Още преди да бъдат изстреляни последните куршуми в малките часове в събота, бе ясно, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган няма да пропилее възможностите, откриващи му се от преврата. Каквито и плахи надежди да са имали във Вашингтон и в Европа, че той няма да извлече полза от гнева на турците към опита за преврат, те бързо се изпариха.

Само след няколко часа започнаха чистките в армията и в правосъдието. Месеци ще са нужни, за да се прецени какво ще означава това прочистване за бъдещето на Турция, но едно е ясно отсега - отношенията на Анкара със Запада станаха още по-сложни.

"Той имаше златна възможност да промени нещата. Вместо това той избра пътя на отмъщението и на разчистването на сметки. Това много ще затрудни западните му съюзници да го подкрепят", казва Джонатан Еял, директор в Британския институт "Роял Юнайтед сървисиз".

Ердоган има противоречия със Запада по доста теми напоследък - от атаките на Анкара срещу кюрдите до Сирия и бежанската криза. Това, което най-силно изостря отношението обаче, е все по-авторитарното управление на президента, особено ударите му срещу критичните медии и опозицията, което според мнозина означава, че Турция е тръгнала към пълна диктатура. Някои западни анализатори, както и официални лица прогнозират, че предотвратеният преврат ще се превърне в "подпалването на Райхстага" за Ердоган - препратка към палежа на германския парламент през 1933 г., което бе използвано от Хитлер като оправдание за орязване на гражданските свободи и начало на нацистката диктатура.

"Няма съмнение, че сме свидетели на консолидирането на нова форма на авторитарен режим с популистки привкус", пише Айше Каджъоглу, преподавател в университета Сабанджъ. "С удара срещу медиите, срещу академичните свободи, с арестите и увеличаващото се насилие в югоизточните провинции, гражданите на Турция претърпяха множество ограничения на основните си свободи през последните години. Опитът за преврат от 15 юли е последният пирон в ковчега".

Както стана и с пожара в Райхстага, за който нацистите обвиниха холандски анархист, и сега може да се окаже невъзможно да се посочи със сигурност кой стои зад опита за преврат от миналата седмица. Ако турското държавно ръководство използва събитията, за да промени конституцията така, че да даде на Ердоган пълна власт, както може би ще се случи, в дългосрочен план всъщност няма да има значение кой е извършил опита за преврат.

Уверен, че Западът се нуждае от помощта му в битката срещу "Ислямска държава" и в задържането на бежанците от Сирия, Ердоган смело пренебрегва критиките от Европа и САЩ.



Заплахи за "сериозна война"



Сигналите, идващи от лагера на Ердоган след преврата, показват, че тези усложнени отношения ще станат още по-обтегнати. Въпреки че президентът на САЩ Барак Обама заклейми опита за преврат, преди още да е ясно как ще се развият събитията, и даде да се разбере, че САЩ стоят зад Ердоган, турското държавно ръководство обвини Вашингтон, че помага на заговорниците.

Турският премиер Бинали Йълдъръм стигна по-далеч и предупреди, че САЩ ще бъдат "въвлечени в сериозна война" с неговата страна, ако не предадат живеещия в изгнание там мюсюлмански проповедник Фетуллах Гюлен, когото Анкара смята за мозък на заговора. Обвиненията към Вашингтон, които са безпрецедентни за съюзник в НАТО, предизвикаха остра реакция от страна на държавния секретар на САЩ Джон Кери. "Публичните инсинуации или твърдения за някакво участие на САЩ в неуспешния опит за преврат са напълно неверни и вредни за нашите двустранни отношения", заяви той.

Турските медии съобщиха, че Ердоган ще се срещне с Владимир Путин следващия месец, но това няма много да успокои обстановката. Вашингтон, който разчита на турската военновъздушна база "Инджирлик", за да атакува "Ислямска държава" в Сирия, има много какво да загуби от влошаването на отношенията с Анкара, но Европа рискува доста повече.



Бежанци срещу визи



Съгласието на турския президент Ердоган да приеме милиони сирийски бежанци и да им попречи да тръгнат към ЕС успокои голямата политическа криза, която безпрецедентно раздели Европа в следвоенната й история. Срещу услугата, оказана от Турция, ЕС се съгласи да предостави помощ в размер на милиарди евро и най-важното - да разшири безвизовия режим за турски граждани. Ердоган заплаши да оттегли съгласието си от сделката за бежанците, сключена на 18 март, ако Европа не премахне визовия режим тази година. Европа иска Турция да изпълни дълъг списък от изисквания, свързани с демокрацията в страната, като сред тях са независима правосъдна система, преди да влезе в сила либерализирането на визовия режим. След като Ердоган уволни хиляди съдии през уикенда, сред които и членове на най-висшия съд, ще бъде невъзможно да докаже, че е изпълнила поставените изисквания.

Друга пречка са спорните антитерористични закони на Ердоган, които позволяват на правителството строги ограничения на свободата на медиите и ареста на активисти. След опита за преврат има малък шанс Турция да се съгласи да разхлаби законодателството. Коментарите, направени през уикенда от висши турски представители, както и предположения, че страната може да върне смъртното наказание, показват, че Анкара е тръгнала в обратната посока.

Германският канцлер Ангела Меркел, която както и американският президент Барак Обама осъди опита за преврат и подкрепи Ердоган, призова Турция към демокрация. Тя изрази надежда, че страната ще преодолее насилието. "Демокрация, която уважава правата на всички и защитава малцинствата, е най-добрата основа да се направи това", заяви тя.

Напоследък отношенията на Ердоган с Берлин са по-влошени дори и от тези с Вашингтон. Приетата наскоро резолюция от германския парламент, обявяваща за геноцид избиването на арменци в Османската империя през 1915 г., предизвика гневна реакция от страна на турските власти. След гласуването й Анкара забрани на германски депутати да посещават намиращите се в Турция техни войски. Меркел повдигна въпроса в началото на месеца пред Ердоган на срещата на НАТО във Варшава, но той отказа да отстъпи. Ако оставим това напрежение настрана, въпросът сега е колко далеч Европа e готова да стигне, за да запази споразумението за бежанците.

Според една от теориите Ердоган, който не желае да направи отстъпките, необходими за падането на визите, ще приеме още пари. Европа, която все още има опасения относно предоставянето на привилегии за пътуванията на турски граждани, може да е щастлива да се съгласи с това. "Никой няма интерес това споразумение да се прилага напълно или пък да види неговия провал", казва Джонатан Еял.