Политикът Митрев се припичаше на плажа и размишляваше дали в крайна сметка вече не е станал прекалено дебел. Всяка година, като идеше на море, се замисляше не трябва ли да мине на някаква диета от есента, докато оглеждаше критично месищата си. Миналата година, примерно, се беше оприличил на гайда, в която някой е натъпкал акордеон. Тази година обаче, за съжаление, вече наподобяваше бременен спермацетов кит. Осъзнаваше, че трябва да мине известно време на салати, но така искрено ненавиждаше зеленчуците, че му прилошаваше само при мисълта да хапне маруля или, не дай боже, домат. Тъкмо направих плочки, сети се за изконната мъдрост политикът Митрев, пък то се оказа, че жените харесвали яхти... И самодоволно се ухили - имаше си яхта, имаше си и жени, дебел или не, живееше си идеално.

Внезапно в далечината по плажа Митрев видя да се задава огромен прашен облак.

- Я, какво е това? - измърмори учуден Митрев.

Въпреки че тлъстите му бузи пречеха на острия му поглед, той опита да се вгледа по посока на облака, дори му се стори, че се приближава.

- Какво, да му се невиди... - прошепна политикът, изведнъж осъзнал, че облакът по плажа е вдигнат от десетки хора, които тичат към него. - Какви са тия хора? Изрично запазих целия плаж... И защо търчат към мене?

- Ето го... - изкрещя някой от приближаващата се тълпа, след което заби лакът в лицето на изпреварващия го от дясно мъж, - не ми се пречкай, Митрев е мой!

Политикът опита да се изправи, но не му се получи от първия опит. Не му се получи и от втория, затова се изтърколи на една страна, застана на колене и с всички сили се оттласна от земята. И точно в този момент видя, че и от другата страна на плажа се задава същият облак - други хора, които крещяха името му и спринтираха към него.

- Какви сте вие, бе?! - изкрещя Митрев. - Какво искате от мене?

В отговор получи само крясъци. Всички тичаха към него, плюс това бяха извадили мобилните си телефони и го гледаха през камерите им. Политикът Митрев се паникьоса - трябваше бързо да избяга, каквото и да искаше от него тая тълпа лумпени, надали беше нещо хубаво. Обърна се към хотела и точно щеше да се затича към стаята си, когато на улицата няколко коли се блъснаха една в друга, шофьорите наизскачаха, но вместо да се заразправят, извадиха мобилните си телефони и също се затичаха към Митрев.

- Това е Митрев... Митрев... за мене е... - крещяха от всички посоки и на политика не му остана нищо друго, освен да опита да избяга по море.

Влезе във водата и трескаво запляска навътре. Като попарени, всички на брега спряха.

- Не можем да влезем с мобилните телефони - чуваше ги в далечината Митрев. - Хитър е тоя дебелак... Той затова е и толкова рядък... Нищо, ще хванем някой друг, навсякъде са ги пръснали... Българският вариант на тая игра обаче е супер... "Покемон гоу - хвани дебел политик" е върхът...

Политикът Митрев нищо не разбираше, а в момента, в който усети, че започва да се дави, спря и да го интересува.

- Помощ! - завика, плюейки вода. - Помогнете ми... - и запляска с ръце.

Внезапно от брега към него забоботи моторна лодка.

- Митрев! - извика спасителят. - Стой, не мърдай, ще те хвана!

- Тук съм - с последни сили махна политикът, - помощ...

Когато стигна до него обаче, спасителят извади мобилния си телефон, погледна Митрев през камерата му, натисна с показалец екранчето и с дълбока въздишка, крайно удовлетворен, каза:

- Готово, хванах те.

А Митрев потъна.