Първите резултати от последната пенсионна реформа са по-добри за държавното обществено осигуряване,отколкото бе очаквано, но естествено не са в полза на хората от най-масовата категория работещи. Разбира се, това не е новина - целта на промените от миналото лято бе да се ограничи възможността на хората да се пенсионират, за да се балансира, доколкото е възможно, бюджетът на НОИ. Тоест да се дава по-малко от хазната за покриване на дефицита в първия стълб.

Резултатите, макар и само за първите шест месеца, са по-обнадеждаващи, отколкото се очакваше. Ако тенденцията се запази, НОИ може да приключи годината с много по-добър баланс от прогнозирания. Първите дефекти на пенсионната реформа от миналото лято обаче също личат - вратичката за ранно пенсиониране не е съвсем затворена и възможността на военни и полицаи да продължат да се пенсионират още три години по старите условия отново доведе до рекорден ръст на напусналите системата с пенсия. Пенсиите за стаж и възраст, като дял от всички, отново тръгват надолу. Това са тези пенсии, зад които стоят реално плащани осигуровки за пълните години според закона и които би трябвало да са масовите, а не изключенията. Все пак добра новина е, че за втора поредна година намаляват и инвалидните пенсии поради общо заболяване - те вече са "само" 29% от всички новоотпуснати, но това не се дължи на взети мерки за затягане на контрола при ТЕЛК-овете. То предстои, макар и неизвестно кога, въпреки че според Кодекса за социално осигуряване до края на юни тези промени трябваше да са част от законодателството.

Като



добри години за НОИ



се очертават и следващите две - през 2017 г. и 2018 г. пенсионната вноска ще се увеличи с по един пункт, за да стигне 19.8%, от което НОИ ще спечели близо 800 млн. лв. само за тези две години. Пенсионерите ще продължат да намаляват, но ще намаляват и хората, които плащат осигуровки. По тази причина, както и заради по-високите разходи за пенсии държавното обществено осигуряване ще продължи да е на дефицит.

Заради увеличените от януари с по два месеца стаж и възраст по-малко хора са успели да излязат в пенсия за шестте месеца на тази година. Това се случва за първи път от 2013 г. и безспорно е добра новина за НОИ и държавната хазна. Още повече че прогнозите миналата година бяха за точно обратното. От януари мъжете се пенсионират на 63 г. и 10 месеца със 38 г. и 2 месеца стаж. Жените трябва да са навършили 60 г. и 10 месеца и да са се осигурявали 35 г. и 2 месеца. Заради това затягане на условията за половин година новите пенсионери със стаж и възраст са по-малко със 17%. Вглеждането в данните за новоотпуснатите пенсии показва обаче и негативна тенденция - делът на личните пенсии за стаж и възраст от всички нови пенсии тази година е по-нисък от предходните няколко. Лични пенсии за стаж и възраст получават 54% от всички нови пенсионери, което е намаление също за първи път от 2013 г. насам. Миналата година например въпреки повечето хора, които успяха да се пенсионират, 62% са с лична пенсия за стаж и възраст. Тази година обаче се наблюдава съществено увеличение на наследствените пенсии - тези, които се получават от близките на починали хора - с цели 64% повече. Явно хората се опитват да компенсират.

Очакванията много хора да изберат да се пенсионират до една година преди да навършат пенсия, ако са се осигурявали необходимия брой години, но пък с намалена пожизнено пенсия, също се оказват доста надценени към средата на годината. Всъщност, въпреки че на теория целта на реформата е да се затворят всякакви вратички за ранно пенсиониране - за военни, полицаи, работещи тежък труд, управляващите отвориха вратата за ранно пенсиониране пред хората от третата категория. Тоест от януари



всички имат право на ранна пенсия



Но докато другите категории служители няма да "плащат" за тази привилегия, за работещите в масовата категория тя няма да е безплатна. Срещу всеки недостигащ месец до възрастта тези хора ще получават с по 0.4% по-ниска пенсия, нищо че е възможно на практика да са внасяли осигуровки по-дълго от необходимото време например. При прогнозирани 11 400 българи, които ще изберат по-ниската пенсия, но по-рано, към шестте месеца само 900 са избрали тази възможност. Което означава, че тя все пак не е толкова привлекателна, колкото е замислена и че не е "отдушник" на увеличената възраст. На избралите все пак да излязат по-рано в пенсия не им стигат средно по 8 месеца. При средна пенсия около 320 лв. това означава, че те получават с около 10 лв. по-ниска пенсия.

И другата тенденция в анализа на НОИ също изненадва, но с огромния си ръст. Въведената минимална възраст за пенсиониране в сектор "Сигурност" не важи за служителите, които към края на миналата година са изпълнили изискването за стаж. И макар този преходен период да важи три години (до края на 2018 г.), от НОИ отчитат забележителен ръст на излезлите в пенсия само за първите шест месеца - с рекордните 220% повече спрямо миналогодишния юни. Не само пенсионните условия обаче обясняват този рекорд - за него значение имат и несигурността за тези служители, която създават подготвяните промени в Закона за МВР, свързани с ограничаването на заплатите при пенсиониране.