Тероризмът очевидно е ескалиращ проблем и ще продължи да ескалира. Колкото повече занимава умовете ни, колкото повече мислим за него, колкото повече говорим за него - толкова по-интересен ще става той за всякакъв вид хора и групировки, толкова повече ще се инвестира в него и толкова повече ще се превръща в печеливша индустрия.

Но тероризмът би бил печеливша индустрия, само докато подлежи на разумен и цивилизован контрол отвън, от държавите и от службите (Не, не! Не се скандализирайте!). За съжаление напоследък ставаме свидетели как тероризмът започва да се изплъзва от контрол. С тероризъм се занимават вече не само "обичайните заподозрени", а все повече самодейци и банди, пръкнали се незнайно откъде, водени от лични, налудничави и егоистични мотиви, невъзможни за проследяване и превенция. Към безчувствената конкуренция между корпорации на полето на тероризма се прибавя и



омразата между хората, нациите и цивилизациите



Този процес на засилваща се и излизаща извън контрол омраза и жестокост не може да продължи дълго. Рано или късно той ще свърши по някакъв начин. Според мен възможните начини са три - един приемлив и два неприемливи.

През седмицата в едно дискусионно предаване по националната телевизия се случихме заедно със социолога Първан Симеонов и още трима души. Темата най-общо беше накъде се е запътил светът и тревогата от голямото струпване на терористични актове през последните дни в различни градове на Европа. След като за пореден път разнищихме генезиса на тези актове, профила на авторите им - професионални килъри, фанатици или обикновени луди, вдъхновени от драматичните репортажи по телевизиите - след като се опитахме да очертаем културно-политическите измерения на случващото се и изводите, които следва да си направим от него, водещата попита: "Е, какво сега: Европа ще отвърне ли на удара?". На което Първан Симеонов отговори горе-долу следното: "Как ще отвърне? Днес има ли някой, готов да загине за родината си? Днешният човек няма да е съгласен дори удоволствието да му се развали заради някаква външна заплаха".

А аз пък бих отговорил така: "Кой е най-жестокият хищник в природата? Мнозина ще отговорят: човекът. Да, но не човекът изобщо. Най-жестокият, най-свирепият, най-бруталният хищник е белият човек. Днес той е цивилизован, пуснал е коремче, гледа 3D телевизия и хрупа чипс, но я му отнемете бюргерското благополучие, я му вземете чипса и той веднага ще нахлупи викингския шлем с рогата и ще помете света".

Кой от нас е прав? Донякъде и двамата, но като цяло нито единият, нито другият, защото очертаваме крайности. Социологът рисува картината на жабата, сварена жива в постепенно загряваща се вода, докато аз чертая апокалипсиса на разбудения звяр.



Едва ли ще се случи някое от тях,



не защото са невъзможни, а защото са малко вероятни поради природата си на крайности. Какво тогава ще се случи?

За да кажем какво ще се случи в бъдеще, трябва да видим какво се е случило досега. За 200 години християнската цивилизация (за добро или за лошо) създаде общества, основани на обективната наука, технологиите, машинното производство, индустрията и търговията. Създаде общества, организирани на светска справедливост, относителна свобода и сигурност, върховенство на закона (поне на теория) и демокрация. Въоръжена технологично и политически, християнската цивилизация завладя света, като се опита освен всичко друго, да му наложи и своя начин на мислене (сега, кой знае защо, се чувства виновна за това). Светът обаче, доколкото успя да възприеме този начин на мислене, го възприе съвсем повърхностно, без да го проумее в дълбочина. Нещо като бедуин в дълга бяла роба и чалма, а отгоре с вълнено сако по европейска кройка.

Чрез лекарства (най-вече антибиотици) и хуманитарни помощи, чрез износ на държавност и технологии човечеството постигна големи успехи. В пъти се намали смъртността, но не се намали раждаемостта. В резултат на това днес на земята има повече живи хора, отколкото са били всички живели преди това, взети заедно. Това все още не е страшно - ГМО има за всички, пък се усъвършенстваха и технологиите за преработване на морската вода в сладка. Проблемът обаче не е там. Да, ние изобретихме най-доброто, най-справедливото и най-щастливото общество, но другите, вместо да прегърнат откритието ни с благодарност, взеха да мърморят.

Както има по-бедни и по-богати хора, така има по-бедни и по-богати народи, по-бедни и по-богати цивилизации. Така е справедливо и нормалната реакция би трябвало да бъде отчитане на факта и равнодушно свиване на рамене. На практика обаче различията в благосъстоянията обикновено пораждат завист, а от завистта се ражда омраза - и между хората, и между народите, и между цивилизациите. Когато хората, народите и цивилизациите се мразят, те воюват помежду си, за да възстановят някаква справедливост, нарушена в техните представи. Затова всички войни са велики, свещени, отечествени и т.н.

