Настоящият анализ има за цел да разкрие дефектите на кохезионната политика на ЕС, а не да отрича положителните ефекти на европарите. Тук пояснявам причините за отрицателните ефекти, които еврофинансирането оказва върху частния сектор.

Успиване на пазара

Голяма част от мениджмънта, управляващ частния бизнес, вижда така силно рекламираните европейски проекти като "по-лесната" алтернатива за финансиране на своето развитие и започват да "дебнат и ловуват" подходящи схеми за безвъзмездно финансиране, чрез които да реализират идеите си. Не се обмислят и търсят логичните бизнес алтернативи, като търсене на индивидуални инвеститори, партньорства с други бизнеси или растеж посредством възможностите на финансовите пазари или други алтернативни инструменти. Веднъж установено това статукво, то започва да възпрепятства на нормалния темп на пазарен растеж и е спънка в процеса на икономическо развитие на страната. Източникът на този проблем до голяма степен е логиката, която следват фондовете при своето разходване. Тя създава нагласа у предприятията, която ги подтиква да се фокусират върху безвъзмездните помощи и да "забравят" за алтернативите. По-лошото е, че това е един порочен кръг. Щом една фирма започне да действа по този начин, другите започват да правят същото, защото в противен случай те биха станали неконкурентни спрямо взелите финансиране фирми. А държавата отново не е в "крак с времето" и не може да отговори на бизнеса в тази му нужда.

Изкривяване на пазара

Масово добрите бизнес идеи биват изменени, изкривени или преправени за целите на това да могат да получат европейско финансиране и така те често губят своя смисъл. Но проблемът не е само в това. Често се случва и забавяне на самото развитие на тези идеи, защото бизнесът чака да стане достъпна дадена схема за финансиране, по която да може да кандидатства с проект, а не ползва стандартните лостове за развитие. Бизнес логиката обикновено предвижда реализация на дадена идея в обозримо бъдеще поради определени конюнктурни обстоятелства, а не след година или две. Дори и схемата, от която даденият бизнес се интересува, да е вече достъпна, след процеса на кандидатстване се чака около половин година преди оценителната комисия да се произнесе кои фирми са спечелили. В случай на одобрение, минават още месец-два, докато се подпишат договорите и докато се извършат процедурите по избор на изпълнители, преди да започне същинската работа по изпълнението на проекта. Така минава близо година, а през това време могат да се случат много неща. Във века, в който живеем, бързината е ключова за позиционирането на цели сектори в частния бизнес. Преправената бизнес идея вече може да е развита и навлязла при конкуренцията или от нов играч на пазара. Тогава вместо да направят услуга на бизнеса, еврофондовете отнемат възможността му да расте, когато му е времето, и да помага на развитието на икономиката. Пазарното изкривяване е налице.

Фалити на фирми

Спечелването на проект от една фирма може да фалира конкурентна, но не по-лоша фирма. Би било интересно да разгледаме и обратния случай, защото много малко се говори за него, а примерите пред нас са факт. Смея да заключа, че спечелилата фирма, обаче, също не е застрахована от фалит. Широко разпространено е мнението, че да вземеш пари от европейски фонд е по-евтино, отколкото просто да вземеш заем от банка. Това не е съвсем вярно. За да стане по-ясна идеята, ето един пример:
Да речем, че в момента е отворена схема, по която може да се кандидатства за ново производствено оборудване. Тя предлага 70% безвъзмездна помощ за успешните проекти, а самоучастието на фирмите е само 30% и финансирането е до 1 милион лева. Дотук добре. Фирмата решава да кандидатства, привлечена от това условие, но дали отчита, че от тук започват разходите? За да увеличи шансовете си за успех, тя трябва да наеме консултант за написването на проекта. Алтернативно може да наеме служител или да наложи на някой от вече наетите от нея да се занимае с работата по проекта. В случай че проектът не мине, това е "потънал" с разход от 3000-4000 лв. и десетки човекочаса работа. Този разход можем да приемем, че е поносим дори и за малките фирми. По-интересно става, обаче, ако проектът бъде одобрен. Обикновено дори и по-малките фирми кандидатстват с проекти на стойност, близка до горната граница на предлаганата помощ, водени от мотото "дават ли ти, взимай". С други думи, фирма, която има нужда от машини за 400 000 лв., кандидатства с проект за 800 000 лв. За да може да си изпълни проекта, бизнесът трябва да има средствата да го направи. Започва насочване на оборотни средства към проекта, което повлиява на нормалния производствен процес на предприятието. Тъй като оборотните средства не са достатъчни, а оборудването следва да се заплати, преди да се получат средства от ЕС, започва и теглене на кредити. Така самоучастието на фирмата във финансирането на проекта се оказва не 30%, а 40%, или дори 45%. Тук идва и критичният момент - да започнат да се появяват резултатите от проекта и фирмата да започне да произвежда повече и по-ефективно, а продажбите й да се увеличат, за да оправдаят инвестираните средства. Това може да се случи, но има възможност и да не се реализира при лошо финансово планиране, което често е факт, или пък да се сбъдне, но със забавяне във времето.
За да може тези негативни ефекти да станат по-малко, държавата следва:

•	Да разпределя еврофондовете с акцент върху продукта, който те ще изведат на пазара, а не върху процедурата за разпределянето им;
•	Да осигури бързина при работата на управляващите органи, защото често пъти ставаме свидетели на закупено оборудване по европроекти, което е технически остаряло, заради всичките срокове, които държавата залага;
•	Да обследва и отпуска средства с оглед на индивидуалния профил на фирмите, които кандидатстват, а не на конвейер.

(Със съкращения)