решение на общото събрание на кооперацията може да се образува взаимоспомагателна каса за нейните членове. Тя обаче може да извършва дейност единствено за членовете на кооперацията. Тоест например член на кооперацията може да даде заем на касата от 1000 лева, които същата каса да преотдаде на някой член на каквато лихва сметне за удачна. Или пък същата каса по някакъв начин (тук вече не е ясно доколко законно) може да оперира с капитала на кооперацията. По-интересното е, че алинея 3 от същия член казва, че с разрешение на БНБ и по условия и ред от специален закон може да извършва влогово-кредитна дейност. Поне доколкото знам, такъв закон изобщо не е внасян в Народното събрание. Уважавани български медии вече публикуваха материали, в които са се допитали неофициално до служители в БНБ и от там са им потвърдили, че не са издавали лицензи за влогово-кредитна дейност на тези каси и дори ги смятат за незаконни. Те не се регулират и от КФН. Влоговете им не се гарантират и от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ).

Доколкото видяхме от репортажите, измамените във финансовите пирамиди не са правили никакви депозити в касите. На тях са им продавани дялове от кооперацията, в която е функционирала взаимоспомагателна каса. Вероятно на някои от тях са давани и оферти да отдадат парите си като заем на самите каси/кооперации срещу доходност.



Собствениците на пирамидата са взимали тези пари,



слагали са ги в някоя банка и в продължение на няколко години от тях са връщали на собствениците някаква лихва, за да поддържат добър имидж и да "зарибяват" нови хора.

Въпреки че звучат просто, тези финансови пирамиди не са толкова прости за създаване и управление. Те се движат на ръба на закона, като в станалите досега публични казуси съм по-склонен да вярвам, че са напълно законни до момента, в който собственикът изчезва с парите в чужбина. Просто хората не е трябвало да дават парите си в такива схеми, които те не разбират и съответно не могат да преценят правилно дали са изгодни или не.

В крайна сметка нали затова съществуват и банките? Те са посредниците между хора със спестявания и хора, които имат нужда от пари, за да реализират инвестиционните си идеи, или които искат да купят на кредит кола, дом или да платят образованието на детето си. Банката като концепция е просто нещо - взима пари от вложители срещу лихва, оценява риска на искащите пари потенциални кредитополучатели и отпуска заеми на разумните предложения срещу по-висока лихва от тази, която плаща на спестителите. Поради това и влогът в банка се смята за един от най-нискорисковите избори за вложение на пари срещу доходност.

Търговските банки предлагат и други спестовни и инвестиционни инструменти. Например взаимни фондове - при тях вие давате парите си на търговската банка, избирате план, по който те да бъдат инвестирани (например в злато, в акции на технологични компании, в държавни ценни книжа, в портфейл от облигации на фирми или др.). Това не е депозит и поради това не се гарантира от ФГВБ, т.е. по-рисково е. Но пък отново е с относително проста и ясна концепция, като



можете да проследите парите си по всяко време.



Макар и да няма много общо с темата влагане на пари, не е зле да споменем и другата страна - кредитирането. Много от фирмите за т.нар. бързи кредити в началото също бяха с доста неясна структура, често дъщерни компании на заложни къщи, при които произходът на парите така и не става ясен. Днес нещата вече са доста изчистени - това са компании, които не събират пари от вложители, а отдават кредити директно от капитала си - т.е. от парите, които техните собственици са вкарали в тях. Тъй като тези заеми са много краткосрочни, без обезпечения и тъй като са с по-висок риск, съответно и лихвите на годишна база са по-високи от тези при банките. Почти всички от нашумелите проблеми при бързите кредити бяха причинени отново от незнание и непрочитане на договорите. Няколко неетични компании започнаха да предлагат по-ниски лихви по бързите кредити, но залагаха високи наказателни такси при просрочие. Потребителите пропускаха тези наказателни такси в договорите и след като закъснеят с някоя вноска, разбираха, че трябва да плащат стотици и дори хиляди левове отгоре. Разбира се, тези непропорционално високи такси



биха паднали в съда, ако потребителят си потърси правата,



но повечето хора просто не знаеха и за тази възможност.

Да завърша отново с простичката препоръка на Уорън Бъфет - не инвестирайте в нищо, което не разбирате. Ако не разбирате какво е взаимоспомагателна каса - не й давайте парите си. Ако не разбирате какво е инвестиционна банка - не й давайте парите си. Ако не разбирате от пазари на ценни метали, не влагайте парите си в злато. И така нататък. Да добавим към мъдростта на Бъфет и нещо още по-просто, което важи както за вложения, така и за взимането на кредити - четете си договорите до последната буква, без значение колко са ви скучни или колко убедителни и вдъхващи доверие са институциите или хората, които ви ги предлагат. Никой не е загубил пари от прекалено много четене. Но пък една от причините за всяка загуба на пари е прекалено малкото четене. И ако не сте сигурен, че разбирате всичко в предложения ви договор, консултирайте се с юрист или финансов експерт. Две глави, особено ако едната е на експерт в съответната област, мислят по-добре от една. Нали?