Втората световна война показа, че



конвенционалните войни са вече неприемливи



Пък и светът днес е доста по-комуникативен и по-трудно допуска случването на локални конфликти. Заедно с появата на Съвета за сигурност към ООН и масовата телевизия, на мода идва тероризмът - микроакции на насилие с глобален отзвук, благодарение на бързите средства за масово осведомяване. Днес за стрелба в магазин научават повече хора и по-бързо, отколкото навремето са научили за десанта в Нормандия.

Тероризмът става толкова примамлив и доходен, че с него започва да се занимава кой ли не. Но все пак би бил невъзможен, ако не почиваше на омразата, породена от завистта, породена от своя страна от различията между цивилизациите, станали още по-осезаеми в условията на тяхното неизбежно проникване една в друга. Днес тероризмът е глобална заплаха. Изобретателят на демокрацията и антибиотиците (белият човек) е нападнат от онези, на които той с прометеевска готовност беше тръгнал да дарява изобретенията си. Те го нападат, защото искат да живеят като него - в охолство и сигурност, - мислейки, че тези неща се самозараждат в земите на бюргерите и е достатъчно да ги заколиш, взривиш, застреляш и смачкаш с камион, да се заселиш в домовете им, за да станеш като тях. Днес тероризмът е война на световете, от която трябва да се излезе по някакъв начин. Започнахме с това, че според мен начините са три: два неприемливи и един приемлив.

Сварената жаба. Можем да продължим да вярваме, че е въпрос само на време всички хора по света да се просветят и да проумеят красотата на нашите схващания за държавата и обществото. Няма значение в какво вярваш и вярваш ли изобщо в нещо. Няма значение в каква култура си се формирал и как гледа тази култура на нещата от живота. Ти си добре дошъл, защото всички вярвания са еднакви и няма култура, по-добра или по-лоша, от която и да е друга култура. Всеки си има своя истина и своя правда и твоята правда не е по-лоша от моята. Ето защо, ако дойдеш и взривиш дома ми, аз ще воювам за твоето право да дойдеш и да го взривиш още веднъж. Разбира се, като казвам "воювам", имам предвид "пиша умни и благородни мисли във "Фейсбук" с ГЛАВНИ БУКВИ". И докато чакаме всички да израснат до нашата толерантност и политкоректност, ще станем като онази жаба, която гледала тъпо от тенджерата, докато водата вътре бавно и неусетно възвирала.

Рогатият шлем. Омразата ражда омраза. Както е казал моят любимец - Народният гений: "На зла круша - зъл пърт!". Колкото и да е ояден, колкото и да е затлъстял в своята цивилизованост пред телевизора, белият човек усеща някаква тръпка, когато го настъпят по мазола.



Тогава той се надига за люта разправа



Пуска си дълга руса брада и яхва мотоциклета. Разбира се, такива ситуации изискват и своите лидери. Тези лидери бързо се появяват и израстват, защото историческият момент (и народът) ги иска. На жабата в тенджерата й е припарило и тя се готви за скок. Идва ерата на националпопулизма. Крещящи расисти ще маршируват по улиците с колци в ръце и с тези колци ще чупят глави не само на расова, но и на всякаква друга основа. Новите лидери ще затегнат режима, но от това ще пострадат първо свободните мотористи с русите бради. Да си свиреп викинг е романтично, но викингите са завладели света от беднотия, когато вече не е имало какво да ядат край бреговете на фиордите си. Когато европеецът освирепее и нахлупи шлема с рогата в защита на жизнения си стандарт, то този стандарт отдавна вече няма да го има и европеецът няма да е онзи пухкав интелектуалец, който с повдигнати веждички озадачено примигва иззад елегантните си очилца.

Приемливият начин. Все още сме достатъчно силни, за да направим нещата по начина, който умеем най-добре - бюрократичния. Тъй както сме строги към формата и размера на зеленчуците, така да сме строги и към формата, размера, цвета, образованието и възпитанието на хората, които мигрират към нас. Ако искат да ходят в народните си носии, то нека на тези носии да има предупреждения както на цигарените кутии - снимка на взривена гара на гърба, а отпред надпис с големи траурни букви на бял фон: "Радикалният ислям е опасен за вас и за хората около вас". Това, разбира се, е в кръга на шегата, но наистина е редно, ако някой толкова е харесал нашия свят, че е решил да изостави своя заради него, то нека наистина го изостави, а да не ни го влачи и натрапва заедно със себе си. Истината е една и това е нашата истина - защо на другите им е лесно да го кажат, а на нас не? Да уважаваме това, което сме, а не да се срамуваме от него. Да вдъхваме у другите страхопочитание, а не презрение. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.