За да достигне средните за ЕС нива на съответните показатели, на България са необходими много десетилетия: |
Изчисленията са правени при допускане, че България ще се развива с досегашните темпове, а за икономиката на ЕС са заложени три варианта - замръзване, ръст с по 0.5% годишно и ръст с по 1% годишно. Именно при последния вариант излиза, че икономическото сближаване може да отнеме на страната ни 2-3 века.
Анализът прави специален паралел между България и Румъния и Словакия - две сродни държави от Източна Европа, млади членки на ЕС също като нас. Оказва се, че дори и тях няма да настигнем скоро и още по-лошо, дистанцията с тях се увеличава. През 2007 г., когато България и Румъния влязоха в клуба на богатите, нашият БВП на глава от населението е бил 4900 евро, румънският 6100 евро, а словашкият - 11 900 евро. През 2015 г. резултатите на трите страни са съответно 5700, 7200 и 14 000 евро, което означава, че Румъния и Словакия са се придвижили с еднакви темпове, а ние леко сме изостанали от тях.
Още по-отчетливи са тенденциите, ако се проследи как се променя БВП на човек от населението, като се отчете покупателната способност. В България този показател се е покачил доста слабо. През 2007 г. той е бил 42% от средния БВП за ЕС, а през 2015 - 46 на сто. Сега вижте отскока на Румъния - преди 9 години тя е отчитала 41% (по-лош резултат от нашия), а миналата година вече е достигнала 57% от средното за ЕС. Колкото до Словакия, тя изглежда недостижима със 77 процента.
От БСК открояват и други особености на българското развитие - цените. Оказва се, че телевизори, смартфони, компютри у нас са скъпи почти колкото в останалия ЕС - цените им са само с 8% под средните за общността. Леките коли, дрехите и обувките също доста бързо доближават европейското равнище - те са с около 20-22 % под него. И храната ни е относително скъпа - цените са само с трийсетина процента по-ниски от средните за ЕС. По-евтини в сравнителен план са мебели и обзавеждане, транспорт, ток, газ - цените им са с около 50% под средните за Евросъюза.
Авторите на изследването изтъкват още една аномалия - заплатите у нас се качват по-бързо от производителността на труда. Доходите на българите през 2007 г. са били 32% от БВП на страната, а сега гонят 41%, докато в Румъния делът на доходите е намалял от 36.8% от БВП на 32.3 на сто. В същото време от 2010 г. насам румънците са вдигнали своята производителност за 1 отработен час с 23%, а в България увеличението е почти двойно по-малко - с 12.8%.
ИЗВОД
България ще достигне средноевропейското ниво на БВП на човек от населението след не по-малко от 10 поколения, а за изравняване с европейската производителност на труда са ни необходими най-малко 15 поколения (при 1% ръст на БВП на ЕС). В същото време за изравняване с ЕС по ниво на доходи като дял от БВП е достатъчно по-малко от едно поколение, като за едно поколение се приемат 25 години. Производителността на труда у нас нараства с много по-малки темпове от доходите. Нещо повече, единствено по показателя "доходи като част от БВП" България изпреварва останалите държави в ЕС. Това означава, че "изяждаме" в аванс потенциалния си БВП!